Зачестиха самоубийствата в страната ни. Дали финансовата криза, която в последно време е всеобщото оправдание за почти всички сполетели ни беди, или липсата на перспективи, на ориентири в живота са основните причини за тях? Едва ли. Най-главната причина за самоубийствата е схващането, че човек след смъртта повече не съществува, че смъртта слага край на мъките. Невярващият в безсмъртието на душата не цени своя живот на този свят, защото не вижда в него висш смисъл.
Някои хора оправдават самоубийците, като изтъкват благородните подбуди, които са ги подтикнали към този краен акт, смятат ги дори за герои. Самоубийството не е проява на героизъм и твърдост на духа, то не решава проблемите, а създава нови такива – особено на близките на самоубиеца. Самоубиецът сам се заличава от „книгата на живота” /Откр. 3:5/, сам закрива хоризонта пред себе си.
Има едно голямо зло в съвременния живот – това е припряността да живееш. Повечето хора препускат в една безумна надпревара – да придобият това, да придобият онова, отравят живота си с прекалена загриженост за външното си благосъстояние, искат да получат всичко тук и сега, и, оглушели от външния шум и суета, не чуват стенанията на болната си душа, губят спокойствие и присъствие на духа.
Отчаянието, липсата на надежда, които са основният лайтмотив на самоубийците, са израз на недоверие в Божия промисъл, в Божията грижа за всеки от нас. Господ понякога ни изпраща изпитания, които ни се струват жестоки и несправедливи, но всъщност чрез тях Той ни дава шанс да се опомним, да дойдем в себе си, да преосмислим и променим живота си към по-добро.
Земният живот ни е даден само веднъж: ние нямаме възможност, както казва един водещ руски архиерей, „да го проживеем на чернова, а после на белова”. Затова трябва да се опитаме да се помирим един с друг и с Бога, да намерим сили да поискаме прошка и да простим, но за да се случи това, първо трябва да въдворим мир в душите си.