Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода. (Пс. 65:12) Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?
Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.
Нищо по-хубаво няма от Христовия мир, защото с него се разбива всяка бран на въздушните и земните духове. Понеже нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. (Еф. 6:12)
Признак за духовен живот е вглъбяването на човека вътре в себе си и съкровения труд в сърцето му. Божията благодат осенява този човек и той отпърво е в състояние на мир, а по този път стига до небесно състояние; в мирно състояние, т.е. с чиста съвест; а пък в небесно, когато умът му съзерцава у себе си благодатта на Дух Свети, според Божието слово: Неговото пребивание - (беше)на Сион... (Пс.75:3)
Може ли да не се радваш, виждайки със сетивните си очи слънцето? А колко по-радостно е, когато умът с вътрешните очи вижда Слънцето на правдата - Христос? Тогава той наистина с ангелска радост се радва. Тъкмо заради това и апостолът казва: нашето живелище е на небесата... (Фил.3:20)
Който живее неотклонно в състояние на мир, той като с лъжица гребе духовните дарби.
Светите отци, имайки мирно състояние и осенявани от Божията благодат, са живели дълго.
Когато човек дойде до състоянието на мир, тогава той може и за другите да излива от себе си светлина за просвещаване на разума. Дотогава е потребно човек да повтаря тези думи на Анна пророчица: Дръзки думи да не излизат из устата ви... (1 Цар.2:3), както и думите на Господа: Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат.7:5)
Тъкмо този мир, като едно безценно съкровище, нашият Господ Иисус Христос е оставил на учениците Си, когато пред Своята смърт е казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам... (Йоан.14:27) И апостолът също говори за него: ...и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа...
Затова трябва да съсредоточаваме всичките си мисли, желания и действия към това, да получим Божия мир и винаги заедно с Църквата да казваме: Господи! Ти ни даруваш мир... (Ис.26:12).
Из „Писмени наставления” (Фил.4:7); (Евр.12:14)
Превод: Майя Начкова
Из "Писмени наставления"