В първите четири дни на Великия пост всяка вечер ние слушаме четенето на Покайния канон на преподобни Андрей Критски. Пред нас преминават образите на хора от Ветхия и Новия Завет, на хора, които са съгрешавали и принасяли покаяние, падали и отново ставали. Техният път на възвръщане към Бога винаги преминавал през покаянието, осъзнаването на техните грехове, несъвършенства, несъответствия с това, което трябва да бъде човек.
Бог е създал всеки от нас по Свой образ и подобие, и земният ни живот ние даден, за да разкриваме ежедневно в себе си този Божи образ, с всеки ден да ставаме все повече и повече подобни на Христа. Това богоуподобяване се постига чрез изпълнение Христовите заповеди, чрез живот според евангелското слово, според по словото на Христа Спасителя. Всеки път, когато ние се оказваме пред избор – да изпълним евангелското слово или не, да следваме ли Христос или не, – се решава нашата съдба във вечността. И всеки път, когато ние изпускаме този шанс, ние трябва да се възвръщаме на Божия път чрез покаяние. А тъй като ние ежедневно съгрешаваме и всеки ден се оказваме недостойни за своето високо призвание, покаяние трябва да бъде наша ежедневна задача, особено в дните на Великия пост, когато всичко – обстановката в храма, думите, които тук чуваме – ни напомнят за това.
В дните на Великия пост ние трябва, събрали своите мисли и чувства, да оценим своя живот в светлината на евангелското слово. Всеки трябва да се запита: съответства ли моят живот на това, което Бог иска от мен, на това, което ме учи Евангелие? Или пък Божият образ в мен е помрачен от греха, от егоизма, от неспособност да се отворя към Бога и ближния? И ние трябва да принесем покаяние, което се заключава не само в това да кажеш: «Да, аз съм грешник, аз съм по-лош от всички хора», – но в това да изменим своя живот към по-добро, така че на мястото на греха да дойдат добрите дела, на мястото на егоизма – грижата за другите хора, на мястото на постоянната мисъл за себе си – самопожертването, готовността да делим с ближните това, което имаме, а ако е нужно, да отдадем и живота си за ближния.
Свещеното Писание ни дава множество примери – както положителни, така и отрицателни. Немалко имена на праведници и грешници са упоменати във Великия покаен канон на преподобни Андрей Критски. Ние си спомняме историите на Авраам, Исаак, Иаков, Иосиф и неговите братя, Моисей, Давид. Тези истории не трябва да бъдат за нас само занимателно четиво. Те са обърнати непосредствено към всеки от нас, защото ни говорят за хората, чиято съдба във вечността е зависела от това, по какъв начин те се определяли по отношение към Бога. Нали в своите взаимоотношения с Бога човек не може да бъде неутрален, не може да стои на място. Животът на всеки от нас преминава или със знака «плюс», или със знака «минус»: всеки ден или ни приближава към Бога, или ни отдалечава от Него и, следователно, води или към спасение, или към гибел.
Да погинеш духовно, да станеш духовно мъртъв е много просто. за това е достатъчно само веднъж да паднеш и да не се изправиш, само веднъж да съгрешиш и да не се покаеш. Вслушвайки се в думите на Великия покаен канон, да помним какво велико оръжие е покаянието. Да се взрем дълбоко в себе си – не за да се ужасим от собствената си греховност, не за да изпаднем в униние, не за да си кажем: «Аз не съм способен за нищо, нищо не мога», – но за да намерим в себе си сили да се обърнем към Бога за помощ и да принесем искрено покаяние. Защото да се покаем, да се изправим да се изменим към по-добро, ние можем само с Божията помощ; нашите собствени, човешки сили не стигат за това. Нека се обърнем с молитва към Бога и Божията Майка. Нека се обърнем към светиите – към тези, които са преминали пътя на покаянието и така са достигнали святост. Нека им се молим, и нашият живот да принесе достойни плодове на покаяние и да се увенчае с този венец, който е приготвен за всеки от нас в Царството Божие. Амин.