„И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде” /Мат. 8:13/.
Драги, в Христа, братя и сестри! Леко и просто се извършват чудесата Господни за тези, които имат искрена вяра и твърдо упование. С вяра се обърнал стотникът към Спасителя с молба за изцеление на своя болен слуга – не били нужни ни лекарства, ни заклинания, нито даже присъствието на Иисус до постелята на страдащия. Само една дума казал Господ на стотника – „и слугата му оздравя в същия час” /Мат. 8:13/.
„Вярата отваря даже врата на смъртта, затваря небето, изменя пределите на природата, превръща пламъка в роса” – казва св. Иоан Златоуст. Вярата е велик Божи дар, правещ човека могъщ и неустрашим, така че за него вече няма нищо невъзможно. И такъв дар напълно e обладавал капернаумският стотник, така че Сам Спасителят се удивил от неговата вяра. Но защо този воин-езичник се удостоил с наистина щедро дарование от Господа?
Евангелският разказ за капернаумския стотник изглежда кратък. Обаче, както и навсякъде в Свещеното Писание, тук в малко думи се съдържа толкова много, четейки ги, ние виждаме духовния облик на този удивителен човек.
Преди всичко, поразително е смирението на стотника. Високопоставен римски офицер, той притежавал богатство и власт, бил и представител на световна империя, подчинила на себе си страни и континенти, - и колко лесно било за него да се възгордее. А какъв можел да изглежда Спасителят за подобен покорител на света? Преди всичко странстващ проповедник, безприютен, беден и безсилен, прашинка в просторите на Римската империя. Но ето, знатният римлянин казва на Иисус: „Аз не съм достоен да влезеш под покрива ми” /Мат. 8:8/.
Стотникът бил привикнал не само да заповядва, но и да се подчинява. На кого, ако не на него било известно, че само с една дума, изречена в Рим от императора, в далечните краища на империята влизат в движение десетки хиляди хора, хвърлят се в бой легиони, рушат се и се въздигат царства. Но земната власт все пак имала своите предели, към всяко началство, даже и към самия римски кесар били безполезно да викаш: „изцели ни от болестта” и „спаси ни от смъртта”.
Капернаумският стотник с безпогрешно духовно зрение прозрял, че никакъв земен човек не може да извърши деянията, извършени от Иисус. Смиреният и привикнал към послушание римлянин съзрял в Учителя от Галилея, Владиката на владиците, Царя на царстващите и Господа на господстващите. Стотникът моли Спасителя:”… кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави” /Мат. 8:8-8/.
Ако се замислим над това наистина спокойно и отчетливо изказано от стотника убеждение, ще ни се открие наистина поразителен смисъл. Стотникът утвърждава, че само на едно слово на Иисуса се подчиняват стихиите, т. е. изповядва Го като
Господ и Вседържител. И това прави езичник – дълго преди подобно изповядване на ап. Петър, преди извършването на великите чудеса на Възкресението и Възнесението. Затова и Спасителят казва: „нито в Израиля намерих толкова голяма вяра” /Мат. 8:10/.
Да, стотникът принадлежал към римския народ, непознаващ Божественото Откровение и неочакващ Месия. Обаче духовното зрение на този римлянин било дотолкова остро, че той смогнал да съзре тайните Божии такива, каквито са, а не както биха могли да се представят от лукавия разсъдък. За мъдруващите фарисеи и книжници Христос не приличал на този Месия, който рисувало тяхното тщеславно въображение. Стотникът, съзрял пред себе си Бога в плът, не разсъждавал и не спорил, а извършил подвига на вярата.
Иудеите се надували пред езичниците с дарувания им Закон Божи, но ето че Спасителят предрекъл след срещата със стотника: ”Казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби” /Мат. 8:11-12/.
Фарисеите смятали себе си за синове на царството, но тяхното благочестие било фалшиво. А стотникът бил истински благочестив – не със законничество и външно изпълнение на обредите, но с човеколюбие и извършване на добри дела. Стотникът познавал Бога не отвън, но отвътре в душата си, внимателно вслушвайки се в гласа на съвестта си, - и това изостряло духовната му чувствителност.
Затова и със завоювания народ той постъпвал по съвест. Мнозинството римляни се отнасяли враждебно към иудеите, а капернаумският стотник бил милостив и добър с тях, построил им молитвен дом. Според разбиранията на онова време робът не се считал за човек, а за вещ, но стотникът смирено се молел на Господа не за себе си, не за свои роднини, а за слугата, когото ценял, когото обичал. Виждайки това, можем ли да се съмняваме, че за подчинените му войници стотникът не бил тиранин, а грижовен баща, че в семейството си той бил нежен съпруг и грижовен родител. Още не познавайки Господа, с чисто сърце стотникът изпълнявал великата Му заповед: „възлюби ближния си, като самия себе си” /Мат. 22:39/, а от тук има само малка крачка до Богопознанието.
Смирение и любов към ближните – притежавайки тези добродетели капернаумският стотник станал притежател на съкровищата на вярата, които, по думите на преподобни Исаак Сирин, „не вместват нито земята, нито Небето”.
Възлюбени в Господа братя и сестри!
От маловерието произлиза нашата слабост и нашето униние, нашите болести и нашите скърби. Бог не слуша тези, които не Му се доверяват, само за верните е достъпно всяко чудо. Ние често се жалваме: казваме: аз искам да повярвам с цялото си сърце, но не се получава. Но да придобиеш съкровището на вярата може само, ако си приготвил за него душата си. Пример за нас в това е смиреният и братолюбив стотник. „Свойствено на милостта е да ражда вяра и вярата – милост” – казва св. Игнатий /Брянчанинов/.
Придобивайки вяра, ние може да помогнем и на себе си, и на своите близки. „Повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом” /Деян. 16:31/ - гласи Свещеното Писание. С вяра и любов се съзижда семейното щастие, с молитва родители спасяват децата си, деца – родителите, мъже – жените и жени – мъжете.
Да се устремим, възлюблени, към този най-чист източник и на временни, и на вечни блага. Да разгорим в сърцата си светата жажда за вярата Христова, за да се сподобим с „жива надежда за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за нас” /1 Петр. 1:3-4/. Амин.