Тщеславието по своя вид е изменение на естеството, извращение на характера, забелязване на укорите. A по качество то е прахoсване на трудове, загуба на усилия, крадец на душевното съкровище, изчадие на неверието, предтеча на гордостта, потъване в пристанището, мравка на хармана, която макар и малка, разхищава всеки труд и плод.
Наблюдавай и ще видиш, че негодното тщеславие до самия гроб се украсява с дрехи, благоухания, с многочислена прислуга, аромати и други подобни.
Тщеславният човек е идолопоклонник, макар да казва, че е вярващ. Той мисли, че почита Бога, но всъщност угажда не на Бога, а на хората.
Всеки човек, който обича да се показва, е тщеславен.
Постът на тщеславния остава без награда и молитвата му безплодна, защото той върши и едното и другото за похвала от човеците.
Господ често скрива от нашите очи и ония добродеreли, които ние сме придобили; но човек, който ни хвали, или по-добре казано, който ни заблуждава, с похвалата си ни отваря очите; но, щом те се отворят, богатството на добродетелите изчезва.
Ласкателят е слуга на бесовете, ръководител към гордост, унищожител на умилението, рушител на добродетелите, отклонител от истинския път. "Ублажаващите ви лъжат'" (Ис. 3:12), говори Пророкът.
На великите хора е свойствено да понасят обидите мъжествено и с радост, а на светиите и преподобните - да изслушват похвалата без вреда за себе си.
Никой не знае какво има у човека, освен човешкият дух (1 Кор. 2: 11). и тъй, нека се засрамят и обуздаят онези, които се опитват да ни ублажават в лицето.
Велико нещо е да отхвърлим от душата човешката похвала, но още по-велико е да отклоним от себе си бесовската похвала.
Не показва смирение онзи, който се признава сам за лош (защото кой не ще изтърпи подигравки от самия себе си?); но онзи, който, бидейки укоряван от другия, не намалява любовта си към него.
Тщеславието прави предпочитаните горди, а пренебрегваните злопаметни.
Тщеславието често е причина за безчестие, вместо за чест; защото донася голям срам на своите разгневени ученици.
Тщеславието прави гневливите кротки пред хората.
Tо много лесно се приспособява към естествените дарби и често проваля своите жалки слуги.
Ако ние искаме усърдно да угаждаме на Небесния Цар, то, без съмнение, ще вкусим и от небесната слава; а който я е вкусил, ще презира всяка земна слава; и аз бих се удивил, ако някой без да е вкусил първата би могъл да презре последната.
Който се превъзнася за своите естествени дарби, т.е. остроумие, схватливост, художествено четене и произношение, бързо мислене и други способности, получавани от нас без труд: той никога не ще получи висшите блага; защото неверният в малкото - и в многото е неверен (Лук. 16:10) и тщеславен.
Не се подчинявай на този веяч, когато те учи да показваш своите добродетели за полза на ония, които те слушат; защото каква полза за човека, ако бъде полезен на целия свят, а повреди на душата си (Мат. 16:26)? Нищо не донася такава полза на ближните, както смиреният и нелицемерен нрав и слово. По този начин ние и другите ще подбуждаме да не се превъзнасят; а какво по-полезно може да има от това?
Има слава, която иде от Господа, защото в Писанието е казано: "Ще прославя ония, които Мене прославят" (1 Ц. 2:30); и има слава, произлизаща от дяволското коварство, защото е казано: "Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас" (Лук. 6:26). Добре ще познаеш първата, когато гледаш на прославата като на нещо вредно за тебе, като по всякакъв начин се стараеш да се отклониш от нея и когато скриваш своя живот навсякъде, където и да отидеш. А втората можеш да узнаеш тогава, когато най-малкото нещо вършиш, за да те видят хората.
Скверното тщеславие ни учи да приемаме образа на добродетел, която не притежаваме, убеждавайки ни в това с думите от Евангелието: тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела (Мат. 5: 16).
Често Господ изцерява тщеславните от тщеславието като им праща безчестие.
Простосърдечните не така често са тровени с тази отрова; защото тщеславието е погубване на простотата и лицемерен живот.
Онзи, който не страда от този недъг, е твърде близо до спасението; а овладеният от него ще бъде далеч от славата на светиите.
Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовска изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница на паденията, причина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, крепост иа бесовете, пазител на греховете, причина за немилосьрдието, непознаване на състраданието, жесток изтезател, безчовечен съдия, противник на Бога.
Начало на гордостта е коренът на тщеславието; средата й унижаване на ближния, безсрамно изтъкване на личните заслуги, самохвалство в сърцето, ненавист към изобличението; а краят й е отхвърляне на Божията помощ, самонадеяност, бесовски нрав.
Нека чуем всички, които искаме да избегнем тоя ров: твърде често тази страст получава храна от благодарността, защото тя отначало не ни скланя безсрамно да се отречем от Бога. Аз съм виждал хора, които с уста благодареха на Бога, а сьщевременно в мислите си се превъзнасяха. За това ясно свидетелства фарисеят, който бе казал: "Боже, благодаря Ти ... (Лук. 18:11).
Дето има грехопадение, там преди това се е настанила гордостта; защото второто е указание за първото.
Един почтен мъж каза: да допуснем, че има дванадесет безчестни страсти; ако доброволно обикнеш една от тях, напр. гордостта, тя сама ще запълни мястото на другите единадесет.
Един мъдър старец духовно увещавал един горделив брат; но той, заслепен, му казал: "Прости ми, отче, аз не съм горд." Мъдрият старец възразил: "А с какво, сине мои, можеш да докажеш по-ясно, че си горд, ако не с това, че казваш: аз не съм горд?"
Когато бесът на гордостта се утвърди в своите служители, тогава, явявайки им се насън, или наяве, в образ на светъл Ангел, или мъченик, предава им откриване на тайни и като че дар на духовни дарби, та тези нещастници, като се подмамят, да изгубят напълно своя разум.
От гордостта произлиза забравяне на греховете, а споменът за тях е ходатай на смиреномъдрието.
Гордостта е крайна бедност на душата, която си въобразява, че е богата и намирайки се в тъмнина мисли си, че е в светлина.
Тая скверна страст не само не ни дава да преуспяваме, но ни и събаря от висотата.
Гордият прилича на ябълка, отвътре заrнила, а отвън блестяща с красота.
Тъмнината е чужда на светлината; и гордият е чужд на всяка добродетел.
Крадецът не обича слънцето; така и гордият унижава кротките.
В сърцата на гордите се раждат хулни думи, а в душите на смирените – небесни видения.