„Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, …за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост. Тази е волята Божия да бъдете осветени… Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост” /1 Сол. 3:12,13; 4:3,7/.
Нашата история е изпълнена с подвизите на много светци. Върховните моменти на българския възход и култура са белязани с подвизите и съвършенството им. Великият цар Борис-Михаил проумял силата и значението на християнската религия и покръстил българския народ, за да влезе страната ни в редиците на водещите тогава държави Рим и Византия. По времето, когато много други народи все още тънели в мрак и безпросветност светите братя Кирил и Методий чрез създаването на славянската писменост дали възможност на нашите прадеди да слушат и четат на роден език Словото Божие. Св. Климент Охридски разпръснал духовна светлина сред нашия народ и станал основоположник и съзидател на българската духовна култура. Из недрата на българския народ израснали светци, които се оттеглили в молитвено уединение в родните пещери и планини, отдадени на богоразмисъл и аскетически подвизи. Ненадминат остава в нашата история великият пустиножител св. Иоан Рилски, това незагасващо светило, запалено на висока планина от Светия Дух. И днес пред светите му мощи стават чудни изцеления. През същия десети век се подвизава и преподобният Прохор Пшински, през следващия век блестят със своя живот и подвиг преподобна Параскева /Петка/ Българска и преподобните Гавриил Лесновски и Иоаким Осоговски, през 14 век изпъкват преподобни Ромил Бдински и великият постник, молитвеник и защитник на истинската вяра срещу еретическите учения – преп. Теодосий Търновски, през втората половина на 14 и първата половина на 15 век грее лъчезарната звезда на свети Патриарх Евтимий, този велик наш Първосветител, книжовник и самоотвержен душепастир. В края на 14 век настъпили тежки робски дни. Нашият народ обаче съхранил своето битие чрез вярата. Църквата се изпълнила с мъченици за вяра и род: св. Николай Софийски, св. Георги Софийски Нови, св. Георги Софийски Най-нови, св. Злата Мъгленска, св. Игнатий Старозагорски, св. Онуфрий Габровски, св. Лука Одрински, св. Димитрий Сливенски и мнозина незнайни мъченици. Заслужава да отбележим още имената на родните будители преподобни Паисий Хилендарски и преподобни Софроний, епископ Врачански.
Българските светии – знайни незнайни – са създали християнска България. Благодарение на тях днес ние, техните недостойни потомци, се наричаме православни християни и българи. Благодарение на тяхното молитвено застъпничество ние имаме надежда за спасение и вечен живот. И макар те да са в забвение и да са изтласкани по периферията на родната ни история, те предстоят пред престола на Всевишния за всички нас, за да бъдем избавени от изкушенията на времето, в което живеем. И макар тяхното място в народната памет – първо по чест и слава – да е узурпирано в много случаи от съмнителни национални герои, издигнати от недобросъвестни историци и политици, те са велики в очите на Господа и нищо не може да затъмни светийската им слава в паметта на верните, които се стремят да подражават на добродетелния им живот.
Братя и сестри, всички ние сме призвани към светост и съвършенство. „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец!” /Мат. 5:48/. „По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. Защото е писано е: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет” – наставлява св. ап. Петър /1 Петр. 1:15,16/. Светостта е по силите на човека, разбира се, при съдействието на Божията благодат /1 Кор. 15:10/.
В житието на свети Антоний Велики, родоначалника на монашеството, се разказва следният поучителен пример. Веднъж св. Антоний се молел на Бога да му покаже човек по-свят от него. Бог му посочил един обущар в Александрия, чиято святост се състояла в това, че сутрин си казвал благоговейно молитвата и след това усърдно се залавял за работа.
Ако ние съблюдаваме изискванията на Божия нравствен закон, ако имаме съзнанието, че чрез работата си служим на своите ближни, ако вършим работата си с любов, приемаме с търпение трудностите и с благодарност успехите, ако се стараем да живеем в мир и разбирателство с ближните си, така ще благоугодим на Бога и ще се доближим поне малко до съвършенството на нашия Отец Небесен, пътя към което ни сочат с примера си светците.
Нека да започваме деня си и всяко наше добро начинание с молитва и Бог ще ни подкрепя във всичките ни трудове, Бог никога няма да ни остави. Той знае от какво имаме нужда и ще ни го даде още преди да сме го поискали. Но трябва първом да търсим „царството на Бога и Неговата правда”, а всичко останало ще ни се придаде /Мат. 6:33/. Амин.