Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой.
Комисарят се обърнал на висок глас към народа, сочейки калугерите:
- Граждани, жители на града! Всички вие познавате по-добре от мен тези пияници, лакомници и мерзавци! Сега вече властта им свърши. Но за да разберете докрай как тези паразити са мамили векове наред трудовите хора, ние слагаме на земята пред тях техния Кръст и тяхното Евангелие. Ей-сега пред очите ви всеки от тях ще стъпче тези символи на измамата и поробването на народа. А след това ще ги пуснем, нека си вървят накъдето им видят очите.
От тълпата се разнесъл смях.
И ето че, докато тълпатавикала „у-уу”, напред излязъл игуменът – дебел мъжага с месесто пиянско лице и червен нос – и казал на своите монаси:
- Е, братя, живяхме като свине, да умрем поне като християни!
И нито един от монасите не мръднал от мястото си. Съсекли ги със саби до един.