“Премъдростта си съгради дом” /Притч.9:1/.
Братя и сестри! “Яко возвеличишася дела Твоя Господи! Вся Премудростию сотворил еси!” /Пс.103:24/ - възкликвал още в древност Псалмопевецът. Коя е тази премъдрост /или по гръцки София/, с Която е сътворено всичко? В друг псалом се казва: ”Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им войнство” /Пс.32:6/. А свети евангелист Иоан Богослов възглася:”В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото… Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” /Иоан 1:1,3/.
Премъдростта Божия или Словото Божие, чрез Което всичко е сътворено от Бога, не е само отвлечено понятие за свойствата на Бога. Същият евангелист по-нататък казва:”И Словото стана плът, живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” /Иоан 1:14/.
И така, Словото, чрез което е сътворено всичко е Единородният Син Божий, Второто Лице на Света Троица. Той се нарича още Премъдрост Божия, като свидетелства св.ап.Павел:”Иудеите искат личби и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия… - Божия сила и Божия премъдрост” /1 Кор.1:22-24/. Синът Божий се нарича Слово и Премъдрост Божия, защото Бог Отец твори всичко чрез Своя Син. По такъв начин чрез Сина Божий Бог Отец възвестява Своите дела и чрез Него се проявила “многоразличната премъдрост Божия” /Еф.3:10/.
Божията премъдрост се проявила още при сътворението на видимия и невидимия свят. Днес ние виждаме света вече в неговото греховно състояние, загубил своята първоначална доброта и хармония, но макар и повреден от греха, той отразява премъдростта на Твореца.
Вследствие падението на венеца на творението, човека, станало изменение в целия свят, защото грехът поставил върху всичко своя отпечатък. Целият свят станал тленен и грешен. Природата, започвайки от животните, започнала да вреди на човека, а сам той вътрешно страдал от разединението с Бога. Но Премъдрият Бог още преди сътворението на света не само предвидил грехопадението на сътворения от него човек, но и предрешил как да го изправи. Преди света да получи начало, в Съвета на Пресветата Троица било предначертано, че Второто Лице на Светата Троица, Синът Божий ще стане човек и ще вземе върху Себе Си греховете на света, заличавайки престъплението Адамово.
Сред обладания от тление вследствие на греха човешки род трябвало да се намери неосквернен съсъд, в който да слезе Словото Божие и с възприемането на плът да се всели между човеците, Само ставащо човек. Много векове трябвало да преминат, за да се подготви изпълнението на премъдрото Божие домостроителство и да се появи чистата Дева, достойна да стане Майка по плът на Този, чрез Когото са сътворени небето и земята и чрез Когото трябвало да се изпълни предначертаното от Премъдрата Троица спасение на света.
Пречистата Дева, чрез Която се въплотил Христос, Синът Божий, нашият Творец и Спасител, за да ни дарува вечен живот, била стълбата, по която Бог слязъл на земята и станала за нас моста, по който ние възлизаме на небето. Премъдрият Соломон говори за нея като за Дом на премъдростта: ”Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба” /Притч.9:1/. Домът, в който обитавала Предвечната Премъдрост при въплъщението е Пречистата Дева Мария. Седемте стълба на Дома са нейните добродетели. Числото седем у древните източни народи означавало съвършенство и седемте стълба на Дома означават съвършенството в доброто на Божията Майка.
Пречистата Дева Мария се родила като последно заключително звено на дългата верига от хора, мъже и жени, които по протежение на цялата човешка история се борили за чистота, за вяра и пълнота, борили се на първо място в живота им да бъде Бог, за да му се поклонят в истина и да му послужат с цялата си вярност. В тази дълга редица от хора имало и грешници, в живота на които, може би, имало само една добродетел, изкупваща цялото им съществувание; имало в нея и свети хора, в чиито живот едва се съглеждал някакъв недостатък. Но на всички им се налагало да се борят: те се борили в името Божие, против самите себе си, не против другите – за да възтържествува Бог. И постепенно, столетие след столетие, те подготвили раждането на Тази, която да избере доброто от самото начало и да живее в чистота и безпределна вярност на Бога.
Братя и сестри, нека и ние да водим непрестанна борба с нашите грехове и страсти, да се стремим към нравствено и духовно изправление не на другите, а на себе си и в тази си борба да просим молитвеното застъпничество на Най-чистата и Святата, на Божията Майка, чието Рождество възвести радост на цялата вселена. Амин.
Превод: Свещ. Йоан Карамихалев