Голямо зло е клеветата. Както малкият рул на кораба го насочва натам, накъдето иска, така и езикът води човека към добро или към зло. Светите отци много са порицавали осъждането на чуждите грехове, немощи и лоши привички.
Когато осъждаме своя брат, ние падаме в голям грях, а когато го оправдаваме и му прощаваме, Бог ще оправдае и нас и ще прости греховете ни. Когато не го защитаваме и оставяме греховете му непокрити, ние ще се лишим от Божията благодат и ще бъдем оставени да паднем в същите грехове; така разбираме, че всички сме немощни и Божията благодат е тази, която ни поддържа и пази. Който пази езика си, той предпазва душата си от тежки грехове и падения.
Причини за осъждането и злословието са гордостта и егоизмът, когато човек вижда себе си по-добър от другите. Ето защо е много полезно да мислим себе си за по-лоши от всички, а в братята си да виждаме само доброто и така с Божията помощ ще бъдем избавени от греха на осъждането.
> Ако изпитваш силно желание да осъждаш нещо, което става в манастира, или някого от братята, опитай да се помолиш за това, но недей да съдиш според своите собствени разбирания.
Ако успееш да се молиш съсредоточено и смирено да скърбиш за греховете си, тогава ще откриеш безценно духовно съкровище, но нека гордостта и осъждането да бъдат далече от тебе.
> Внимавай, дете мое, да не осъждаш нито една душа, защото Бог отстъпва от онзи, който осъжда ближния си, и той пада в грях, за да разбере, че трябва да бъде милостив към съгрешилия брат.
Божията благодат укрепява всички нас, но ако дълбоко в себе си таим гордост, Бог ще оттегли от нас Своята благодат и така ще станем по-лоши от другите.
Едно е да осъдиш някого веднъж, друго е да бъдеш изцяло обладан от страстта към осъждане. Тази страст е трудно преодолима, но да бъдеш нападан от нея и да й се съпротивляваш - ето кое ще те удостои с венец.
> Когато се осъждате един другиго, вие престъпвате евангелския закон, а „всяко престъпление и непослушание получава праведна отплата“ (Евр.2:2). Знаеш ли, че който съди другия, сам пада в заблужденията на своята гордост и „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен“ (Лука. 14:11) от Господа чрез изпитанията, които ще му бъдат изпратени?