Гневът помрачава човешкия разсъдък. "Каквото прави бурята във въздуха, това прави гневът в ума" казва архиеп. Яков Нижегородски. Под влияние на гнева човек вижда света изкривен, като отразен в криво огледало, където и най-безобидна забележка може да ни се стори непростима обида. Гневът изостря болезнено чувствителността и всичко може да ни се стори като нападка и оскърбление. В замъгленото си съзнание гневният вижда себе си онеправдан и в правото си да отмъсти, като "рицар на правдата", който трябва да възстанови справедливостта.
Гневът обзема сърцето и прогонва от там мира и любовта, вълнува го, разпалва в него огорчение и мъст. "Тая страст казва св. Василий Велики за гнева, щом веднъж отхвърли внушенията на разсъдъка и завладее душата, прави човека същински звяр." В такова състояние и най-интелигентният и религиозен човек е способен да изрече и извърши безумия, на които сам не би повярвал, че е способен. Св. Ефрем Сиринказва за гневливия:
"Той е чужд на мира, далече от здравето; защото тялото му непрестанно се изкушава, и душата му скърби, и плътта му вехне, и лицето е покрито с бледост, и мисълта се изменя, разумът изнемогва, помислите се леят като река, и той е ненавистен на всички. Такъв човек е далеч от търпението и от любовта... Той е мерзък пред Бога и пред човеците."
Ясно е, че каквото и да кажем и да предприемем, когато сме под влияние на гнева, то няма да е проява на съзнателното ни "Аз" и на свободната ни воля, а на гнева. Затова във всички случаи първото, което трябва да направим, когато в нас се разпали гняв, е да положим усилия и да "стиснем зъби", да не допуснем да избухнем и да кажем нещо, за което после със сигурност ще съжаляваме.
"Никога не допускай слабостта нещо да се отрони от езика ти или да се прокрадне движение, разкриващо, че в душата ти има някаква неуредица... увещава св. Теофан Затворник, това винаги е унизително и показва, че не умееш да се владееш. Когато душата ти е развълнувана, укроти това движение и тогава говори и действай; а докато има смут премълчи."
Най-добре е нищо да не правим, освен да се молим, докато не стихне гневът и си върнем трезвия разсъдък, спокойствието и топлината на сърцето си. "Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете" (Пс. 4:5).
Едва тогава можем да разчитаме волята ни да се насочи в правилна посока, да изречем точните думи, в точния момент, с подходящия тон, та това да послужи за изправяне и спасение, а не за препъване.