Някакъв светски мъдрец дошъл при един старец. Видял, че у него няма нищо, освен Библията, той му подарил свой собствен библейски коментар. След година отново дошъл при стареца и попитал:
- Отче, помогна ли ти моята книга по-добре да разбереш Библията?
- Напротив - отвърнал старецът, - наложи ми се да се обръщам към Библията, за да разбера твоята книга.
+++
Един млад монах попитал стареца си:
- Отче, трябва ли сега напълно да се отрека от света?
- Не се безпокой - отговорил старецът, - ако твоят живот действително стане християнски, светът незабавно сам ще се отрече от тебе.
+++
Един млад монах мил листа на салата. Към него се приближил друг монах и, желаейки да го изпита, попитал:
- Можеш ли да повториш каквото каза старецът в проповедта днес сутринта?
- Не помня – признал си младият монах.
- За какво слуша проповедта, ако вече не я помниш?
- Погледни, брат: водата мие салатата, но не остава по нейните листа. Салатата обаче става напълно чиста.
+++
Някакъв мъдрец от този век посетил веднъж авва Зенон.
- Отче - попитал той, - можеш ли да ми кажеш какво е това философ?
- Философът – това е слепец, който търси в тъмна стая черна котка, когато тя не е там - отговорил старецът.
- А кой е тогава богослов?
- Богословът е нещо подобно, но понякога той намира котката...
+++
Живял в Александрия един много богат човек, който всеки ден се молил на Бога за облекчаване живота на бедняците. Узнал за това, авва Макарий пратил да му кажат: „Аз бих искал да притежавам цялото твое състояние”.
Изумен, богаташът пратил при него един от своите слуги да попита какво би направил той с такова богатство? Авва Макарий казал:
- Предай на своя стопанин, че аз незабавно бих изпълнил неговата молитва.
+++
Когато авва Висарион решил да се отправи в пустинята, група млади безделници го заобиколили, присмивайки се:
- Къде бягаш, Висарионе? Нима ти не знаеш, че дяволът умря?
- Приемете моите съболезнования, бедни сирачета! - отговорил им светият старец.
+++
В едно село се разнесла вестта, че в съседния голям манастир се е сменил игуменът. Тутакси при вратите на манастира се появил някакъв бедняк в дрипи и, като видял игумена, се приближил към него.
- Отче! - казал той, - аз добре познавах предишния игумен, който беше много щедър към мен. Надявам се, че и ти също ще бъдеш щедър...
- Разбира се, брат; но, виждаш ли, старият игумен – това съм аз, а новият ще дойде след десет дни...
+++
Един недобър човек дошъл да досажда на стареца със своите глупави въпроси:
- Нима наистина ти, такъв умен човек, считаш за възможно Иона да е преживял три дни в утробата на кита?
- Не зная - отвърнал старецът, - но аз ще попитам, когато се видя с него в рая.
- Ами ако той е в ада?
- Тогава ти сам ще го попиташ.
+++
Авва Геразий се съгласявал един път в годината да ходи в Антиохия на проповед. Голямо множество народ се събирало да го послуша. Един от братята веднъж го попитал:
- Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на такова множество народ около теб?
- Не, брат, - отговорил Геразий, - аз мисля, че ако биха ме измъчвали, щеше да се събере още повече народ...
+++
Авва Исаия казал: „Ако на Църквата не й достига мъжество да отстоява своите възгледи, то това не е от недостиг на мъжество, а от недостиг на въгледи”.
+++
Авва Макарий и авва Висарион си обменяли мнения за един монах.
- Аз никога не съм чувал той да говори лошо за някого - казал първият.
- Това, несъмнено, е защото той говори само за себе си - възразил вторият.
+++
Веднъж в Скитската пустиня се случило нещо нечувано – валял дъжд цели три дни подред. Млад монах, изплашил се, попитал стареца:
- Отче, а нима това е новият потоп?
- Не може да бъде - отговорил старецът, - защото безплодността на първия е убедила Бог да не изпраща втори.
+++
Един старец казал: „Най-лошият момент за безбожника – това е, когато той се чувства преизпълнен с благодарност, но не знае на кого да благодари”.
+++
Един старец казал: „Всевишният ни е дал две уши и само една уста, за да говорим двойно по-малко, отколкото слушаме”.
+++
Един разбойник бил смъртоносно ранен при някаква свада. С последни сили той припълзял към килията на отшелника и простенал:
- Отче, аз изпитвам адски мъки!
- Как, нима вече? - възкликнал отшелникът.
+++
Един игумен дошъл при старец за съвет:
- Отче, каква трябва да бъде проповедта?
- Проповедта - отговорил старецът – трябва да има добро начало и добър край. А след това ти следва колкото е възможно повече да ги сближиш едно с друго.
+++
Говорейки за Адам, един старец казал: „Адам се оказал първият от дългата редица мъже, оплакващи се от храната, получена от жената”.
+++
Неведнъж на отците пустинници се е налагало да имат досег с номадските племена. Един от вождовете на такова племе дошъл веднъж при авва Исаия и заявил, че желае да стане християнин.
- Ти изпълваш с радост моето сърце - казал му старецът. - Но ти имаш две жени. Трябва да се откажеш от едната от тях.
- Така и ще направя, ако ти, отче, ми посочиш макар само едно място в Писанието, където да се осъжда двуженството.
- „Никой не може да служи на двама господари” - отвърнал му старецът.
+++
Веднъж авва Пресонций получил урок. Когато той стоял на молитва в своята келия, някой потропал на вратата на неговата колиба:
- Прощавай, авва! - казал странникът. - Не можеш ли да ми посочиш пътя към Алепо?
- Не - отговорил аввата, - но аз зная пътя към Небето.
- Как мога да повярвам, че някой знае пътя, водещ така далеко, ако той не знае пътя наоколо? - казал тогава пътникът.
+++
Един монах дошъл при Елий Отшелник и му казал:
- В света аз срещнах един човек, който имаше много добро мнение за себе си.
- Бъди уверен - отговорил му Елий, - че когато някой има много добро мнение за себе си, то това е единственото добро мнение, което има.
+++
Млад монах дошъл за съвет при авва Мойсей.
- Отче - казал той, - аз разбирам как е възможно да съгрешиш с ръцете, очите, устата или ушите. Но как е възможно да съгрешиш с носа си?
- Ако го пъхаш в чужди работи - отговорил старецът.
+++
Веднъж един от братята попитал игумена:
- Трябва ли да се пазим даже от възрастни жени?
- Възрастните жени - отговорил старецът - са като розов храст. Розите са окапали, но шиповете са останали.
+++
Един млад човек желаел да постъпи в манастира Енатон. Старецът започнал да го разпитва, искайки да го изпита доколко сериозно той се е решил да напусне света:
- Ако ти имаше три златни монети, би ли ги дал на бедния?
- От цялото си сърце, отче!
- А три сребърни монети?
- На драго сърце!
- А ако имаше само три медни монетки?
- Не, отче!
- Защо? - възкликнал старецът в изумление.
- Защото аз действително имам само три медни монетки.