Премиера на книгата „Исихазмът, св. Григорий Синаит и манастирите в Парория" с автор археолога Милен Николов, директор на Бургаския исторически музей, ще се състои утре от 18.00 ч. в зала „Георги Баев" на Културен център Морско казино. Трудът ще бъде представен от проф. Диана Радойнова от БУ „Асен Златаров".
Книгата е посветена на най-мистичното течение в християнството - исихазма, който е известен още от ІІІ-ІV в., и е дело на първите християнски монаси-отшелници. Исихастите приемат за подражание живота на св. Йоан Кръстител - великия аскет, който по думите на самия Исус Христос, бил най-висшия човек, раждан от жена преди него.
В книгата е проследено развитието на отшелническото и киновиалното монашество от неговото начало (ІІІ в.) до средните векове, когато исихазма добива широко разпространение и разцвет, особено през ХІV в. Това негово възраждане е дело на св. Григорий Синаит, който от монах в манастира св. Екатерина в Синай се превърнал в най-великия християнски учител в православния свят. Строг аскет и отшелник, пример за подражание на огромен брой ученици, той обучил стотици монаси на Атон. След 1333 г., поради многото турски нападения, монасите били принудени да се крият зад стените на Атонските манастири. Но св. Григорий бил отшелник, който не можел да живее по този начин. Затова с няколко ученика се установил в Парория - пограничната зона между Византия и България, където се простира и до днес Странджа планина. Тук той основал четири манастира, като Великата лавра-централния манастир, била посветена на Св. Богородица. Поради многото разбойнически нападения св. Григорий поискал помощ от българския цар Иван Александър. Българския владетел спрял набезите на разбойниците и няколко пъти дарявал големи суми на манастирите. Именно благодарение на тази помощ била изградена Великата лавра - със стена, кула, огромен храм, монашески килии, стаи за поклонниците, добитък, земя и мн. др. По този начин се създала силна връзка между св. Григорий и българския царски двор. Вследствие на това, в Парория дошъл на обучение младия Теодосий Търновски, бъдещия български светец, който бил член на една от най-висшите аристократични фамилии на Българското царство. Той станал любим ученик на Св. Григорий Синаит и се ползвал с голям респект. Затова след смъртта на св. Гиргорий през 1346 г., монасите в Парорийските манастири избрали единодушно за техен наставник именно св. Теодосий Търновски. Но българина отказал - той тръгнал на пътешествие в Гърцея, а впоследствие отново с помощта на цар Иван Александър, създал и Търновската книжовна школа.
Но и други двама български светци са били учители на св. Григорий Синаит - това са св. Роман Търновски и св. Ромил Видински. Първия от тях ръководил Търновската книжовна школа след смъртта на св. Теодосий, а втория станал един от най-уважаваните християнски учители на православния свят в Атон и Албанските планини, а в края на земния му път - и в манастира Раваница, Сърбия, където е погребан.
В книгата широко е отразена дискусията за местоположението на Парория. С нов анализ на известните до този момент извори и с привличането на нови, неизползвани досега изворови данни, авторът на книгата доказва, че Парория е цялото пограничие между България и Византия през ХІV в., а манастирите на св. Григорий Синаит са построени в най-високите части на Странджа планина, вероятно в зоната на днешната българо-турска граница.
Книгата е илюстрирана с цветни изображения и карти, и е написана в достъпен, научно-популярен стил. Това е първата книга в българската историческа литература, посветена на исихазма и Парорийските манастири. Тя е и първата, в която детайлно е посочена основната роля на св. Григорий Синаит за възхода на исихазма през ХІV в.
