Братя и сестри, днес ние виждаме земната Църква угнетена, обременена с товара на множество беди и скърби (а това е почти постоянното състояние на Православната Църква от деня на нейното основаване) и се питаме: има ли за какво да се радваме и тържествуваме?
Първото тържество на Православието било установено, когато Църквата в борба с иконоборческата ерес е отстоявала своето право и дълг да се покланя на иконите на Христа, на Божията Майка и светиите, и с това е защитавала и истината на Боговъплъщението. И днес Църквата продължава да празнува и ще празнува до края на света явяването в него на Живия Бог.
В днешния плуралистичен век, във време на всеобщо равнодушие и безразличие към Истината, това тържество на Църквата за мнозина може да изглежда архаично и даже опасно. Нали даже тези, които рядко отварят Библията, знаят, че в нея се говори за любов. Не е ли любовта най-главното в християнството? Враждите и разделенията сред християните не възникват ли от недостиг на любов? Да, източникът на разделенията е в недостига на любов, но не достига ли преди всичко не любов към ближния, а именно любов към Бога, и затова духовният взор на човека се помрачава и той вече не познава Своя Отец Небесен. А не познавайки Отца, не познава и не разбира братята си.
Тържеството на Православието – това е тържество на Църквата, която е „стълб и утвърждение на истината” (Тим. 3:15) . Утвърждение на Истината над ереста, а не над хората. За хората, които волно или неволно са се заблудили в своите мъдрувания, Църквата скърби, желаейки никой да не погине, но „всички човеци да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4). А колко много християни само по име са православни, робуват на суеверия, блуждаят между невежеството и ереста, тичат от един целител към друг, а в храма се появяват само на собствените си кръщения, венчания и погребения.
Гръцката дума „ортодоксиа” означава и „правилно величание”, и „правилно учение”, т. е. може да се преведе не само като „Православие”, но и като „Правоверие”. Славословието, според учението на светите отци, е висша степен на молитва, защото изразява чистата и безкористна радост на душата за своя Господ. Нали смисълът на духовния живот се заключава в това да научи човека не просто правилно да богословства, но правилно да се моли. Да си спомним, как във Великия покаен канон, който слушахме тази седмица, се споменаваше за това, че ние „православно величаем” Божията Майка. При такова, литургическо, разбиране за Православието като учение за правилна прослава на Господа, за правилна постановка на духовния живот, става ясно защо тържеството на Православието се отбелязва именно на днешния ден. Защото, кога човек е по-способен към славословие, ако не в тази неделя: цялата седмица ние сме пребъдвали в покаяние, признали сме своите немощи пред Бога, и ето, пролели сълзи за своите съгрешения, ние пристъпваме към светата Чаша, защото „Господ е дошъл да призове не праведници, а грешници към покаяние” (Мат. 9:13). И как да не поблагодарим на Господа за Неговото милосърдие към нас, как да не Му въздадем слава!
Но Православието е невъзможно без Правоверие. Историята на Църквата показва, че там, където правата вяра се нарушава, започна да се разрушава и духовният живот. Нали в зависимост от това, как хората мислят за Бога, те си създават свои представи за спасението, за отношенията между Бога и човека. И ако учението за спасението, за крайното предназначение на човека се окаже погрешно или непълно, то и духовният живот на човека ще се окаже непълноценен.
За нас е особено важно да познаваме своята вяра, защото отново идва време на борба за Православието. Чрез мнозина лъжеучители и много издания сега се предлага на Църквата така да преосмисли своята вяра, че живата душа на Православието да изчезне. Те уверяват себе си и нас, че Православието – това е някаква национална идеология. Ние трябва да знаем, че Православието – това е начин на живот в Бога и че всякакви държавни и национални организирани форми на живот за нас са вторични.
Други говорят, че Православието – това е култура, някакво „културно наследство”. Ние трябва да знаем, че Православието – това не е създаване на културни форми, а съкровено придобиване на Светия Дух.
Трети утвърждават, че Православието е само една от исторически образували се форми на християнството и че тя трябва да бъде надмогната в сливането на всички християнски изповедания. Ние желаем единението на християните не на минималната основа на нашата обща вяра, а на тази пределна пълнота на Богодаруваното откровение, което било дадено на светите отци. Нали никога в духовния живот не трябва да се равняваме по най-слабите, но, напротив, през цялото време трябва да търсим по-опитни и духовно по-богати наставници.
Идват още някакви и казват, че Христос – това е един от „учителите на човечеството”, такъв като Буда, Конфуций, или Кришна. Но ние трябва да знаем, че Христос не е просто учител или пророк, Той е Сам Господ, станал човек, за да спаси хората. И Той ни спасява не само със Своето слово и Своята проповед, но преди всичко със Своето Разпятие и Възкресение и с изпращането на Светия Дух. И затова ние знаем, че всеки, който учи за спасение покрай Кръста и без Възкресението – не е пратен от Бога.
Не трябва да мислим, че времето за борба с лъжеученията е минало и е останало в далечната от нас епоха на Вселенските събори. И днес Господ ни зове да отстояваме Истината на Православието пред умножаващите се проповедници на тъмнината. И призовава всички нас – не само иерарсите и свещениците, но и миряните, всички вярващи, където и да се намираме – у дома или в сред наши приятели или работа, според силите ни да отстояваме Православието. И ако някой от нас няма сили и знания, за да обоснове с доказателства невъзможността от съвместяване на Православието с възраждащото се днес езичество и разни псевдорелигиозни учения, то всеки от нас може просто да предупреждава своите ближни: „Хора, този лъжеучител е далеч от Православието, той лъжесвидетелства, като твърди, че е с Църквата и действа едва ли не с нейно съгласие”.
Но, разбира се, нашето главно духовно оръжие в защита на Истината – това е нашата молитва. Ако ние, по дух, а не само по име, сме наистина православни, Сам Господ със Своята благодат ще ни напътства и подпомага.
Нека се молим за нашата Църква, която и днес е застрашена от лъжеучения. Да се молим за нашето Отечество, за да се върне отново към Христа и несгодите, които днес преживяваме да способстват не за помътняване на разума на хората, а, напротив, за пробуждане в тях гласа на съвестта. Нека се молим и за нас самите в оставащите дни на Великия пост да преуспяваме в духовния живот. Да се молим Господ да ни дарува духа на истината, за да влезем в радостта на Неговото Възкресение! Амин.