ПОУЧЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТАРЦИ - за духовния подвиг

paisios[1].jpg

1. Старецът Порфирий казвал: “Когато дойде и се засели в цялото пространство на нашата душа Христос, тогава си отиват всички проблеми, всички заблуждения, всички затруднения. Тогава си отива и грехът.”

2. На един богослов, който твърдял, че християнинът трябва да бъде деен човек, старецът Иоил казал: “О, нещастнико! Ти не изоставяш енергичната дейност, за да се вгледаш в своето собствено развитие? Ние всички сме заети с бурна дейност и оставяме своите души, които се превръщат в запуснати ниви. Оплеви с много труд своята душа от страстите, и тогава това, което ще принесеш на ближния си, ще го принесеш не от своята пустота, а от пълнотата си.”

3. Духовният подвиг трябва да се извършва с усърдие. Старецът Антим казвал: “Усърдието и нерадението са две силни средства. Едното ни съединява с Бога, а другото ни разлъчва от Него. Усърдието е нагорещено желязо. Нерадението е студено желязо и колкото и да го удряме с чука, то не може да омекне и от него не може да се направи нищо, докато горещото желязо е много пластично.”

4. Старецът Паисий особено подчертавал ролята на съвестта в духовния живот. В частност той казвал: “Съвестта е първият закон Божи, който Той е начертал дълбоко в сърцата на първите хора, и оттогава всеки от нас, когато се ражда, го наследява от своите родители. Който е развил съвестта си чрез ежедневното поучение на самия себе си, се чувства вече чужд на този свят и светските хора се учудват на неговото деликатно поведение. Но когато хората не обучават съвестта си, те нямат полза нито от духовните поучения, нито от съветите на старците и не могат да опазят заповедите Божии, защото стават безчувствени.”

5. Самопознанието прави човека мъдър. Старецът Иосиф казвал: “Чрез самопознанието християнинът става по-мъдър от другите хора. Той едновременно достига смирение и приема благодат от Бога.”

6. Старецът Евсевий в края на своя живот казвал на заобиколилите го духовни чада: “За мен животът сега е голяма тежест. Ако още живея, то не е за нещо друго, а само за да позная по-добре самия себе си. Преди мислех, че добре се познавам, но делата ме убеждават, че още не съм се опознал добре.”

7. Чрез познанието на самия себе си човек постига чувството за своята греховност и разбира великите Божии благодеяния. Тогава, както казвал старецът Паисий, “сърцето се къса дори да е от гранит и истинските сълзи текат сами. Тогава човек не се самопринуждава нито към молитва, нито към сълзи, защото смирението и съвестта през цялото време дълбаят в сърцето му и откриват източници на сълзи, а Божията ръка постоянно милува Своето усърдно чадо.”

8. Старецът Порфирий казвал на едно свое духовно чадо: “Особено следи за демона на унинието. Не го пренебрегвай. Ако завладее душата, той я приспива и парализира. Това е велик демон, той влиза в човека заедно с тълпата други демони.”

9. Причина за несполуката на човека в достигането на своята духовна цел е нерадението. Старецът Иосиф казвал: “Нерадението се опитва да ни обори. То прилича на суша, по време на която нищо не расте. То нанася вреда на всички: препятства ония, които искат да се подвизават с духовен подвиг; възпира вече преуспелите; непознаващите нерадението кара да го познаят и на прелъстените от него пречи да се поправят.”

10. Голяма опасност за подвижника е отчаянието. За него старецът Паисий казвал: “Нека не се отчайват живеещите в света, когато са пленени от много страсти и естеството им неуправляемо и стремително се спуска надолу по склона. Нека да се надяват на всемогъществото Божие и да обърнат кормилото на своята силна кола към Божия път, към изкачването, и тогава много бързо ще изпреварят онези бавни коли, които се движат по Божия път вече дълги години.” И друг път добавил: “Ние не трябва да се отчайваме, когато се подвизаваме, но не виждаме никакво преуспяване, а само един, на пръв поглед напразен и равен на нула труд. Трудът на всички хора е равен на нула, при едни този труд е повече, при други - по-малко. Христос, виждайки малко старание, в съответствие с него добавя в началото единица и така ние получаваме цена за своя нулев труд и виждаме малко преуспяване. Затова не бива да се отчайваме, а да се уповаваме на Бога.”

11. Старецът Филотей на въпроса защо хората не стават свети казвал: “Причината е в нас самите. Първо, в нашата склонност към зло; второ, в нашето нерадение и леност; трето, в малката и дори липсваща любов към Бога и към небесното; четвърто, в нашата любов с цялата ни душа към мамона (богатството) и в нашия устрем и привързаност към долното и материалното.”

12. Старецът Порфирий казвал на свое духовно чадо: “Нека се приближим към Христа, но не поради страх от това, какво ще стане с нас след смъртта, а да Му открием сърцата си, за да може както когато смъкваме завесите от прозорците стаята веднага се изпълва със слънчева светлина, да дойде Христос и при нас, и ние да Го възлюбим искрено. Това е най-добрият начин.” 

13. Полезен е съветът на стареца Иероним: “Отвън изглеждай един човек, а вътре бъди друг. Бъди тайнствен човек.”

14. Старецът Иаков, за да почувства по-добре суетността на живота, често посещавал гробищата. Той казвал: “Беше ми станало навик да ходя редовно на погребения на нашето селско гробище. Това, разбира се, не означава, че тогава изпитвах меланхолия или душевна тревога. Аз ходех там и философствах за суетността и преходността на живота и в душата ми се зараждаше паметта за смъртта.”

15. Старецът Паисий казвал: “В началото на духовния живот Бог от любов не разрешава на човека нито да познае своята греховност, нито многото Му благодеяния, за да не се отчае, особено ако е впечатлителен”.

16. В духовния подвиг са необходими надежда и търпение, защото, както казвал старецът Паисий, “те прогонват зимата и студовете и донасят хубавото време и пролетта, която стопля земята със слънчева светлина и постила зеления си килим. Да не чакаме духовна пролет, ако не преживеем преди това духовна зима, по време на която ще погинат духовните паразити. Нека не чакаме в нас да прорасне Божественото, ако още не е умряло човешкото.” 

17. Сред хората се срещат различни характери. Старецът Иосиф казвал по този повод: “Има меки души, които лесно могат да бъдат убедени. Но има и корави души, които се покоряват трудно. Те се различават едни от други както памукът и желязото. За памука е достатъчно само помазването със слово, докато за покоряването на желязото са нужни плачът и пещта на изкушението. Човек, който има твърд характер, трябва да покаже търпение в изкушенията, за да се очисти. А ако няма търпение, той прилича на светилник без масло, който скоро угасва и погива.”

18. Християните трябва да осъзнаят, че в живота им има една най-висока цел. Старецът Евсевий казвал за това: “Смисълът и целта, заради които човек живее на земята, са уподобяването му на Христа.” И това ще бъде възможно, “когато той види в Христа съвършен идеал и започне да живее и постъпва съгласно с Неговите слова и заповеди”.

19. Старецът Амфилохий казвал: “Духовното израстване е възможно само от почвата на сърцето, защото само в него могат да се посеят духовни семена, за да дойде след това благодатният дъжд на Светия Дух и да поникнат истинските плодове, които ще се пазят в две хранилища: първо, на небето, и след това в земното хранилище за нищите хора и за онези, които изпитват духовна жажда”.

20. За истинския християнски живот старецът Порфирий казвал: “Мнозина казват, че християнският живот е неприятен и труден. А аз казвам, че той е приятен и лек, но поставя две условия: смирение и любов.” Друг път добавил: “Сега ние трябва да придобиваме благодатта Божия. Без Божията благодат нашите старания не ще дадат плод и ние не ще влезем в рая. Бог ни дава Своята благодат тогава, когато сме смирени.”

21. Старецът Порфирий сравнявал духовния подвиг с грижите за градина. Той казвал: “Какво е духовен подвиг? Ето душата - тя е градина, разделена на две части. На едната половина прорастват тръни, а на другата - цветя. Имаме и цистерна с вода, с два крана и два улея. Единият отвежда водата при тръните, а другият - към цветята. Всеки път аз мога да отворя само единия от крановете. Аз оставям тръните неполети и те увяхват, поливам цветята - и те цъфтят.”

22. За победата над страстите е нужен голям вътрешен подвиг. Старецът Иосиф обяснявал: “Добрите дела, милостинята и всичко външно умъртвяват малко високомерието на сърцето. А душевният подвиг, болката от покаянието и съкрушението смиряват високомъдрието.”

23. Старецът Иероним от о. Егина давал съвети на своите посетители относно духовния подвиг. Той казвал: “Наслаждавайте се на духовния живот. Няма нищо по-сладко от него. Подвигът е жесток, но венците са сладки. Зимата е люта, но е сладък раят. Без подвига няма да придобием добродетели.” “Избягвайте празнословието. През тия четиридесет години, които служа в Егина, не съм седнал нито веднъж на маса. Когато настояваха, най-много изпивах чаша кафе. Нищо повече. Голямата смелост в държанието, откровеността и волността отслабват съпротивлението на човека и полека идва изкусителят и ни обгражда с напасти. По-добре избягвайте това, доколкото е възможно.” Той използвал и една притча, за да подкрепи новозапочналите. Често разказвал историята за малкото растение, “което отначало пораства малко, на една педя, и си остава такова. Градинарите мислят, че въпреки грижите то повече няма да порасне, и скърбят. Но след известно време, когато изглежда, че вече не се развива, това растение се разраства и се издига нависоко.”

24. Без бодърстване не може да има духовен подвиг. Старецът Евсевий подчертавал: “Нужно е внимание и прилежно наблюдение на вътрешния и външния човек, за да забелязваме добре онова, което е у нас. Това, което не е Божие, трябва да отхвърлим, а да придобием благото, което отсъства у нас и което Бог ни заповядва да имаме. Когато така изследваме самите себе си и имаме ревност, Божествената благодат напълно ни избавя от злото и ние придобиваме добродетел.”

25. Старецът Амфилохий казвал: “Духовните подвизи трябва да носят печата на искрена любов и смирение. Защото само облеченият в тези одежди не се съобразява нито с трудностите на този живот, нито с ненавистта на сатаната, нито със злобата на неговите оръдия.”

26. Заслужават внимание съветите на стареца Иоил към неговите духовни чада: “Без кръста никой не достига рая. Но ние трябва да носим кръста си, а не да го влачим. За да подигнем кръста си, трябва да виждаме нашата цел. Да вземем например масата. Ако някой я хване за единия край, трудно и не за дълго ще може да я повдигне, дори и да притежава голяма мускулна сила. Но ако я вземе през средата, лесно ще я вдигне и ще я пренесе там, където пожелае.” “Стремете се към ясност. Постепенно ставайте искрени.” “Да” да бъде “да” и “не” - “не”. Никога не забравяйте следното: каквото имате в сърцето, това трябва да го имате и на езика си. Но и онова, което имате на езика, задължително трябва да го имате в сърцето.” “Не забравяй, че Бог уважава свободата ти. Твоето спасение е в собствените ти ръце. За да те спаси, Бог иска и ти да желаеш същото.”

27. Старецът Паисий съветвал: “След излизането от църквата хиляди пъти е по-добре да бягаш от хората като от диви зверове, за да опазиш своето духовно разсъждение и онова, което си изнесъл от нея, отколкото да седиш и да разглеждаш палтата и вратовръзките и да се ядосваш после от драскотината, която врагът ще направи в сърцето ти.”

28. Любовта трябва да ръководи духовния подвиг. Старецът Порфирий съветвал: “Трябва да извършваме своя духовен подвиг не с проповеди и препирни, а с истинска, но тайна любов. Когато доказваме своето, другите се съпротивляват. Когато ги обичаме, те идват в умиление и ние ги покоряваме. Когато обичаме, си мислим, че донасяме полза на другите. В действителност ние донасяме полза на самите себе си.”

29. Същият старец казвал: “Каквото правим, да го правим с желание, свободно, отговорно и с удоволствие.”

30. Заслужават да бъдат споменати следните практически съвети на стареца Георги от гр. Драма: “Никога не завиждай на богатия. Винаги живей скромно и смирено, без егоизъм, защото егоизмът е страшен грях. Когато чуваш как осъждат някого, дори и да казват истината, никога не добавяй и своето осъждане, а винаги казвай добро и скърби за този човек. Винаги се грижи за любовта към нищите, старите, сираците и болните. Общувай с тях и изобщо с онези хора, които другите унижават. С честен труд изкарвай хляба си. Не забравяй за милостинята. Това е пътят, по който трябва да вървиш. Винаги мисли за това какво добро да направиш. Именно това е християнският живот.”

31. В духовния живот преуспяват ония хора, които обичат Христа. За да подчертае тази истина, старецът Иероним използвал следния пример: “Ако искаш дори за една година да свариш две-три кила боб с помощта на една шепа въглени, нищо няма да се получи, защото огънят е малко. Същото е и с духовното. Ако имаш малко любов към Христа, при теб няма преуспяване. Трябва да се умножи любовта.”

32. Интересни са и следните примери, които е използвал старецът Иероним, съветвайки своите духовни чада: “На една стена имаме два крана. Единият е по-високо от другия. Ако отворим долния кран, цялата вода ще изтече и горе няма да остане нищо. Така се случва и с духовното. Нека затворим долния кран, който е недуховната любов към хората и света, и отворим горния, тоест нека се укрепим в любовта си към Бога.” “Овесът храни коня. Когато конят е здрав, той работи и е послушен, радва стопанина си и той му добавя храна. Нещо подобно става и с нас. Ако сме послушни на Бога, подвизаваме се и силно желаем благо, Бог ни добавя благодат и духовни блага. От нас зависи дали ще се насищаме духовно, или ще гладуваме.” Обръщайки се към човек, който учел музика, той казал: “Добър музикант си, но не се е намерил майстор, който да ти помогне да станеш по-добър. Ще ти дам един пример. От дивото дърво в гората майсторът може да направи прекрасна маса. Но ако не се намери майстор, дървото ще си остане такова, каквото е.”

33. Старецът Паисий казвал: “Христос целият е доброта, утешение и с Него винаги се диша леко. При Него духовният кислород е в изобилие.”

Превод: Архимандрит Александър Милеант