За нетлението и чудотворството на светите мощи

За­то­ва пък час­ти от мо­щи­те на мно­го и раз­лич­ни све­тии, по­ло­же­ни в мо­щех­ра­ни­тел­ни­ци и дос­тъп­ни за пок­ло­не­ние и мо­лит­ва, се съх­ра­ня­ват в поч­ти всич­ки град­с­ки хра­мо­ве и ма­нас­ти­ри. Нед­ра­та на зе­ми­те ни със си­гур­ност па­зят мо­щи­те на още хи­ля­ди Бо­жии угод­ни­ци, ко­и­то ги ос­ве­ща­ват и по чи­и­то мо­лит­ви Бог бра­ни зе­ми­те ни от бед­с­т­вия и за­пус­те­ние.

А ако тряб­ва да от­го­во­рим на въп­ро­са: за­що те­ла­та на ня­кои све­тии из­т­ля­ват, ка­то на обик­но­ве­ни прос­тос­мър­т­ни, от дру­ги ос­та­ват нет­лен­ни са­мо кос­ти­те, тре­ти ос­та­ват це­ли­те нет­лен­ни, но из­съх­на­ли, а чет­вър­ти ­ не­пов­ре­де­ни ка­то на жив чо­век (напр. на св. Спи­ри­дон Три­ми­тунт­с­ки, +348 г.), за­що ед­ни ми­ро­то­чат, а дру­ги ­ не? Ще тряб­ва сми­ре­но да от­го­во­рим: не зна­ем. Бог знае. Ние мо­жем са­мо да ка­жем: сла­ва Бо­гу, че ги има за на­ше ду­шев­но и те­лес­но из­це­ле­ние и за ду­хов­но ук­реп­ле­ние! Сла­ва Бо­гу, за всич­ки­те Му бла­го­де­я­ния!

Ос­вен с нет­ле­ние те­ла­та на све­ти­и­те се от­ли­ча­ват и с чу­де­са­та, ко­и­то се из­вър­ш­ват при тях, ко­и­то са тол­ко­ва изу­ми­тел­ни, че чес­то не­вяр­ва­щи и скеп­ти­ци, ста­вай­ки сви­де­те­ли на тях, при­до­би­ват сил­на вя­ра и ста­ват ис­тин­с­ки хрис­ти­я­ни. В мно­го от слу­ча­и­те те­зи чу­де­са са де­тайл­но, точ­но и на­деж­д­но опи­са­ни и от те­зи опи­са­ния мо­жем не са­мо да се убе­дим в дръз­но­ве­ни­е­то на те­зи све­тии пред Бо­га, но и от праг­ма­тич­на глед­на точ­ка да раз­бе­рем как­во точ­но са нап­ра­ви­ли те­зи стра­да­щи хо­ра, пре­ди да им се слу­чи то­ва чу­до.

Ако раз­гър­нем нап­ри­мер мно­гок­рат­но пре­из­да­ва­ни­те сбор­ни­ци с чу­де­са, ста­на­ли по мо­лит­ви­те на на­шия пре­по­до­бен отец св. Йо­ан Рил­с­ки, ще ви­дим нап­ри­мер, че сред удос­то­и­ли­те се с чуд­но из­це­ле­ние или удов­лет­во­ря­ва­не на мол­ба­та им има и сил­но вяр­ва­щи, ко­и­то с не­по­ко­ле­би­ма вя­ра се об­ръ­щат към не­го, има и та­ки­ва, ко­и­то са се об­ръ­ща­ли към все­въз­мож­ни ле­ка­ри, ле­чи­те­ли, врач­ки и ба­яч­ки и едва нак­рая в от­ча­я­ни­е­то си се об­ръ­щат към св. Йо­ан за по­мощ, и той се от­зо­ва­ва. Но има и та­ки­ва, ко­и­то са при­бяг­ва­ли към мо­щи­те или аяз­мо­то при гро­ба му с не­ве­рие и нас­меш­ка, но Бог пак е из­вър­ш­вал над тях чу­до и тях­но­то не­ве­рие се е об­ръ­ща­ло в креп­ка вя­ра, а нас­меш­ка­та ­ в бла­го­дар­ност. Ня­кои са се об­ръ­ща­ли лич­но към Рил­с­кия чу­дот­во­рец, а за дру­ги са се зас­тъп­ва­ли тех­ни близ­ки, в ня­кои слу­чаи без тях­но­то зна­ние и из­рич­но же­ла­ние.

От пис­ма­та и сви­де­тел­с­т­ва­та на те­зи бла­го­дар­ни за мо­лит­ве­но­то зас­тъп­ни­чес­т­во и не­бес­на зак­ри­ла на св. Йо­ан хора, ста­ва яс­но, че ня­кои чу­де­са се случ­ват след от­с­лу­жен мо­ле­бен при мо­щи­те на св. Йо­ан. Дру­ги след пок­ло­не­ние пред мо­щи­те и мо­лит­ва за из­це­ле­ние, дру­ги чрез до­кос­ва­не по вре­ме на мо­лит­ва на бол­но­то мяс­то до мо­щи­те на пре­по­доб­ния. Но има сви­де­тел­с­т­ва и за ста­на­ли чу­дес­ни из­це­ле­ния след мо­лит­ва към св. Йо­ан да­ле­че от мо­щи­те, в да­ле­чен край на Бъл­га­рия или из­вън стра­на­та, след обе­ща­ние, в слу­чай на из­це­ле­ние бол­ни­ят и не­го­ви близ­ки да дой­дат в све­та­та оби­тел, за да се пок­ло­нят пред мо­щи­те на пре­по­доб­ния, да бла­го­да­рят на Бо­га и на св. Йо­ан и да до­не­сат дар на ма­нас­ти­ра. Чу­дес­ни из­це­ле­ния са ста­ва­ли и ста­ват и чрез до­кос­ва­не на бол­ния и бол­но­то мяс­то с па­мук, дре­ха, кръст­че или икон­ка, ос­ве­те­ни от мо­щи­те на Рил­с­кия Чу­дот­во­рец. Не­мал­ко из­це­ле­ния ста­ват и след мо­лит­ва при гро­ба и мо­лит­ве­на­та ска­ла на пре­по­доб­ни Йо­ан Рил­с­ки, след пи­е­не на во­да от аяз­мо­то при гро­ба на све­те­ца и уми­ва­не с нея, чрез пи­е­не на раз­т­ворена във во­да пръст от гро­ба му или чрез по­маз­ва­не с елей от кан­ди­ло­то, ко­е­то го­ри над мо­щи­те на све­те­ца.