Само за две от най-великите събития в историята на човешкия род е възвестил Господ Бог чрез Архангел Гавриил: за Рождеството в плът на Своя Предвечен Син и за рождението на Неговия Предтеча и Кръстител Иоан, най-великия измежду родените от жени, по думите на Господа Иисуса Христа.
Рождението на Господния Предтеча се съпровождало с чудото на развързването на езика на неговия баща Захария, свързан от Архангела заради неверието му в благовестието. То било прославено от пророчеството на Захария: „И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира” /Лк 1:76-79/.
Целият живот на Господния Предтеча Иоан бил напълно необикновен. За младенческите му години ние знаем само от евангелист Лука, че той „растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля” /Лк 1:80/. Как и кога се е оказал свети Иоан в пустинята, точно не е известно. Според предание, цар Ирод след избиването на Витлеемските младенци искал да убие Иоан, но не могъл да го намери и в яростта си заповядал да убият баща му Захария. А Елисавета, чула, че войниците търсят нейното дете, избягала с него в планинска пустиня и, след като поживяла там недълго време, умряла. Иоан останал сам.
Как го хранил Господ Бог, как го пазил от диви зверове, как се научил младият Предтеча да се храни със скакалци и див мед, ние не знаем. Но твърдо вярваме, че „за Бога всичко е възможно” /Мат. 19:26/. Той проживял в пустинята в дълбока самота до тридесетата си година. С никакво ръкоделие той не се занимавал, нямал книги, а и да чете не умеел. Какво правил той там?
Такива философи като Декарт и Кант дълги часове и даже дни неподвижни седели в креслата си, потопени в размишления. Но ако философията е дълбока, то много по-дълбоко е богомислието – висшата форма на молитвата без думи, която светите отци наричат умна молитва. Непостижимо велика е глъбината на духовното общение с Бога на най-великите свети Преподобни Павел Тивейски преживял 91 години в пустинята, съвършено непознат за света, имайки общение само с единия Бог. Преподобни Арсений Велики цели нощи до залеза на слънцето стоял под открито небе с издигнати към небето ръце. Преподобни Серафим Саровски хиляди дни и хиляди нощи се молел на Бога, стоейки на плосък камък. Разбира се, подобен подвиг носел и свети Иоан Предтеча. В непрестанно размишление за Бога и за съдбините на света, в дълбоко молитвено общение с Бога възраствал неговия велик дух, неговото разбиране за пътя на спасението, на който той трябвало да научи погиващия в грехове народ, да измени и задълбочи неговите мисли и чувства, да го подбуди към покаяние и да изправи неговите криви и лукави пътища.
Именно приготвянето пътя на Господа и Спасителя наш Иисус Христос е било предназначението на велия Предтеча. Затова и така необичаен бил неговия живот от младенческа възраст до излизането на брега на Иордан с проповед за покаяние. Тази проповед имала огромна сила, привличаща към него отдалече хиляди хора, потънали в суетата на светския живот.
Да въздадем на нашия Господ Бог слава, чест и благодарение за изпращането в грешния свят на най-великия от всички подвижници и проповедници за висша правда – свети Иоан Предтеча.
И в днешния ден на преславното и пълно с благодат негово Рождение да преклоним колената и сърцата си в молебно пение към него. Амин.