„Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия” /Еф. 6:11,16/.
Братя и сестри! За съвременния човек е доста трудно да се ориентира в заливащия го поток явления от духовния свят, които до неотдавна са били смятани за несъществуващи или за измислици - плод на човешкото невежество. Хората, които не са пожелали да живеят, според законите, водещи към вечен живот, разкрити ни в Евангелието, а „според стихиите световни” /Кол. 2:8/ и са се отдалечили от Бога, в духовния свят лесно могат да се свържат с онези същества, които в Църквата се наричат демони или бесове. Бедата е в това, че в наши дни хората са слабо запознати с истинското учение западналите духове и явно не въз приемат сериозно, както съществуването им, така и способностите им.
Днешното евангелско четиво ни разказва за изцеряването на двама бесновати от Господа Иисуса Христа и ни дава повод да се спрем на въпроса за съществуването на злите сили и за средствата за борба срещу тях.
Във време на всеобща бездуховност силите на мрака действат особено решително и неприкрито. Окултни и сатанински учения и занимания заливат света. Те имат различни наименования: екстрасензорика, биоенергетика, астрология, магия, спиритизъм, парапсихология, телекинеза, контактуване с „висшия разум”, хипноза, йога и други източни култове, медитация и…, те нямат край. Но ако не се спираме върху външните им различия, ще видим, че всички те изхождат от един общ източник и имат една обща цел – отдалечаването на човека от Бога и въвличането му в общение със сатаната. Отстъплението от истините на Христовата Църква е довело до загуба на духовни ориентири и до забравяне на елементарни религиозни знания.
Река от литература на окултна тематика и източни религиозни учения залива книжния пазар. Телевизионни предавания с участието на астролози и екстрасенси привличат множество зрители. Страниците на вестниците изобилстват с реклами на магове, ясновидци, центрове за духовна медитация и прочие, които предлагат лесно разрешаване на проблемите, бърз успех в бизнеса или любовта, естествено срещу подобаващо заплащане. Много хора, когато се чувстват неуверени, обзети от страх за бъдещето, когато са в разклатено телесно или душевно здраве, вместо да потърсят подкрепа от Бога, се обръщат към разни служители на сатаната като магове, екстрасенси и други подобни. Обръщането към сатаната за придобиване на временни блага води до разрушаване на личността и попадане в плен на тъмните и зли духове тук в този живот и вечни мъки заедно с тях в бъдещия.
Злите сили търсят различни пътища, за да ни завладеят: на търсещите лек предлагат чрез ръцете на екстрасенси и самозвани лечители бързо и безболезнено изцерение; на пристрастените към външния си вид предлагат „магическо отслабване” и подмладяване; желаещите да узнаят бъдещето си засищат с хороскопи и изпращат при ясновидки и врачки, обявявани от медиите за пророчици; на търсещите богатство предлагат бързо забогатяване; загубилите скъп човек насочват към спиритистите, които общуват с душите на мъртвите, а всъщност с бесовете. Дори вярващите християни не са застраховани от дяволските козни: на съзнаващите своята греховност злите сили внушават, че са омразни на Бога и нямат надежда за спасение; други примамват с различни „видения” и „откровения”, явяват им се в образи на ангели или светии и дори им заговарят от името на Бога и им внушават, че са избраници Божии. Безкрайно е тяхното лукавство и изобретателност. Житията на светиите изобилстват от разкази за дяволските козни и примамки, а светите подвижници са изработили цяла дисциплина за напредване в духовния живот, наречена аскетика, в която видно място заемат правилата за борба със злите духове.
Когато е обхванат от някаква страст, когато наблюдава в душата си състояние, което е противоположно на плодовете на Светия Дух – „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра” /Гал. 5:22/, когато забележи в себе си отвращаване от всичко добро, неприязън, студенина към хората, униние, безпокойство, раздразнение, ропот – християнинът трябва ясно да осъзнае, че душата му в някаква степен е завладяна от злите сили.
Братя и сестри, в човешкия живот има и болести, и страдания, трудни периоди, в които човек се пита: „Защо Бог ме е оставил?” Ролята на страданията в Божия промисъл за нашето спасение е да се научим на нещо, да привнесем или засилим още една добродетел към своя характер, да изкачим още едно стъпало по стълбицата на духовния растеж. Нека се въоръжим с търпение и вяра в дни на изпитания! Да не допускаме да изпадаме в отчаяние, за да не станем лесна плячка на бесовете! Да не търсим да придобием повече блага от определените ни от Бога, защото цената на лесно придобитите богатство, власт и слава ще бъде погубената ни душа.
Може би, ще запитате, защо Бог допуска дейността на дявола и неговото войнство? Проявите на злото ни предпазват от изпадане в нравствено нехайство, безразличие и безгрижие. Като допуска да бъдем изкушавани, Бог ни посочва и средства за борба и ни дава сили за победа над злото. Призоваването името на Господа Иисуса Христа /Марк 16:17/; кръстният знак, постът и молитвата /Марк 9:29/, участието в тайнствата покаяние и евхаристия са оръжия, които сломяват и най-коварните и ожесточени бесове.
Нека „над всичко вземем щита на вярата”, с който ще можем „угаси всички нажежени стрелби на лукавия” /Еф. 6:16/, за да постигнем с Божия помощ победа над злото и да прославяме винаги Отца и Сина и Светия Дух. Амин.