1. Старецът Амфилохий съветвал: “Възлюби Единия, за да те обикнат всички. Ще те обичат не само хората, но и безсловесните животни, защото, когато се проявява Божествената благодат наелектризира и привлича към себе си онова, което се намира пред нея. Ще бъдеш не само обичан, но и почитан, защото в тебе ще се изобрази непорочният девствен лик на Онзи, Когото ти ще възлюбиш и на Когото ще служиш.”
2. Старецът Иосиф Исихаст казвал на своите монаси: “Онова, което не посвещаваме на Бога, го употребява друг. Затова Господ ни е заповядал да Го обичаме от цялата си душа и сърце, за да не намери лукавият в нас нито място, нито успокоение.”
3. За любовта, която човек трябва да има към Бога, старецът Паисий казвал: “Топлата любов, която жертва себе си и не се докосва до храната, която дава светът, се храни вътрешно от любовта Божия и тогава целият живот на човека става една непрекъсната Четиридесетница, а всичките му дни - непрекъсната Великденска радост. Топлата любов към Бога със своите жертви услажда сърцето, Божественото желание се издига като пара и нямайки сили да се сдържа, се съединява с Бога. Това духовно състояние на изстъпление извежда човека не само извън себе си, но и самото му сърце извежда извън плътта (плътските желания) и то вече съвършено и очистено се предава Богу.”
4. Старецът Амфилохий казвал за любовта, която трябва да изпитваме към личността на Христа: “Когато сърцето ни няма любов към Христа, тогава не можем да вършим нищо. Тогава сме като кораби без гориво за своите двигатели.” И добавил: “Нека винаги с любов да си спомняме за Христа. Тогава нашата душа ще се възвесели от радост.”
5. Любовта никога не свършва. Обърната към мнозина, тя не намалява. За това старецът Епифаний казвал: “Истинската любов прилича на пламъка на свещта. Колкото и други свещи да запалиш от нея, пламъкът й остава същият. Той ни най-малко не намалява. И всяка нова свещ има също толкова пламък, както и другите.”
6. Старецът Иосиф казвал: “Когато благодатта действа в душата на молещия се, тогава любовта Божия прелива така, че човек не може да удържи онова, което чувства. След това тази любов се обръща към света и към човеците, които молещият се толкова обича, че иска сам да поеме върху себе си цялата човешка болка и нещастие, за да освободи от тях другите. И изобщо състрадава на всяка скръб и утеснение и дори на безсловесните животни така, че плаче, когато мисли за техните страдания! Това са свойствата на любовта, ала те идват от молитвата. Затова и преуспяващите в молитвата не престават да се молят за света. На тях се дължи продължаването на живота на света, колкото странно и дръзко да звучи това. И знайте, че когато те изчезнат, тогава ще дойде краят на този свят.”
7. Старецът Иероним казвал: “Искаш много да обикнеш хората? Възлюби много нашия Христос и ще видиш колко ще обичаш хората, дори и да не ги виждаш. Тази любов, която е вътре в любовта на нашия Христос, е истинна и силна. Възлюби много нашия Христос.”
8. Любовта трябва да бъде черта на християните. Старецът Амфилохий казвал: “Ние трябва да имаме любов към личността на Христа и тази любов е необходима на душите ни. Да имаме любов към Божиите творения: към животните, дърветата, цветята, птиците и преди всичко към най-съвършеното творение Божие - човека.”
9. Същият старец съветвал: “Чадо мое, нека небесна любов винаги да изпълва сърцето ти и тя да се излива само във високи и Божествени желания. Тогава ще чуеш Божествената беседа на Жениха, на Когото се покланяш и Който се радва да беседва с тебе, когато сърцето ти е Негов престол. Трябва непрестанно да пазиш сърцето си като свята Дароносица.”
10. Ние се възхищаваме от Светите отци на нашата църква и от техните аскетически подвизи. Но какво ги е крепяло и поддържало? Старецът Антим подчертавал: “Отците са били защитени от непоколебима вяра в Бога и са горели с Божествена любов. Бог промислително ги е оставял да почувстват мъки и болки, а след това им е давал Своята благодат и те са ги смятали за нищо.”
11. Старецът Паисий казвал: “Онези, които са хранени с любовта Божия, често пъти са равнодушни към веществената храна или ако ядат, не усещат нищо, защото тогава осезателно чувстват Бога и се хранят от сладкото благословение на Неговата любов.” И добавил: “Когато сърцето се запалва от любовта Божия, то само става пламък и тогава може да изгори суетата, докосваща се до него. А когато такъв човек преминава през огнени изпитания в своя живот, той притежава вътрешен мир.”
12. За любовта, която трябва да имаме към досаждащите и огорчаващи ни хора, старецът Паисий съветвал така: “Всеки човек, който ни оскърбява, вреди, клевети и ни обижда по какъвто и да е начин, е наш брат, попаднал в ръцете на злодея - дявола. Ако срещнем такъв брат, трябва много да скърбим за него, да му състрадаваме и безмълвно с топлота да молим Бога да ни подкрепи в трудната минута на нашето изпитание и да помилва брата ни, станал жертва на дявола. И Бог ще помогне и на нас, и на нашия брат.”
13. Същият старец казвал за любовта към ближния следното: “Когато братът ни греши, ние трябва да понесем неговото изкушение. Истинската любов ни вдъхновява да се жертваме заради ближния. Без жертва, с осъждането си ние тласкаме нашия съгрешил брат към още по-голямо падение. Докато с безмълвната жертва на нашата любов и тайна молитва за него ние пробуждаме съвестта му, която се надига и го осъжда, и така той се кае и се поправя.”
14. Старецът Иосиф казвал: “Когато има някой, за когото знаеш, че те осъжда и хули, почти невъзможно е да не промениш отношението си към него, дори и да полагаш усилия. Но след прошката и молитвата за него ти се уравновесяваш и изцеляваш от травмата, нанесена ти от тази скръб.”
15. За достойнството на любовта старецът Филотей казвал: “Ако човек построи къща и я остави без покрив, тази къща за нищо не е годна. Така е и с човека, ако придобие всички добродетели, но не придобие любов - домът на неговите добродетели остава без покрив и е напълно негоден.”
16. Същият старец говорел и за придобиването на любовта: “Кроткият човек се очиства от греховете, защото вътре в кроткия обитава Бог. Очистилият се се озарява с лъчите на Светия Дух и придобива любовта.”
17. Старецът Порфирий казвал: “Истинските християни, в чиито души обитава Христос, не са способни на друго, освен да обичат всички хора, дори и враговете.” И добавил: “Нашата любов към приятелите има в себе си нещо чуждородно (сметка, въздаяние, тщеславие, чувствена слабост към някого, страстно състрадание) а колко е чист венецът на нашата любов към враговете ни.”
18. Любовта има глас, който променя закоравелите човешки сърца. Старецът Порфирий учел за това: “Нашата любов в Христа трябва да прониква навсякъде и да достига дори до хипитата на Матала. (Матала - място в Атина, където се събирали хипитата). Аз много исках да отида там, но не за да им проповядвам или да ги осъждам, а за да живея заедно с тях, разбира се, без грехове, и да оставя за беседа с тях само едната любов Христова, която преобразява.”
19. Послушанието е условие за любовта. Старецът Иосиф Исихаст казвал: “Няма истинска любов без подчинение. Как можеш да показваш любов и да услужваш, ако не си се покорил на волята на другия? Всяко движение на истинската любов е услуга и следователно послушните прилагат двойно усилие. От една страна, вяра към този, който е дал поръчението, а от друга - любов, показана в извършеното служение.”
20. Старецът Амфилохий казвал: “Аз съм роден, за да обичам хората. За мен не е важно какви са те: турци, черни или бели. В личността на всеки човек виждам образа Божий и заради този образ Божий съм готов да пожертвам всичко.”
21. На любов учил християните и старецът Георги от гр. Драма: “Велико достойнство и награда има онзи християнин, който обича всички събратя човеци и пръв прощава на онези, които са му сторили зло. Затова дори ако вършим всички добри дела, но не обичаме ближния си, ние не вършим нищо. Сами по себе си ние сме нула, нищо. Любов, братя мои, очаква от нас Бог.”
22. Старецът Порфирий казвал: “За да те обичат другите, трябва преди това ти да ги възлюбиш.”