«Душевныма очима ослеплен, к Тебе, Христе, прихожу, яко же слепой от рождения, покаянием зову Тебе: Ты еси сущим во тме Свет пресветлыи» /кондак за Неделя на слепия/
Братя и сестри! Когато в света се явила истинската Светлина, просвещаваща всеки човек, да Я видят и да повярват в Христа могли именно тези, които търсели тази Светлина с цялата простота на смирените си сърца, считайки себе си за «невиждащи». Напротив - тези, които в своята гордост смятали себе си за «виждащи» и всезнаещи, не изпитвали потребност от вяра в Христа, тези мними мъдреци се оказали жалки духовни слепци, отхвърлящи светлината на истината, донесена на земята от Христос.
За голямо съжаление, духовната слепота е разпространена и досега сред тези, които се уповават само на земното знание и на собствения си ограничен разум, а не търсят в смирение и молитва разумната Божествена светлина. Колко много около нас са слепи - не с физическа, телесна слепота, но много с по-страшна: слепота към смисъла на живота, слепота към любовта и състраданието към ближните, слепота към всичко, което би могло да превърне нашия живот в победа над греха и смъртта.
Евангелският слепец търсел Спасителя, срещнал Го лице в лице, и Христос го изцелил. Ние също така трябва да излезем на среща с Христа, както Той излязъл в света преди две хиляди години, всеки трябва да вземе своя кръст и да Го последва, явявайки Неговото присъствие в света. Христос ни е дал пример, който трябва да следваме. Нашето призвание не е в това, в безсилие и слабост да бъдем непрекъснато обект на Божествената грижа, очаквайки, че Бог непрестанно ще излива върху нас Своята милост и благодат, а в това, следвайки Христос, да преобразим света, побеждавайки греха, да станем вестители на Божествената любов, състрадание, правда в този свят, забравили себе си, отхвърлили страха. Апостол Павел знаел това, когато казвал, че възпълва в душата и плътта си, «недостигащите страдания Христови», за да стане християнин, в който бихме могли да узнаем Самия Христос.
Христос на въпроса на учениците Си: «Кой е съгрешил, че човекът се е родил сляп» - отговаря, че не възмездие за греховете е причината, а целта е Господ да покаже делата Божии, за да се яви славата Му. Но нима славата на Христа се проявила в това, че човекът преживял много години, онеправдан и нещастен, за да стане после чудо и хората да прославят Бога? Чудото на проглеждането е било нужно на Господа не, за да Го похвалят, и даже ние виждаме, че след извършването на това чудо Христос бил порицан и изпъден. Очевидно, слепотата е била нужна на слепия, за да съзрее в болестта душата му, за да види той света и Христа: да види в Христа Бога. Болестта била за него благодетелна. Чрез чудото в душата на този човек се появил опитът на вярата, опитът от срещата с Бога, благодарността към Него, а това е много по-важно, отколкото телесното проглеждане.
Колко често виждаме, че хората не прославят Господа за това, че в техния живот всичко е наред. За тях е обичайно да бъдат здрави, защитени, обезпечени, свободни. И малко са тези, които могат да оценят това като незаслужен дар от Бога, като причина за постоянна радост и благодарност към Създателя. Бог не допуска да погинем от пресищане в благополучието и, по Своята милост и грижа за нашето спасение, често ни напомня за духовната ни слепота и за нашето равнодушие към Неговия промисъл. Понякога това става тихо и мирно, а понякога сурово и страшно.
По какъв начин става проглеждането на душата? Човек, който духовно е още почти сляп, различава в себе си смъртните грехове: убийство, блудство, кражба... Ако той се покае, ако оплаче своя грях - тогава греховните късове се разпръсват, и човек открива в себе си нови грехове, които по-рано не е забелязвал или които му изглеждали незначителни. Той може да почувства, как множеството му грехове го отделят от Бога, да открие в себе си завист, гордост, гняв, сребролюбие, егоизъм и т. н. – да види тези греховни камъни. Човек започва да се кае за тези грехове, да разбира причината за тяхната поява, да се бори с тях. И тогава тези големи камъни започват да се раздробяват на множество дребни. И когато човек се ужаси, виждайки душата си в грехове, като в кална дреха, ще започне да оплаква своето падение, ще разбере, че греховете у него са така много, като пясъкът в морето, тогава може да се говори за истинско духовно проглеждане. Така е било и у светиите, които полагали много сили, за да се каят за греховете си, да ги оплакват, да ненавиждат греховете си, и са посвещавали целия си живот, за да придобият духовно зрение.
Видели множеството извършено зло, ние започваме да разбираме, че човешката воля не е в състояние да ни освободи от това море от грехове и не можем да се очистим със собствени сили. Тогава ние започваме да викаме към Бога за помощ: «Господи, очисти ме, дай ми сила да видя и победя моите грехове». И, според степента на очистването, с Божията помощ, започва да се проявява в душата образа на Христа, запълвайки я със светлината, и ние можем да кажем с апостола: «Вече не аз живея, но Христос живее в мен».
Духовното проглеждане започва с това, че пред човека се откриват неговите грехове: той започва да се кае, появява се в душата му страх Божи. Прогледналият трябва да избягва всякаква греховна сквернота, помнейки апостолските думи: «Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас; ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори» (1 Кор. 3, 16).
Душевната слепота се изцелява със сълзите на покаянието, когато човек постоянно полага труд над душата си, за да се очисти. Само борбата с греха ще ни открие нашата немощ, както наставлява св. Симеон Нови Богослов, ще ни покаже истината, ще принесе опит в намирането на вярата. За просветляване на ослепената от греха душа ни е нужно очистване чрез тайнствата Покаяние и Причастие,за да стане в нас промяна от тъмния, греховен живот към светлия, истински християнски.
В кондака на Неделята на слепия се казва: «Душевныма очима ослеплен, к Тебе, Христе, прихожу, яко же слепой от рождения, покаянием зову Тебе: Ты еси сущим во тме Свет пресветлыи» /С ослепели духовни очи, идвам към Тебе, Христе, както слепия по рождение, с покаяние Те зова: Ти си истинската пресветла Светлина в тъмнината/.
Нека и ние, братя и сестри, с молба да въззовем към Господа, да ни избави от слепотата, раждаща греховни страсти, за да се отворят нашите душевни очи и да се случи чудото на проглеждането, както при слепеца, който искал да види света и Твореца, не познавайки дотогава Неговата красота и слава. И ако, ние не виждаме още красотата и славата на Царството Небесно, нека просим от Господа да ни просвети с Неговата светлина, нека с всички сили да се стремим към спасение, тогава Господ, по Своето милосърдие и по нашата вяра, може да ни сподоби с това чудо и да ни въведе в Своето вечно Царство. Амин.