„Елате, верните, всехвалния събор на дванадесетте апостоли Христови славно да възхвалим” /из службата на празника/.
Празнуването паметта на дванадесетте най-близки ученици на Господа Иисуса Христа било установено още в древност; вече в IV век император Константин Велики (306-337) построил в Константинопол храм, посветен на светите дванадесет апостоли.
Кои били светите апостоли? Название «апостол» означава «пратеник, слуга», т. е. апостолите били пратеници, слуги на Христа. Те се наричали още ученици Христови, защото били по-близко от всички до Него и повече от всички слушали Неговото свето учение. Спасителят ги избрал за служение на хората, когато Сам излязъл на служение на човешкия род - три години преди Своята кръстна смърт. За да открие на света Своето всемогъщество, Христос избрал почти всички апостоли от бедни, незнатни родове. Макар пребиваването с Христос да пробудило в тях вяра в Него (Ин. 2:11), след първата среща с Учителя те още за известно време се възвръщали към своите обичайни дела. Продължавайки да се занимават с риболовство, бъдещите апостоли, както и останалите ученици, видели чудесата на Господа в Галилея, слушали Неговата проповед (Лк. 4:31–5:1). Преломното събитие, след което рибарите се превърнали в «ловци на човеци», е чудесният улов на риба (Лк. 5:2–12). Те решили «да оставят всичко» и да последват Учителя. От множеството ученици Господ по-късно попълнил числото на Своите първи апостоли до дванадесет, които до ареста на Христа вече не се отлъчвали от Господа, от Когото се обучавали и подготвяли за последващото излизане на проповед.
Окончателното избиране на апостолите станало, когато чрез устата на ап. Петър (Мат. 16:16) била изповядана тяхната обща вяра в Христа като Син Божий. Обаче и след това Спасителят трябвало да укрепява тяхната вяра. В Евангелията са описани примери за маловерието на апостолите (Мат. 14:25–31; 16:8; 17:20; Мк. 4:37–40), неразбирането от тях на словата и делата на Христа (Мат. 15:15–16; 26:7-13; Лк. 9:45; 18:34; Ин. 12:16). Разбирайки учението за Царството Божие както за земно царство на Израиля (Мк. 10:32–37), те поставят въпроса за човешките привилегии, които може да получат, следвайки Господа (Мат. 20:20–24; Мк. 9:33; Лк. 9:46). Слабостта на тяхната вяра стига до там, че в момента на ареста всички те оставят Месията (Мат. 26:56; Ин. 16:32), а Петър три пъти се отрича от Него (Мат. 26:69–75). Един от дванадесетте даже станал предател. Даже след Възкресението на Христа някои от тях още се съмняват (Мат. 28:17), продължават твърде земно да разбират учението за Царството Божие (Деян 1:6). И тези указания на Свещеното Писание за несъвършенствата и човешката слабост даже на избраните от Господа ученици говорят за това, че само с Божията помощ и силата на Светия Дух е дадено на човека да побеждава своята греховна природа и да придобива истинско познание за Бога. Едва на Петдесетница, когато получили дара на Светия Дух Христовите ученици станали окончателно апостоли и със силата на Светия Дух извършвали делото на служението си до самата си смърт. Подобно на своя Божествен Учител апостолите изпитали множество бедствия и скърби и устояли в на тези изпитания. Почти всички апостоли Христови завършили своя страдалчески живот мъченически. Св. Андрей Първозвани бил разпънат на кръст, както и Петър, Иаков Алфеев, Иуда Иаковов и Симон Зилот. Светите апостоли Павел и Иаков Зеведеев били обезглавени, Тома - пронизан с копие. Само св. Иоан Богослов починал мирно, макар и той приживе да претърпял множество страдания.
Св. Иоан Златоуст пише за апостолите следното: "Апостолите блестят повече от самите звезди; и не греши този, който ги е нарекъл светила на Вселената, светила не само тогава, докато те били живи, но даже и сега, когато те вече са умрели. Благодатта на светите мъже не изчезва с тяхната смърт, не отслабва с тяхната кончина. Те (т. е. апостолите) били рибари, те умрели, но техните мрежи действат и днес, за което свидетелстват множество ежегодно получаващи спасение. Те били лозари, и след тяхната смърт лозите и досега зеленеят със своите листа и са обременени с плодове. Те - и лозари, и рибари, и стълбове, и лекари, и военачалници, и учители. Стълбове - защото поддържали покрива на вярата; пристанища - защото те отблъсквали вълните на нечестието; кормчии - защото ръководили вселената по пътя от земята до небето; пастири - защото прогонили вълците и съхранили овците; лозари - защото изкоренили тръните и посeли семената на благочестието; лекари - защото изцелили нашите рани" .
Спомняйки си близостта на апостолите до Господа, техните велики трудове и страдания за слава Божия заради нашата свята вяра, много техни свети последователи се старали да им подражават, ако не в просветителската апостолска дейност, която не за всички била достъпна, то, във всеки случай, в жертвено служение на Бога. Нека по благодатното застъпничество на светите апостоли да се сподобим и ние да станем причастници на небесното блаженство и да лицезрем Най-висшия Апостол и Архиерей на нашето изповедание - Иисуса Христа, възхвалявайки Го с Бог Отец и Светия Дух во веки веков. Амин.