Предлагаме на нашите читатели интервю с Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум дадено за най-популярното румънско списание на църковна тематика „Светът на вярата" (Lumea credinţei). Въпросите бяха зададени от богослова-докторант Георгица Чочой, който през последните няколко години преведе на румънски голям брой българска църковна литература (миналият месец излезе в нов румънски превод кореспонденцията на св. патриарх Евтимий Търновски). Благодарение на преводите, пътеписите и статиите на г-н Чочой свързани с живота и духовното наследство на Българската православна църква тя стана по-позната за читателите на сп. „Светът на вярата".
Ваше Високопреосвещенство, през тази година Вие бяхте въдворен за Русенски митрополит. Това е владишки трон изключително важен за БПЦ, но и за нас, в Румъния, Русенска област е родното място на покровителя на Букурещ. Всичко това е богато духовно наследство, което обединява двете сестри Църкви и православните ни народи. Как приехте вестта за избирането Ви за Русенски митрополит?
Избирането ми за кириарх на древлепросиялата Русенска епархия, която до края на 2001 г. се именуваше Доростоло-Червенска, както е позната и в историческите хроники, приех със страх Божи и дълбоко смирение, защото съзнавам отговорността си пред Господа за повереното ми паство. Голяма е духовната ми радост, че като Русенски митрополит ще мога да общувам по-близо и с архиереи и духовници от братската Румънска православна църква, с някои от които ме свързва дългогодишно познанство и сърдечни взаимоотношения.
Всеки поклонник идвайки от север на Дунава е впечатлен от скалните манастири в Басарбово, Иваново или от средновековния град Червен, значимо митрополитско седалище до към наши дни. Колко манастири днес се намират в Русенска епархия, която Вие обгрижвате?
Светите обители в Русенска епархия са едни духовни оазиси в които всеки християнин би могъл да прибегне на молитва и усамотение, получавайки духовно удовлетворение, душевно пречистване и благодатни сили. Днес в нашия диоцез има четири манастира - Басарбовският, Каранвърбовският, Сяновският и Копривецкият. Тези свети места приемат радушно благочестивите поклонници дошли от близо и далеч, но православните румънци за нас са на особена почит и винаги ни радват с присъствието си.
Преди да бъдете избран за Русенски митрополит Вие се титулувахте „Стобийски епископ". Бихте ли могъл по-подробно да обясните на вярващите в Румъния в какво са се състояли тези древлепросияли епархии на БПЦ, неизвестни нам днес?
В Българската православна църква се спазва традицията на всеки новоръкоположен епископ да се дава титла на древлепросияла епархия или по-точно казано, тези титли са имена на епархии, които през многовековната българска история са съществували в диоцеза на нашата църква. Повечето от тях са се намирали на територията на днешна Република Македония и са съществували до унищожаването на Българската Охридска архиепископия през 1767 г. Българската църква дава тези титли на своите епископи не само защото пази спомена за развивалата се духовната мощ по тези места през изминалите векове, но и за да запази „жива" българската историческа памет.
Нинездравстващият Български патриарх Неофит имаше изключително близки отношения с вярващите от Румъния, радвайки се на висока почит на север от Дунав. Следователно на Вас е поверен отговорен митрополитски престол. Как възприемат вярващите от Русенска епархия тази промяна?
Духовното наследство, което приех от Негово Светейшество, поемайки ръководството на Русенска епархия за мен е както голяма чест, така и висока отговорност пред Бога и повереното ми богохранимо паство. За всички е известно, че православните християни в нашата епархия, а и не само тук, се отнасят с голямо внимание и неподправена духовна обич към патриарх Неофит, която винаги са му засвидетелствали. За мнозина наши епархиоти бе трудно да приемат, че след избирането на дядо Неофит за Български патриарх и Софийски митрополит той ще трябва да се раздели с Русе и обичната му Русенска епархия, където се бе потрудил неуморно през последните 20 години, радвайки християните със своите благи слова и сладкогласно пение. Епархиотите ни обаче знаят, че Негово Светейшество винаги ще ги помни и възпоменава и духовната връзка никога няма да прекъсне. Благодаря на Бога, че при посрещането ми в диоцеза на Русенска епархия, като новоизбран Русенски митрополит хората дариха и моята скромна личност със същата неподправена обич и духовна радост - нещо което дълбоко ме трогва, но и задължава!
Какво си поставяте за цел да реализирате в началото в богодаруваната Ви епархия?
Много са въпросите, които стоят на дневен ред, но една от най-важните ни задачи е окончателното завършване на храма „Всех Святих" в Русе и неговото освещаване. Не на последно място трябва да положим старание и за осъществяването на различни културно-просветни и благотворителни инициативи, чрез които да привлежем повече млади хора в храма и в църковния живот.
Какво по-конкретно бихте предприел за привличането на младите хора в Църквата?
Младите хора са нашето бъдеще и Църквата ни е отговорна за тяхното добро възпитание в християнските ценности и бъдещото им духовно усъвършенстване. Считам, че за да постигнем добри резултати в тази посока трябва да се отнасяме с по-голямо внимание към стремежите на подрастващото поколение, и тогава, когато им покажем че ги приемаме с отворени обятия и разбиране, можем да сме сигурни, че и те ще ни отвърнат с взаимност.
Бидейки чест гост на Румънската православна църква как бихте обяснили значимата разлика в степента на религиозност на нашите два народа?
Това е интересен въпрос, който би намерил своя точен отговор, само ако анализираме в детайли всичко случило се през последните десетилетия на политически и други промени. Всяка нация има своята народопсихология, възприятия и отношение към света. В тази връзка не можем да търсим и съпоставка между представителите на различните народи, спрямо тяхното външно изразяване в битов и духовен аспект. Българският народ се е съхранил през своята 13-вековна история благодарение на вярата и упованието си в Бога. Дори и в годините, когато българската държава реално не е съществувала като институция, Българската православна църква е била онзи духовен стожер, който е съхранил нашето самосъзнание, историческа памет и духовни ценности. Като отговор на вашия въпрос бих казал, че едва ли има разлика в степента на религиозност между нашите народи, а по-скоро има разлика в изразяването на тази религиозност от самите хора.
Известно Ви е че в Румъния се служи на говорим румънски език. Смятате ли употребата на разбираем/говорим език в богослужението на БПЦ за важна предпоставка за привличането и изграждането на съзнателни християни?
У нас, въпросът с употребяването на съвременния език в богослужението е поставян не веднъж на дневен ред, но винаги е имал както своите поддръжници, така и много противници. В Българската православна църква е възприето официалното използване на църковно-славянския език в богослужението, което също е една историческа традиция съхранила се през вековете. Въпреки това на много места някои духовници служат и на съвременен български език, тогава когато преценят, че това е необходимо. Мистичността на църковно-славянския език е несравнима с говоримия български език, за да съпоставяме възприятията на редовните български богомолци на такава основа. Освен това в България съществуват редица издания с последованието на светата литургия, в които християните могат да следят богослужението и на църковно-славянски и на съвременен български език. Човекът, търсещ Бога с душата и сърцето си, не може да бъде буквалист. Съзнателните християни, са изградили вярата си на здрава духовна основа, а не чрез прагматични средства.
Ваше Високопреосвещенство, от името на читателите на сп. „Светът на вярата" Ви благодарим за това интервю и Ви пожелаваме многоплодно благодатно служение в новото ви духовно поприще.
Аз също Ви благодаря за вниманието към моята скромна личност, пожелавам успех на вашето народополезно издание и с радост ще очаквам други наши бъдещи срещи!
http://www.diocese-ruse.org/arhiv.html