Господ е създал водата като жизнена стихия, но грехът човешки я направил източник на смърт. Когато Господ е създавал водата, Дух Божий се носил над водата, изпълвайки водата със Своята животворна енергия. Но когато човешкият грях се умножил на земята, водата на живота станала вода на смъртта. Във водите на Великия потоп погинало ветхото човечество, за да даде живот на новото човечество, обновено от тези страшни води.
Преди идването на Христа на земята, Иоан Предтеча кръстил хората във водите Иордански. Хората слизали в тези води ветхи, а излизали нови, обновени от покаянието, защото човешкият грях се омивал от водата. Но след това на Иордан към Иоан дошъл Сам Господ Иисус Христос, за да се потопи във водите на Иордан – не за очистване от греха, но за да ги освети, да ги преобрази, да ги изпълни с живот. Иисус дошъл на земята, за да вземе върху Себе Си греха на света: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” /Ис. 53:4/. И във водите Иордански Той слязъл, за да вземе върху Себе Си тежестта на греха и смъртта и да направи водната стихия отново стихия на живота.
От това време ние ежегодно освещаваме водата и тази вода става голяма светиня. Тази вода, в която присъства Сам Бог, освещава всичко, се поръсва с нея, тя изцелява хората от болести.
В Евангелието са описани случаи на изцеления с помощта на водата. В къпалнята, наричана Витезда, от време на време слизал ангел и «раздвижвал» водата; този, който пръв влизал във водата след раздвижването й, оздравявал (Иоан 5:2–9). Сам Господ използвал водата за изцеление. Когато Иисус видял слепия по рождение, Той му казал: «Иди, се умий в къпалнята Силоам» (Ин. 9:7); слепиятт отишъл, умил се и прогледнал. Господ направил водата източник на живот, тя действително става за нас живоносна, защото Дух Божий присъства в нея и защото Сам Христос със Своята човешка плът слязъл в нея и я изпълнил със Своята Божественост. Причастявайки се с тази вода, ние се приобщаваме с Дух Свети и с Господа Иисуса Христа, съединяваме се със Самия Бог.
Празникът Кръщение Господне се нарича Богоявление, защото в момента на Кръщението на Иисус за първи път в историята на човечеството всички три Лица на Света Троица били явени на хората. Господ Иисус със Своята плът се потопил във водата, Дух Свети във вид на гълъб слязъл върху Иисус, а гласът на Бога Отца казал: «Този е Моят Възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение» (Мф. 3:13–17). В църковния устав празникът Кръщение Господне се нарича също Ден на Светлината, защото не е само празник на водата и Духа, но също и празник божествената светлина, която озарява вътрешните очи на човека, просвещава неговото сърце и преобразява цялото му естество. Тази светлина, която ни дава Господ в тайнството Свето Причастие, в другите тайнства на Църквата, а така също и в освещаването на водата.
Нали освещаването на водата е не просто обред. Макар то и да не влиза в числото на седемте тайнства, но както и във всяко тайнство, в него става преобразяване на материята, защото обикновената вода, която ние наливаме от крана, се преобразява и става свята. Както и във всяко тайнство, тук става среща на човека с Бога, т. е. неговото освещаване и обновяване. Става нещо повече от това, което се е случило с хората, идващи при Иоан Кръстител. Идвайки при Иоан, хората приемали покайно кръщение и получавали опрощение на греховете. А чрез приобщаване с осветената вода ние не само получаваме опрощение на греховете, но и се докосваме до Живия Бог.
Нека се молим и ние участващи във великия водосвет, да се приобщим към божествената светлина, за да се изменим и преобразим. Защото именно в това, в крайна сметка, се състои целта на всички тайнства, на всички църковни обреди, целта на целия наш християнски живот. Амин.