С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е животът
С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът. Ако мислите ни са мирни, тихи, благородни и кротки, и животът ни ще е такъв. Ако обръщаме внимание на средата, в която живеем, ние влизаме в този мислен кръг, и тогава нямаме мир и покой.
Всяко дело да посветим на Бога
Ние не разбираме смисъла на собствения си живот. Всяко дело тук на земята и във вселената е дело Божие. А ние всичко вършим хладно, неискрено. Това никой не би понесъл, не само Бог. Знаем, че вселената е Божия, че планетата е Божия; всичко е Негово, без значение какво дело ни е поръчано - всичко принадлежи Нему.
Добър ли е човек или лош, вярващ или невярващ, съвестен към задълженията си или не, той ще отговаря за това. Ние не трябва да обръщаме внимание на това, кой ни заповядва, кой ни дава заданието, а да знаем, че всяка работа тук, на земята, и във вселената е Божия работа и трябва да я вършим от сърне, без резерви. Когато работим така, ние се освобождаваме от вътрешното съпротивление. Тогава всяка наша постъпка допринася полза на всички, - от членовете на нашето семейство, до всички, с които общуваме. Значи винаги трябва да сме искрени, тогава ще излъчваме мир и тишина, любов и умиление. Със своите мисли привличаме или отхвърляме враговете и приятелите, роднините и близките. Хората обръщат малко внимание на своите мисли и затова има много страдание.
За тайните мисли
Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голямо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.
Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.
Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.
Нашият човешки род със своите мисли разрушава порядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е същото - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи трябва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобрази, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.
Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се трудим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем любовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.
Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражняваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена молитва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.
Всяка работа е едновременно и молитва. Ако мислите ни са съсредоточени върху работата, ако я вършим от цялото си сърце, значи се трудим за Бога. Ако мислим, че работим заради хората, това е погрешно.
Да се молим на Бога от сърце
Молитва от сърце означава усърдна молитва. Да молим Господа от сърце. Бог не иска някакви философски речи; нужно е да просим от сърце, както детето родителя: „Помогни на всяка душа, а и мене не забравяй, Господи! Помогни всички да имат мир и да Те обичат, както Те обичат ангелите. Дай ни сила да Те обичаме, както Те обича Пресветата Майка. Дай и на мене тази сила, за да Те обичам!".
Защото против любовта никой няма сила да се бори. Любовта е непобедима сила, защото Бог е Любов.