- Ваше Високопреосвещенство, как се „ражда” и възпитава един добър архиерей? Как Вие се родихте във вярата и кои бяха хората, които Ви отгледаха и възпитаха в нея? Кои са Вашите наставници?
- В Св. Библия четем: „Не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето” (Йоан. 3:27). На мен Бог даде дядо и баба по бащина и майчина линия, които бяха истински православни християни, църковни служители в родното ми село, а след тях татко и мама, които също бяха много добре въцърковени люде. Така по кръвна линия те ме родиха и възпитаха в мен вярващия в Бога младенец.
Впоследствие за наставниците от Духовната семинария и Духовните академии в София и Москва бе лесно да ме образоват и подготвят за по-отговорно служение на Св. Църква. И понеже човек се учи докато е жив, наставничеството продължиха духовният ми старец митрополит Геласий, духовният ми „чичо” архимандрит Назарий от Кокалянския манастир, манастирските братя архимандритите Йосиф, Макарий, Антим и Даниил от Троян, Негово Светейшество Българският Патриарх Максим, като Ловчански и Софийски митрополит, приснопаметният му викарий в София – епископ Партений, архимандритите Серафим и Сергий, о. проф. протопрезвитер Благой Чифлянов и особено о. иконом Драгомир Котев от Бистрица. (Бог да ги помилва!)
Сега, макар да съм вече епархийски митрополит и духовен наставник, също се нуждая от наставници. Затова духовния си акумулатор презареждам освен с Божията благодат и мъдрост свише, и с творенията на св. отци, опита и живота в Христа на моите свещеници и епархиоти.
- Оскъдняла ли е днес Църквата откъм опитни духовници?
- Аз бих обърнал въпроса, защото ръкоположеният духовник е подготвен и изпратен от духовното си началство да обслужва паството си. Той става по-изкусен в опита си на пастир чрез практиката, т. е. той става по-опитен, когато тези, на които той е душепопечител, са въцърковени, одухотворени и постоянно желаят да се изкачват по духовната лествица.
Например, никой свещенослужител не би си позволил да съкрати богослужба или треба, когато знае, че църковният народ участва активно и знае съдържанието на това, което той отслужва и душите им жадуват за молитва и богослужби. Там, където липсва интерес и духовен стремеж или тези, които присъстват, не разбират нищо, някои недобросъвестни свещенослужители са склонни или да съкращават, или въобще не служат.
Знаем, че „всичко небесно и земно е под един Глава – Христа” (Еф.1:10), Който е „Глава на Църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълнява всичко във всичко” (Еф. 1:22-23). Така че, като чета църковните сайтове в Интернет и множеството духовни книги и наблюдавам църковния живот, все по-активното участие и интерес на православното ни изпълнение в задоволяването на църковните му нужди, с увереност мога да заявя, че Църквата днес не е оскъдяла откъм опитни духовници. Напротив, нарастващата духовна жажда и интерес на миряните е предпоставка за изграждането на все по-добри и опитни духовници, които да могат да отговарят на духовните потребности на своите пасоми.
Опитен е този духовник, който има по-голям личен опит в общуването си с Христос, в осъщестяването на Христовите повели в собствения си живот. Неговата дарба и опитност могат да се видят и разберат най-добре в изповедта, по време на която изпъква опитният духовник.
Така че не само добрият пастир прави добър народа Божий, но и народът Божий прави добрия пастир.
- Казваме, че митрополитът се венчава за своята епархия и в нашата Църква този съюз е неразривен, както и бракът. Ако говорим конкретно за вашата епархия: имате ли усещането, че именно тя е „Вашата половинка”? Защо?
- Ох, сложен е този въпрос за мен. Не че съм привърженик или поддръжник на „свободните брачни съюзи”, особено актуални в страните, в които служа, но нещо такова се случи с мен и моята работа през изминалите 28 години. През 1982 г. аз бях командирован като Велички епископ да бъда управляващ Акронска еперхия за 4 години. През 1986 г. бях повишен от Св. Синод в митрополитско достойнство и отново назначен за Акронски митрополит за още 4 години, с право на участие в митрополитски избори в Родината. През 1989 г. след избор на Св. Синод бях оставен за митрополит на възстановената Американска и Австралийска епархия. През 1992 г. в Торонто се състоя изборът ми и от народа на епархията. На Петия църковно-народен събор по желание на епархията титлата ми стана: „На САЩ, Канада и Австралия митрополит …” На Шестия църковно-народен събор мястото на епархията бе утвърдено и според новия Устав на БПЦ вече сме в унисон с утвърдените изисквания и на епархийския устав, който не бива да противоречи на Устава на БПЦ. При това положение, макар да обичам епархията си, защото е моя съдба и спасение, аз все още не мога да имам усещането, че съм венчан за нея. Защото няколко пъти бях „венчаван” и досега не мога да разбера кой за кого се е венчал. За успокоение на всички обаче, мога да заявя, че тя не е моя „половинка”, а цялата е наша и аз съм в нея.
- Простете ми, но аз лично бях много шокирана от намерението Ви да се оттеглите от митрополитско служение. Какво Ви даде основание да го направите?
- В коментара на предишния въпрос се съдържат и мотивите за намерението ми да се оттегля от митрополитското ми служение. Освен това тази епархия се простира в 3 големи държави и на 2 континента, при сегашната активна и богата на духовен живот работа в 27-те енории и 2-та манастира, множеството нови църковни общини, големите разстояния, с настъпилата вече моя старост, болежки, слабости и намалени способности и не на последно място моето агентурно минало, както и неангажираността от страна на върховната ни управа за бъдещото църковно дело зад граница.
Макар Св. Синод единодушно да не прие молбата ми, епархията се нуждае от нов владика, млад, здрав, духовен, чист, без агентурно минало, с висше образование, предан, с мисионерски качества, годен да пътува по суша, въздух и вода и с чувство на отговорност за нелекото служение зад граница.
- А как Вашите епархиоти реагираха на това Ваше решение?
- Стана така, както и предполагах. Подадох си оставката, като св. Климент Охридски, с чиято титла (Велички) отидох в Америка, и по подобие на цар Симеон Велики, който не прие оставката му, Св. Синод на БПЦ не прие моята. Моите епархиоти се зарадваха на това, благодариха на Бога и на Св. Синод, опростиха ми миналото ми и сега очакват, за мое учудване, още по-активна работа, независимо от световната криза и моята възраст.
- Тук постоянно слушам, че в църковно отношение гърците, руснаците, румънците, сърбите... все другите, правят нещата по-добре от нас. На какво се дължат нашите комплекси като Църква и основателни ли са те?
- Когато в една от моите проповеди в епархийска църква критично споделих, че гърците, руснаците, румънците, сърбите и другите имат по-големи църкви, по-голямо посещение и по-добър духовен живот, един от моите слушатели дойде при мен вкрая на службата и ми рече: „Дядо владика, това което каза в проповедта си е така, защото техните етнически църковни общини са по-многобройни. И от многото народ, те имат достатъчно хора, които да посещават и поддържат духовния живот в техните църкви”.
Нещо, върху което се размислих впоследствие и установих, че действително, процентно нашите вярващи зад граница не са по-долу от другородците. Мисля, че същите „комплекси” имаме и тук в Родината. Но, понеже сме малка Църква и скромна, а искаме да се равняваме с големите, у нас се явява едно снижение, смущение, неудовлетворение, които се превръщат едва ли не в „комплекси”. А тези наши „комплекси” не са основателни. Защото ние сме 13-вековна благодатна Църква, дала толкова неща на света, че не бива да се смущаваме или срамим. Напротив, трябва да сме горди, че сме духовни чеда на БПЦ. Толкова родни български светци имаме
– защо не пишем и говорим за тях. Стига сме хвалили и пропагандирали другите народности. Да създадем култ към българските светци – със служби, проповеди, научни конференции и пр. Толкова православна кръв е пролята на наша земя! Къде са писателите ни, научните ни църковни труженици да разработят това богато минало? Толкова достойни свещеници, монаси, монахини сме имали и имаме днес, кой ги знае и поменува? Защо пишем и хвалим предимно другите? Къде е родното ни „Добротолюбие”? Кой да състави нашия „Патерикон”? Кой трябва да се потруди за популяризирането на българската святост, на българския духовен живот и щедрото Божие благословение над БПЦ? Стига с тези „комплекси”! Да се потрудим! Това е угодно на Светия Дух и възможно за нас!
- Как бихте продължил изречението: Гордея се, че съм служител на БПЦ, защото....
- БПЦ е древна и свята Църква, според българската църковна история, на пето място в диптисите на Вселенската Църква, с богат опит и множество светци, които постоянно се молят на Бога за нас. Защото БПЦ единствена има св. Седмочисленици – св. Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които са я благословили и повече от 11 века са нейни небесни ангели. Защото БПЦ запази нашата самобитност и националност. Петстотин години сме били без правителство и държава. Светата ни Църква е била всичко. Тя е запазила вярата, книжовността, традициите, обичаите, езика, името българско. Запазвайки вярата, тя е запазила българската чест. Защото БПЦ е и моя духовна майка, която ме отхрани, възпита, възприе да бъда нейн семинарист, студент, професорски стипендиант, монах, йеродякон, йеромонах, игумен, архимандрит, епископ и митрополит, и то с доверие да служа като такъв, не заедно с всички митрополити в Отечеството, а на духовните й чеда в диаспора в САЩ, Канада и Австралия.
- Погледнато от дистанцията, която Ви дава Америка и годините: каква е Вашата оценка за развитието на БПЦ през последните 20 години?
- Лесно се прави оценка отдалеч, особено от Америка. Може би затова летвата ми е висока и не всички успяваме да я прескочим, но оценката ми, макар и отдалеч, е все пак добра и обнадеждаваща.
С Божията помощ за тези 20 години с успех превъзмогваме сериозни трудности, като бездуховност, атеизъм, секуларизъм, разкол, реституция, материална недостатъчност, нов закон, вътрешни смущения и какви ли още не изкушения. Все пак сме жива Църква, живеем и съществуваме с надежда, не само че ще оцелеем, но и ще преуспеем. Защото вярваме, че Бог е с нас.
Ако погледнете в църковните ни сайтове, ще видите колко красиви и богати са църквите ни, богослуженията ни, клириците ни, Божият народ! Колко много хора вече се изповядват и пристъпват редовно към св. Чаша! Почти всеки епархийски митрополит и местен кмет се старае да построи или благоукраси църквите по градовете и селата. Намират се парични средства за добри и полезни инициативи. Устройват се духовни центрове по епархиите. Попълват се вакантните места с нови високообразовани, дейни и мотивирани свещенослужители и църковни служители. Манастирите се благоустрояват и уреждат административно и духовно. Народът ни, излизайки от кризата, ще стане по-щедър.
А какво да кажем за висшия клир и върховната ни управа? Разбира се, много неща още трябва да сторим, но дано похвалите на в. „Труд” ни ентусиазират. Там четем: „Браво на синодалните старци! Дадоха пример как се приласкават бившите противници… Добри политици са архиерейте. По правилата – държат приятелите си близо, а враговете (макар и бивши) – още по-близо”.
- Този коментар по повод избора на новия Доростолски митрополит ли е?
- Изглежда!
- Преди години шокирахте българската общественост с думите, че, ако не ме лъже паметта, през 21 век Америка ще стане православна. Все още ли сте убеден в това?
- Да, абсолютно потвърждавам убеждението си, че до края на 21 век Америка ще стане православна. Защото делата, които Господ вършеше и ние православните в САЩ, с вяра в Него, вършим. Имаме Неговия мир, сърцата ни не се смущават, нито плашат. Стараем се да пребъдваме в Неговата любов и да спазваме Неговите заповеди и искаме в Негово име от Отца всичко това да стане до края на века. Считаме се за Христови пратеници в Америка, осветяваме неправославните чрез Неговата истина и се молим Господ да освети чрез Своята истина и тия, които по нашето слово повярват в Него, за да бъдем в пълно единство в Едната света, съборна и апостолска Църква. Искате доказателства: Гръцката архиепископия има в Америка 10 епархии плюс Йерусалимския викариат; Антиохийската архиепископия обслужва 8 епархии плюс униатите от източния обряд; Московската патриаршия с Руския задграничен синод имат повече от 7 архиереи; Сръбската православна църква също откри 5 епархии; Румънската православна църква ръкоположи още 2-ма епископи; Украинската православна църква е с 4 епархии; Православната църква в Америка има своите 13 митрополии, както Карпато-руската, Албанската и Българската епархии, които засега имат по 1 митрополит, но всички се уголемяват по броя на членовете си. Според решението на Всеправославното съвещание в Шамбези през 2009 г., архиереите на всички православни юрисдикции в Америка ще се съберат през май тази година, за да учредят епископската асамблея и да начертаят пътищата на още по-активната ни православна мисия в Америка.
- Когато духът на секуларизма се „въплъщава” в законодателството на Обединена Европа, как Православието трябва да реагира на това? Трябва ли да се плашим от духа на секуларизма?
- В много мои публикувани интервюта съм коментирал този въпрос. Искам обаче да уверя досточтимия читател, че духът на секуларизма, който се „въплъщава” в законодателството на обединена Европа, е духът на отстъплението, духът на Антихриста. Врагът на Православието е същият – дяволът, както и грехът е същият – отстъплението от Православието.
Затова ние, православните, трябва да реагираме по следния начин: да не забравяме, че Бог е предвидил за нас нещо по-добро; да имаме пред очи Началника и завършителя на вярата ни Господ Иисус Христос; да знаем, че в борбата си против греха още не сме се противили до кръв; да не презираме наказанието от Господа и да не отпадаме духом; да укрепваме отпадналите ръце и отслабналите колене, да залягаме да имаме мир помежду си; да гледаме да не би някой да се лиши от Божията благодат (Евр. 12 гл.); да стоим в Православието и при духовете на праведниците, които са достигнали до съвършество; да търсим винаги истината, която идва от Самия Бог, която се намира в Православието и която е извор на благодатта на Всесвятия Дух, а истинските учители на Божието учение, което изтича от този извор, са светите отци и учители на св. Православна църква.
- Какво може да даде Православието на съвременния свят?
- Със силата на Светия Дух да разпространи благовестието Христово в православния му смисъл от Изток до Запад и от Север до Юг, по цялата земя. Особено там, дето името Христово още не е известно, та всички да видят и узнаят, че „един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички и във всички нас” (Еф. 4:6). И още, съвременният свят най-сетне да разбере, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12) и да преклони колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа, от Когото се именува всеки род на небесата и на земята, и да повярва в Христовата любов, за да може да проумее „с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина” (Еф. 3:8).
- Имате ли усещането за неизпълнен дълг и какво още трябва да направите, за да имате „добър отговор” на Страшния Христов съд?
- Когато о. йеромонах Серафим Роуз изповядал един новокръстен православен поклонник на манастира в Платина, го запитал в края на изповедта: „Това ли е всичко?” Той му отговорил: „Да”. „О, братко”, въздъхнал о. Серафим и поклонникът си помислил: „Ей, трябва да съм наистина добър – той ме нарече свой брат”. Но след кратко мълчание о. Серафим продължил: „Имаш още много път да извървиш…” Този незабравим урок по смирение, но и окуражаване за борба, усещам и аз в моето служение.
Старая се да опазвам вярата и да се подвизавам с добрия подвиг, но пътя още не съм извървял, дълга си още не съм изпълнил докрай и затова не мога все още да кажа какъв отговор ще дам на страшното Христово съдилище и съответно какъв венец на правдата ще ми въздаде Господ. Ето защо, макар да стоя на този висок пост в БПЦ, се старая да пазя благодатта, с която да служа „благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя” (Евр. 12:28,29).