Когато обаче някой, подбуден от желаещата нашето спасение Божия премъдрост, която обхваща всичко, се реши заради нея да се стреми към Бога и да бди, за да постигне вечното си спасение, такъв човек, послушен на нейния глас, трябва да прибегне към истинско покаяние за греховете си, като върши добродетели, противоположни на предишните си грехове. Чрез добродетелите пък, вършени заради Христа, той трябва да се стреми да придобие Светия Дух, Който в нас действува и вътре в нас устройва Царството Божие.
Не току тъй Словото Божие казва, че Царството Божие е вътре в нас и че то бива насилвано и насилници го грабят. Това значи, че ония, които, въпреки че са свързани с греховни връзки, които връзки не ги допускат да се приближат с покаяние до Спасителя, все пак презират якостта на тези греховни връзки и правят усилия да ги разкъсат, - такива хора след това наистина се явяват пред Божието лице по-бели от сняг, очистени чрез Неговата благодат. "Дойдете…, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля". (Ис. 1:18)
Така някога светият Тайновидец Иоан Богослов видял подобни люде в бели дрехи (т. е. дрехи на оправдание) с палмови клонки в ръка, в знак на победа; те пеели Богу дивна песен "алилуия". Никой не би могъл да наподоби красотата на тяхното пеене. За тях Ангелът Божи казал, че те са излезли от голямата скръб и изпрали и избелили ризите си в кръвта на Агнеца, сиреч, - изпрали ги в страданията си и ги избелили в причащението с пречистите и животворящи Тайни на Плътта и Кръвта на Непорочния и Пречист Агнец Христа, Който преди векове самоволно бе отишел на заколение за спасението на света, винаги и досега е заколван и раздробяван, но никога не се изчерпва. Той е, Който ни дава вечно и не оскъдяващо спасение за напътствие към вечния живот и за благоприятен отговор на страшния Негов съд, което е скъпа и превишаваща ума замяна на оня плод от дървото на живота, от който поиска да лиши човешкия род нашият враг - падналият от небето денница.
Макар и дяволът да е прелъстил Ева, а заедно с нея и Адама, но Господ им дарил Изкупител в плода от семето на жената, Който чрез смъртта Си потъпкал смъртта. И не само това, но е и дал на всички нас, в лицето на жената Приснодева Мария, непрестанна ходатайка пред Своя Син и нашия Бог, непосрамваща и непобедима Застъпница дори за най-отчаяните грешници. Затова и Божията Майка се нарича "язва на бесовете", понеже бесът няма възможност да погуби оня човек, който неотстъпно прибягва до помоща на Божията Майка.
Освен това, Ваше Боголюбие, аз, убогият Серафим, трябва да Ви обясня, в що се състои разликата между действията на Светия Дух, Който свещено и тайнствено се вселява в сърцата на вярващите в нашия Бог и Спасител Иисуса Христа, и проявите на греховната тъмнина, която по бесовска подбуда действува крадешком в нас. Духът Божи ни напомня думите на Господа Иисуса Христа и винаги действува единно с Него, като изпълва сърцата ни с тържество и радост и насочва стъпките ни към пътя на мира. Бесовският и измамнически дух пък внушава мисли, противни на Христа, и проявите му в нас са бурни, яростни и изпълнени с похот на плътта и на очите и с гордост житейска.
"Истина, истина ви казвам, че всеки, които живее и вярва в Мене, не ще умре во веки." Оня, който притежава благодатта на Светия Дух заради правата си вяра в Христа, дори по човешка немощ и да умре душевно от някакъв грях, то не ще умре завинаги, но ще бъде възкресен чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, Който взима върху Си греховете на света и дада даром благодат въз благодат.
Ей за тази благодат, проявена пред целия свят и целия наш човешки род в Богочовека, е казано в Евангелието: "В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците" и се прибавя: "и светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Иоан. 1:4-5). Това значи, че благодатта на Светия Дух, дарувана при кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух, въпреки всички наши грехопадения и тъмнина около душата ни, все пак свети в сърцето ни с предвечната и безценна Божествена светлина на Христовите заслуги. Тази Христова светлина, когато грешникът не се кае, се провиква към Отца: "Авва, Отче! (Гал. 4:6) не се прогневявай до край за тази неразкаяност!"
Тази светлина е и която, след като грешникът се обърне към покаяние, напълно изглажда следите от извършените престъпления. Тя облича предишния престъпник отново в одежда на нетление, изтъкана от благодатта на Светия Дух, придобиването на която е целта на християнския живот, за което аз толкова време вече говоря на Ваше Боголюбие.
Ще Ви кажа още нещо, за да разберете още по-ясно, какво се разбира под благодат Божия, как да се разпознава и в що особено се проявява тя у хората, които са просветени от нея. Благодатта на Светия Дух е светлина, която просвещава човека. Цялото Свещено Писание говори за това. Така, Богоотец Давид казва:"Твоят закон е светилник за моите нозе и светлина за моите пътища. И да не беше Твоят закон, който ме поучава, щях да погина в нищожеството си." Тово ще рече: благодатта на Светия Дух, изразена в закона чрез словата на Господните заповеди, е светилник и светлина за мен; и да не беше тази благодат на Духа Свети, която аз тъй грижливо и усърдно придобивам, да ме просвещава в мрака на грижите, свързани с великото звание на моя царски сан, то от къде аз щях да взема поне искрица от светлина, за да озари моя жизнен път, затъмнен от недоброжелателството на моите неприятели.
И действително, Господ неведнъж проявявал пред много свидетели действието на благодатта на Светия Дух върху ония люде, които Той освещавал чрез славното Си слизане над тях. Спомнете си за Мойсея след беседата му с Бога на планината Синай. Хората не можели да го гледат дори, - толкова сияел той с необикновена светлина, която обкръжавала лицето му. Това го карало да се явява пред народа с покривало на лице. Спомнете си Преображението на Господа на планината Тавор. Силна светлина Го окръжила, дрехите Му блестели като сняг, и учениците Му от страх паднали ничком. А когато Мойсей и Илия Му се явили в същата тази светлина, то, за да се скрие сиянието на Божествената благодат, което ослепявало очите на учениците, облак ги засенил. Така благодатта на Всесветия Божи Дух се явява в неизказана светлина за всички, над които Бог простира нейното действие.
- А по какъв начин, - запитах аз отца Серафима, - мога да узная, че се намирам в благодатта на Светия Дух?
- Това е много просто, Ваше Боголюбие, - отговори ми той. - Затова и Господ казва: "Всичко е просто за ония, които намират разум"… Но цялата наша беда е там, че сами ние не търсим този Божествен разум, Който не крещи, понеже не е от тоя свят. Този разум, изпълнен с любов към Бога и ближния, подпомага човека за неговото спасение. За този разум Господ казва: "Бог иска всички да се спасят и да дойдат до познаване на истината." Своите апостоли пък Той укорил, че им липсва такъв разум, като им рекъл: "Не сте ли неразумни? Не сте личели писанията, та не разбирате тази притча?" Пак за същия разум се казва в Евангелието за апостолите, че Господ им отворил тогаз разума (Лук. 24:45), тъй че апостолите винаги виждали, дали пребъдва над тях Дух Свети или не. Проникнати от Него, те утвърждавали, че тяхното дело е свято и напълно угодно на Господа Бога. С това се обяснява и туй, дето в писанията си писали: "Угодно бе на Светаго Духа и нам" (Деян. 15:28). На това основание те предлагали своите послания като неизменна истина, за полза на всички вярващи. Така светите апостоли осезателно съзнавали у себе си присъствието на Божия Дух…Ето прочее, Ваше Боголюбие, виждате ли, колко е просто…
- Все пак не схващам, - отговорих аз, - по кой белег мога сигурно да узная, че съм в Божия Дух. Как да разпознавам сам у себе си истинското Му явяване?
- Аз вече Ви казах, Ваше Боголюбие, че това е много просто, - отговори старецът, - и подробно Ви разправих, как биват хората в Божия Дух, и как трябва да разбираме, че Той се е явил в нас… Какво искате още, брате?
- Искам да схвана това добре, - казах аз.
Тогава отец Серафим ме хвана здраво за раменете и ми рече:
- Сега двамата ние с Вас, братко, сме в Божия Дух. Защо не ме гледате?
- Не мога да Ви гледам, отче, - отговорих аз, - понеже из очите Ви се сипят мълнии. Лицето Ви е станало по-светло от слънце, тъй че очите ми се пръскат от болка.
- Не се страхувайте, Ваше Боголюбие, - каза отец Серафим - и Вие сега сте станали тйъ светъл както съм аз. Сега Вие сте в пълнотата на Духа Божи, иначе не бихте могли да ме виждате такъв.
И, като приклони към мене глава той тихичко ми пошепна на ухото:
- Благодарете на Господа Бога за Неговата неизказана милост към Вас! Вие видяхте, че аз дори не се и прекръстих, а само в сърцето си мислено се помолих на Господа Бога и си казах вътрешно: Господи, удостой го ясно и с телесните си очи да види онова слизане на Твоя Дух, с което Ти удостояваш Своите раби, когато благоволяваш да се явяваш в светлината на великолепната Си слава! И ето, братко, че Господ мигновено изпълни смирената просба на убогия Серафим... Как да не Му благодарим за този неизказан Негов дар към двамата? Дори и на великите пустинници не винаги Господ Бог явява тъй Своята милост. По застъпничеството на самата Божия Майка, Божията благодат благоволи да утеши вашето съкрушено сърце, подобно на чадолюбива майка. Но защо не ме гледате в очите? Гледайте направо, не се бойте! Господ е с нас!
Аз погледнах след тези думи в лицето му и ме обзе още по-голям благоговеен ужас
Представете си в средата на слънцето, в най-силния блясък на обедните му лъчи, лице на човек, който разговаря с вас. Вие виждате движението на устата му, променливия израз на очите му, чувате гласа му, чувствувате, че някой ви държи с ръце за раменете, но не само тези ръце не виждате, не виждате нито самия себеси, нито неговата фигура, а - само една ослепителна светлина, която се простира надалеч и озарява с яркия си блясък, и снежната пелена, която покрива поляната, и снежния прах който се сипе върху вас и върху великия старец. Но възможно ли е изобщо да си представи човек онова положение, в което аз се намирах тогава?!
- Как се чувствувате сега? - запита ме отец Серафим.
- Необикновено добре! - казах аз.
- Но как добре? Какво именно чувствувате?
- Чувствувам такава тишина и мир в душата си, че с никакви думи не мога да ги изразя!
- Това, Ваше Боголюбие, - рече отец Серафим, - е оня мир, за който Господ е казал на учениците Си: "Моят мир ви давам. Аз не ви давам тъй, както светът дава" (Иоан. 14:27). "Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Иоан. 15:19). "Но дерзайте, Аз победих света" (Иоан. 16:33). Ето на тези именно люде, мразени от света, но избрани от Господа, Той и дарува този мир, който вие сега чувствувате у себе си, и който според апостолския израз, "надвишава всеки ум". Така го нарича апостолът, понеже не може с никакви думи да се изрази това душевно блаженство, което този мир създава у ония люде, в чиито сърца Господ Бог го внедрява. Христос Спасителя го нарича мир, който идва от Неговите собствени щедрости, а не от тоя свят. И наистина, никакво земно благополучие не е в състояние да го даде на човешкото сърце. Той бива даряван свише от самия Господ Бог, поради и което се нарича мир Божи…Но какво чувствувате още? - запита ме отец Серафим.
- Необикновена сладост! - отговорих аз.
- Това е онази сладост, - продължи той, -за която се говори в Свещеното Писание: "От тлъстината на Твоя дом ще се опият и от извора на Твоята сладост ще ги напоиш". Ето тази е сладостта, която сега преизпълня нашите сърца и се разлива по всички наши жили с неизказана наслада. От тази сладост сърцата ни като че ли се топят, и двама ние сме изпълнени с такова блаженство, което не може да бъде изразено с никакъв език…Какво още чувствувате?
- Необикновена радост в цялото си сърце!
И отец Серафим продължи:
- Когато Духът Божи слиза в човека и го осенява с пълнотата на Своето съшествие, тогава човешката душа се преизпълва с неизказана радост. Духът Божи е радостотворен за всичко, до което се докосне. Това е същата радост, за която Господ казва в Евангелието Си: "Жена, кога ражда, има болки, защото е дошел часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света" (Иоан. 16:21). "В света скърби ще имате, но Аз пак ще ви водя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме" (Иоан. 16:33,22). Но колкото и да е утешителна тази радост, която Вие сега чувствувате в сърцето си, все пак тя е нищожна в сравнение с онази, за която Сам Господ чрез устата на Своя апостол е казал: "Око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1 Кор. 2:9). Залог за тази радост ни се дава отсега. Ако прочее от него вече ни е тъй приятно, сладко и весело на душата, то какво да кажем за оная радост, която е приготвена там на небесата за ония, които плачат тук на земята? Тъй и Вие, драги мой, сигурно доста сте си поплакали в своя земен живот, та вижте с каква радост Ви утешава Господ още тук. Сега нас двамата ни чака труд след труд, за да възлизаме от сила в сила и да достигнем мярката на възрастта на Христовото изпълнение, та да се сбъднат върху нас Господните думи: "Които се надява на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят" (Ис. 40:31), ще минават от сила в сила и ще им се яви Бог на боговете в Сиона на разумяването и небесните видения (Пс. 83:8)… Тогава чак тукашната наша радост, която сега ни се открива донякъде и набързо, ще се яви в цялата си пълнота, като ни преизпълни с неизразими небесни наслади, и никой не ще може да ни я отнеме… Какво чувствувате още, Ваше Боголюбие?
- Необикновена топлина ! - отговорих аз.
- Как така топлина? Та ние сме в гората. Сега е зима и под нозете ни има сняг…и отгоре се сипе снежен прах… Каква топлина може да има тук?
- Такава, каквато има в банята, когато пуснат парата…
- Ами миризмата, - запита ме той, - и тя ли е също като в банята?
- Не, - отвърнах аз, - на земята не съществува нищо, което да наподобява това благоухание. Когато беше още жива майка ми, аз обичах да танцувам и да ходя по балове и танцувални вечери; тогава майка ми ме напръскваше с парфюми, които купуваше от най-добрите магазини в Казан. Но и онези парфюми не издават такова благоухание.
- Сам аз, драги мой, зная това точно тъй, както и Вие, но нарочно Ви запитвам, дали и Вие усещате същото, - рече отец Серафим с приятна усмивка. - Имате пълно право, Ваше Боголюбие, че никое земно благоухание, дори и най-приятното, не може да се сравни с това, което ние сега усещаме, понеже сега нас ни заобикаля благоуханието на Светия Божи Дух. Кое от земните неща може да се сравни с него?
- Забележете, Ваше Боголюбие, и това, че макар около нас да е топло като в баня, както ми казахте, все пак нито върху нас, нито под нас снегът се топи. Значи тази топлина не е във въздуха, а в нас самите. Тя е онази именно топлина, за която с думите на молитвата ние се обръщаме към Господа: "Съгрей ме с топлотата на Светия Дух!" От нея съгрявани, пустинниците не се бояли от зимния мраз, тъй като били обличани в благодатна дреха, изтъкана от Дух Свети, като в топъл кожух.
- Така и трябва да бъде наистина, понеже благодатта Божия трябва да живее вътре в нас, в нашето сърце, според думите на Господа: "Царството Божие е вътре във вас". А под Царство Божие Господ е разбирал благодатта на Светия Дух. Ето това Царство Божие сега се намира вътре в нас, а благодатта на Светия Дух и от вън ни осиява и съгрява. Тя преизпълва околния въздух с най-различни благоухания, услажда чувствата ни с небесна наслада и напоява сърцата ни с неизразима радост.
- Нашето сегашно положение е същото, за което апостолът казва: "Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17). Нашата вяря се състои не в убедителни думи на земна премъдрост, а в проявяване на сила и дух (1 Кор. 2:4). Ето в това състояние ние сега се намираме. За това състояние е казал Господ: "Тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в сила" (Марк. 9:1)
- Та ето, Ваше Боголюбие, с каква неизказана радост ни удостои сега Господ Бог. Ето що значи да бъдеш в пълнотата на Светия Дух, за която св. Макарий Египетски пише: "Сам аз бях в пълнотата на Духа Свети"… С тази пълнота на Своя Свети Дух сега ни преизпълни Господ и нас, убогите… Сега, Ваше Боголюбие, май вече няма да питате, как се чувствуват хората в благодатта на Духа Свети… Ще запомните ли сегашното проявление на неизказаната Божия милост, която ни посети?
- Не зная, отче,- казах аз, - дали Бог ще ме удостои завинаги да запомня тази Божия милост живо и ясно, както я чувствувам сега.
- Аз пък мисля, - отговори отец Серафим, - че Господ ще ви помогне за всякога да запазите това в паметта си. Иначе Неговата благост не би се склонила тъй мигновено към моята смирена молитва и не би побързала тъй скоро да послуша убогия Серафим. Пък освен това, не само за самия Вас се дава да разберете това, но чрез Вас - за целия свят, та като се утвърдите Вие сам в Божието дело, да можете да бъдете полезен с това и на другите.
А що се отнася до това, че аз съм монах, а Вие - светски човек, то по това няма какво да разсъждаваме. За Бога има значение правата вяра в Него и Единородния Му Син. Заради това се дава обилно свише благодатта на Светия Дух. Господ търси сърце, преизпълнено с любов към Бого и ближния. То е престолът, на който Той обича да седи и на който Той се явява в пълнотата на Своята наднебесна слава. "Синко, дай ми сърцето си", - казва Той, - … а всичко друго Аз ще ти дам ", понеже в човешкото сърце може да се вмести Царството Божие. Господ заповядва на учениците Си: "Търсете първом Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33), защото "вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това" (Мат. 6:32)
Господ Бог не ни укорява, задето се ползуваме от земните блага, понеже и Сам Той казва, че щом сме поставени в земния живот, ние имаме нужда от всичко това, т. е. от всичко, което дава покой на нашия земен живот и прави по-лек и удобен нашия път към небесното отечество. Като се основава на това, св. апостол Петър казва, че според него, няма нищо по-добро на света от благочестие, съединено с доволство. И св. Църква се моли, щото Господ да ни дари това. И при все че скърбите, нещастията и разнообразните нужди са неотделими от нашия земен живот, все пак Господ не иска ние да бъдем само в скърби и напасти; затова и ни заповядва чрез св. апостоли да понасяме един другиму теготите и така да изпълним закона Христов (Гал. 6:2). Господ Иисус Сам ни дава заповед да се обичаме едни други и, като се утешаваме взаимно чрез тази любов, да си облекчаваме скръбния и тесен път на нашето пътуване към небесното отечество.
За какво и Сам Той слезе от небесата при нас, ако не, като възприе нашата бедност, да ни обогати чрез богатството на Своята благост и неизказани щедрости? Та нали Той дойде не за да Му послужат, а за да послужи Сам на другите и да даде душата Си откуп за мнозина (Марк. 10:45)! Така постъпвайте и вие, Ваше Боголюбие, като видяхте явно оказаната Ви милост Божия? Съобщавайте за това на всекиго, който желае да се спаси. Защото "жетвата е голяма, а работниците - малко", казва Господ (Мат. 9:37). Ето и нас Господ Бог ни е извел на работа и ни е дал даровете на Своята благодат, та, като пожънваме класовете на спасението на нашите ближни, привеждайки ги в множество в Царството Божие, да Му дадем плод: - един тридесет, друг - шестдесет, а трети - сто. Да се пазим, скъпи мой, да не бъдем осъдени с оня лукав и ленив раб, който закопал таланта си в земята, а да се стараем да подражаваме на тези добри и верни раби на Господа, които Му донесли единият - вместо два таланта - четири, а другият - вместо пет таланта - десет.
А в милосърдието на Господа няма какво да се съмняваме. Вие сам, Ваше Боголюбие, видяхте, как се сбъднаха върху нас думите Господни, казани чрез пророка: "Аз не съм Бог отдалече, а отблизо, и твоето спасение е до устата ти". Не сварих аз, убогият, да се прекръстя, а само в сърцето си пожелах Господ да Ви удостои да видите благостта Му в цялата и пълнота, и Той благоволи незабавно и на дело да изпълни моето желание. Като казвам това, аз не се хваля и не изкам да изтъкна своето значение и да възбудя у Вас завист, че аз съм монах, а Вие - мирянин; не, Ваше Боголюбие, не! "Близко е Господ до всички, които го призовават с истина". Той не гледа на лице. Защото "Отец люби Сина и всичко дава в ръцете Му". Стига ние сами да обичаме своя небесен Отец като истински синове, Той еднакво чува и монаха, и простия мирянин. Стига те и двамата да са православни и да обичат Бога от дълбочината на сърцето си и да имат в Него вяра, макар колкото синапово зрънце, тогава те и планини ще преместват.
Един движи хиляди, а двама - десетки хиляди. Сам Господ казва: "Всичко е възможно за вярващия"; а св. апостол Павел се провиква: "Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява". Но нашият Господ Иисус Христос още по-дивно казва за вярващите в Него: "Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и Той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си" (Иоан. 14:12). "Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна (Иоан. 16:24). Така е то, Ваше Боголюбие,- каквото и да поискате от Господа Бога, всичко ще получите, стига да е то за слава Божия или за полза на ближнияп, защото и второто Той отнася към Своята слава, като казва: "Всичко, което сте сторили на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили" (Мат. 25:40)
Тъй че не се съмнявайте ни най-малко, че Господ Бог ще изпълни вашите просби, стига те да са насочени или към славата Божия, или към ползата и назиданието на ближните. Но дори нещо да ви е нужно и за собствена ваша полза или изгода, и това дори скоро и благопослушно Господ ще благоволи да ви прати, стига само да имате крайна необходимост от това. Защото Господ обича ония, които Го обичат, "Благ е Господ към всички… Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9). Той ще изпълни волята на ония, които се боят от Него, и ще чуе молитвата им и ще изпълни всички техни намерения и желания.
От едно само се пазете, Ваше Боголюбие, да не искате от Господа онова, от което нямате крайна нужда. Господ не ще Ви откаже и него заради Православната Ви вяра в Христа Спасителя, защото не ще предостави Господ жезъла на праведните на произвола на грешниците и незабавно ще извърши волята на Своя раб Давида. Обаче след това все пак ще иска от него сметка, защото Го е безпокоил той без особена нужда и е искал от Него онова, без което е могъл да мине твърде добре.
Така, Ваше Боголюбие, аз вече Ви казах и показах на дело всичко онова, което Господ и Божията Майка благоволиха да Ви открият чрез мене, убогият Серафим. Идете си, прочее с мир! Нека Господ и Божията Майка да бъдат с Вас сега, винаги и във вечни векове. Амин. Идете си с мир!…
През време на цялата тази беседа от момента, когато лицето на отца Серафима светна, това видение не престана. Всичко казано отначалото и до тук той го изрече, като се намираше все в същото положение. Неизказаният блясък на светлина, който излизаше от него, аз видях със собствените си очи, което съм готов да потвърдя и с клетва".
Източник: www.pravoslavieto.com