„Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” /Мат 28:20/
Братя и сестри! Минават векове… Въздигат се и рухват империи, загиват цивилизации, политически и социални катаклизми променят облика на света, но Църквата, основана преди две хиляди години от Господа нашего Иисуса Христа, на днешния празник Петдесетница, се извисява като скала сред това бушуващо море.
Вярата, която в първите дни изповядват само няколко десетки души, днес направлява милиарди жители по земята, говорещи на различни езици и стоящи на различни културни нива.
Когато евангелската проповед като свеж полъх нахлува в стария античен свят, тя носи надежда на погубените и отчаяните, вдъхва им живот и сили. Християнството осъжда потисниците, извисява жената, способства за изкореняване на робството.
По-късно в младите варварски страни на Запад, то става опора на хуманността и просвещението, принуждавайки грубата сила да признае духовния му и нравствен авторитет.
Християнството привлича хора на пръв поглед напълно различни: от робите на Рим до Данте, от Достоевски до африканските пастири. То укрепва духа на мъчениците в Колизеума дава сили на изповедниците си през ХХ век.
През всяка епоха Новият Завет разгръща скритите в него неизтощими импулси за творчество. Ако първите ученици на Христос са били обикновени галилейски рибари, впоследствие пред Неговия кръст се прекланят най-великите умове на всички народи. Откровението Му озарява мисълта на блажени Августин и Блез Паскал, любовта към Него издига величествени катедрали – шедьоври на архитектурата, вдъхновява поети и ваятели, извиква към живот мощни звуци на симфониите и хоралите. Образът на Богочовека е пресъздаден от преп. Андрей Рубльов, от Микеланджело и Рембранд. Евангелието, разказващо за Христос, е преведено на повече от хиляда и петстотин езици и обхожда света, без да отстъпва на прочутите творения на човешкия гений.
Дори когато много християни забравят „от какъв дух са сътворени”, а отстъпленията им от Завета на Спасителя въоръжават много врагове против Църквата, Евангелието продължава Незабележимо да влияе на хората. Идеалите за справедливост, братство, свобода, всеотдайно служение, вяра в крайната победа на доброто и ценността на човешката личност – с една дума всичко, което се противопоставя на тиранията, лъжата и насилието черпи, ако ще и несъзнателно, жива вода от евангелския извор.
Над Църквата преминават бури и урагани, дебнат я външни и вътрешни опасности. Властолюбието на управниците и непреодоляното езичество на тълпата, светските и аскетичните съблазни, натискът на откритите противници и греховете на християните, разприте и разколите понякога като че ли застрашават самото съществуване на Църквата. Но тя издържа на всички исторически изпитания.
Тайната на нейната непобедимост е в Сина Човешки, Който, по думите на апостола „е същият вчера, днес и вовеки” /Евр. 13:8/, в даровете на Светия Дух, спуснал се над верните Нему.
Непросветеното съзнание на човека търси външно величие, покланя се на зримата сила, но не това му дава Евангелието. „Ние проповядваме Христа Разпнатия, за юдеите – съблазън, за елините – безумие” / 1 Кор. 1:23/. На света се открива и го спасява унизеният Бог, смален в очите на „този век”.
Всяка душа, намерила Иисуса Христа, от този миг нататък знае, че човекът не е самотен скиталец, който няма кого да повика в черната космическа пустиня, а Божие чедо, съучастник в Божието домостроителство. Въплътилият се на земята Божи Син посочва на хората тяхното най-висше предназначение, освещава и одухотворява човешката природа, посявайки в нея семената на безсмъртието. Чрез Него съкровения и непостижим Творец на всички видимо и невидимо ни става близък и това изпълва живота с радост, красота, смисъл. Няма го вече „ужасяващото вечно безмълвие на безкрайните простори”, над всичко сияе Христовата светлина и любовта на Небесния Отец.
Ето защо всеки път, когато смятат, че християнството вече е погребано, то – както Разпнатият и Възкръсналият – се надига от гроба, явявайки несъкрушимата сила на обещанието, че и портите адови няма да надделеят над основаната от Христа Църква. Не доктрини или теории, а Самият Христос вечно обновява християнството и го води в безкрайността.
Религията на Благата Вест е религия на бъдещето. Но Царството Божие вече съществува: в красотата на света и там, където сред хората побеждава доброто, в истинските ученици на Господа, в светиите и подвижниците, в онези, които искат да вървят след Христа и не са Го изоставили сред тежките изпитания на Неговата Църква…
Дай на нас, Божествени Учителю, силата на тяхната вяра, несъкрушимостта на тяхната надежда и огъня на тяхната любов към Тебе. Когато, заблудили се по житейския път, ние спрем и не знаем накъде да тръгнем, дай и на нас да видим в мрака Твоя лик. През рева и грохота на техническата ера, толкова могъща и същевременно толкова бедна и безсилна, научи ни да се вслушваме в тишината на вечността и дай ни да чуем в нея гласа Ти, Твоите ,вдъхващи сила и твърдост, слова: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” /мат. 28:20/. Амин.