Ние вече преминахме повече от половината на Великия пост. Мнозина от нас са почувствали умора, отслабване на силите. Мислим си: ще ни достигне ли решимост да довършим поста? И в този момент Църквата ни напомня, че нашето възхождане към Бога, нашият постнически подвиг трябва да преминава постепенно, подобно на издигането от една степен на друга, прехода от сила в сила. Църквата ни напомня, че е невъзможно преодолеем всички наши недостатъци изведнъж, да се избавим от греховете и да се научим на добродетели. Ние трябва да вървим крачка след крачка, ежедневно работейки над себе си, побеждавайки страстите една след друга и придобивайки добродетели. Именно на темата за постепенното възхождане към Бога е посветена книгата на свети Иоан Лествичник, чиято памет отбелязваме днес.
«Лествицата» включва тридесет «Слова», всяко от които е посветено на някаква добродетел или на някакъв порок. «Лествицата» съдържа множество ценни духовни съвети. Написана през VII век за монасите на Синайската планина, тя съдържа много уроци, които се отнасят към нас, живеещите почти четиринадесет века по-късно. Прочитаме, например, Слово 28-мо, което е посветено на «свещената и блажена молитва» и ние ще видим, колко много е полезно за нас. «Молитвата, – пише свети Иоан Лествичник, – е пребиваване и съединение на човека с Бога; по своето действие тя е утвърждаване на мира, примирение с Бога… умилостивение за греховете, мост за преминаване над изкушенията, стена, защитаваща от скърбите, дело на ангелите, храна за всички безплътни… храна за душата, просвещение на ума». Светецът говори, от какво трябва да се състои нашата молитва: «Преди всичко да изобразим на хартия нашето моление с искрено благодарение на Бога; после изповядване на грехове и съкрушение на душата; след което да представим на Царя всякакви наши прошения». По такъв начин, молитвата трябва да включва три елемента: благодарение на Бога, изповядване на греховете и прошения, с които ние се обръщаме към Бога. Нали, ако забравяме да поблагодарим на Бога, ако ние забравяме да изповядваме греховете си, то и тези наши просби могат да не достигнат до Бога, да останат нечути. Слово 28-мо съдържа и други съвети, например: «Не употребявай в твоята молитва премъдри изрази; защото често простото и безхитростно чуруликане на децата е по-угодно на Небесния Отец от тях. Не се старай да многословиш, беседвайки с Бога, за да не се разпилява ума ти в думите. Една дума на митаря умилостивила Бога, и едното изречение, изпълнено с вяра, спасило разбойника».
Нерядко ние, заставайки на молитва, многословим, произнасяме думите една след друга, но нашият ум не вниква в смисъла на тези думи. Мнозина се жалват, че, изчитайки молитвеното правило сутрин и вечер, не са способни да се съсредоточат в тяхното съдържание. Обикновено това става, защото от многословие и многомислие ние забравяме главното, което трябва да бъде в нас по време на молитва, – чувството на искрена любов към Бога, на устременост към Него. Свети Иоан Лествичник дава прост съвет: молитвата трябва да бъде немногословна. Малкото думи на митаря: «Боже! бъди милостив към мене грешника» (Лк. 18:13) – умилостивили Бога. И няколкото думи на разбойника: «Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!» (Лк. 23:42), – го направили достоен за рая. Ние трябва да се учим на такава молитва, която би обхванала цялото ни същество, когато всяка дума, родила се в сърцето ни, би достигнала до Бога. За това не е нужно особено време и особени условия. Кратката молитва – молитвата на митаря или Иисусовата молитва – може да се твори във всяко време и на всяко място, и тя ще бъде за нас този мост, който ни съединява с Бога.
Ето още един съвет на светеца: «Старай се винаги да възвръщаш към себе си отклоняващата те мисъл, или, по-добре казано, заключвай я в думите на молитвата». Смисълът на молитвите не е в това, да изчетеш известно количество текстове, но в това – нашият ум да бъде «заключен в думите на молитвите». Ако думите на молитвата не достигнат до сърцето ни, те няма да достигнат и до Бога. Ако ние се молим с едни уста, а нашият ум блуждае настрани, то такава молитва е безсмислена, това е напразно преминало време. Зад всяка дума на молитвата трябва да стои живо чувство. Ако ние намерим в себе си сили да се молим с тези молитви, които светите отци са съставили за наша полза, да изберем кратки молитви, но нека помним, че най-главното е – да затворим в думите на молитвите нашия ум, нашето сърце и нашето чувство.
Преподобни Иоан Лествичник казва: ако ти се молиш дълго, но не виждаш плодове, не се отчайвай, «защото самото пребиваване в молитвата е вече придобивка». Действително, ние се молим не само, за да поблагодарим на Бога, да изповядаме своите грехове или да изпросим нещо от Бога. Ние се молим и просто, за да пребиваваме с Бога. Ако ни се отдаде през деня няколко минути или часове, да имаме възможност да пообщуваме с Бога, това е ценно само по себе. И даже, ако ние сме искали нещо от Бога, но нашето прошение е останало неизпълнено, не трябва да мислим, че молитвата ни е била безрезултатна. Самият факт, че сме се обърнали към Господа, застанали сме пред Него, възложили сме на Него своето упование, ни приближава към Него и ни възвежда на нови степени на лествицата, по която всеки от нас трябва да възхожда в Царството Небесно. Амин.