СЕМЕНАТА НА СЛОВОТО БОЖИЕ, ПОСЕТИ В СЪРЦАТА НА ХОРАТА ДА ДАДАТ ПЛОД СТОКРАТЕН

IMG_1420.JPG

- Ваше Ви­со­коп­ре­ос­ве­щен­с­т­во, при въд­во­ря­ва­не­то Ви на мит­ро­по­лит­с­ка­та ка­тед­ра Вие мно­гок­рат­но спо­ме­на­вах­те име­то на Ва­шия ду­хо­вен отец и пред­шес­т­ве­ник, мит­ро­по­лит На­та­на­ил. Це­ли­ят Ви ду­хо­вен път е бе­ля­зан от не­го­ва­та лич­ност. Кои са най-важ­ни­те уро­ци, ко­и­то Ви пре­по­да­де той, ко­и­то ще Ви пос­лу­жат и в пред­с­то­я­що­то Ви мит­ро­по­лит­с­ко слу­же­ние?

­- На­ис­ти­на, прис­но­па­мет­ни­ят Нев­ро­коп­с­ки мит­ро­по­лит На­та­на­ил, под чи­е­то мъд­ро ду­хов­но ръ­ко­вод­с­т­во бях по­ве­че от 16 го­ди­ни, ще ос­та­не за­ви­на­ги в съз­на­ни­е­то и сър­це­то ми. За всич­ки нас, не­го­ви­те ду­хов­ни че­да, жи­во­тът му бе живо еван­ге­лие. Труд­но бих мо­гъл с ня­кол­ко ду­ми да пре­дам мно­жес­т­во­то уро­ци по вя­ра, ко­и­то ни пре­по­да­де, но ос­нов­но­то, на ко­е­то ни уче­ше, бе рев­нос­т­но и са­мо­жер­т­ве­но да слу­жим на Бо­га и ближ­ния, да от­с­то­я­ва­ме и да се бо­рим за ис­ти­на­та и чис­то­та­та на пра­вос­лав­на­та вя­ра. При­зо­ва­ва­ше ни да не бъ­дем по­вър­х­нос­т­ни и ле­ко­мис­ле­ни, да не се ръ­ко­во­дим от емо­ции и чув­с­т­ва, а трез­во и за­дъл­бо­че­но да раз­съж­да­ва­ме, да из­пит­ва­ме съ­вест­та си, за да не жи­ве­ем в са­мо­заб­лу­да. Съ­вет­ва­ше ни да има­ме пъл­на преда­ност на Бо­жи­я­та во­ля и всич­ко да въз­ло­жим на Не­го. Указ­ва­ше ни с ду­ми и де­ла пъ­тя, кой­то ще ни от­ве­де при на­шия Гос­под и Спа­си­тел Иисус Хрис­тос, но ни­ко­га не на­ру­ши сво­бод­на­та во­ля, с ко­я­то Бог е да­рил все­ки чо­век, ро­дил се на све­та. Рад­ва­ше се на сво­бодно нап­ра­ве­ния от нас из­бор. Осо­бе­но мно­го дър­же­ше на пос­лу­ша­ни­е­то ка­то ус­ло­вие и пред­пос­тав­ка за ду­хов­ния нап­ре­дък и ос­но­ва за из­г­раж­да­не на всич­ки доб­ро­де­те­ли.

­- Не­ед­нок­рат­но в Нев­ро­коп­с­ка епар­хия чух от ду­хов­ни­ци, че бо­гат­с­т­во­то на та­зи епар­хия е вяр­ва­щият на­род. Как се съх­ра­ня­ва и пре­ум­но­жа­ва то­ва бо­гат­с­т­во?

­- Не би­ва да заб­ра­вя­ме, че пре­ди всич­ко Бог е Кой­то бди и па­зи Сво­и­те ра­би, за то­ва и ви­на­ги се мо­лим: Гос­по­ди, “пог­лед­ни от не­бе­то и виж, и по­се­ти то­ва ло­зе; опа­зи туй, що е на­са­ди­ла Тво­я­та дес­ни­ца” (Пс. 79:15-16). Ду­хов­на­та ни­ва на бо­гох­ра­ни­ма­та Нев­ро­коп­с­ка епар­хия е пло­до­род­на и гриж­ли­во об­ра­бот­ва­на от всич­ки мит­ро­по­ли­ти, на ко­и­то през го­ди­ни­те Бог я е по­верявал. Мо­я­та за­да­ча е да про­дъл­жа с лю­бов, от­го­вор­ност и пос­то­ян­с­т­во тях­но­то свя­то де­ло, та семе­на­та на по­ся­то­то в сър­ца­та на хо­ра­та сло­во Бо­жие да да­дат плод сток­ра­тен.

­- Кои ще са приори­те­ти­те Ви в но­во­то слу­же­ние, ко­е­то Бог Ви въз­ло­жи?

­- Жи­во­тът в ед­на епар­хия е мно­го­лик и все­обхватен. Сам Гос­под Иисус Хрис­тос ни на­соч­ва как да под­ре­дим и сте­пенува­ме на­ша­та дей­ност. На пър­во мяс­то тряб­ва да се стре­мим към Цар­с­т­во­то Бо­жие и Не­го­ва­та прав­да и всич­ко ос­та­на­ло ще ни се при­да­де. За­ед­но с всич­ки кли­ри­ци ще се тру­дим и съ­дейс­т­ва­ме за ду­хов­на­та прос­ве­та на по­ве­ре­но­то ни пас­т­во чрез сло­во и де­ло, ка­то най-мно­го уси­лия ще на­со­чим към ра­бо­та­та ни с де­ца­та и мла­де­жи­те, за да бъ­дат въз­пи­та­ни в ис­ти­ни­те на вя­ра­та и да се ук­ра­ся­ват с хрис­ти­ян­с­ки­те доб­ро­де­те­ли. Ще про­дъл­жим да ра­бо­тим за под­дър­жа­не­то и бла­го­ле­пи­е­то на хра­мо­ве­те в епар­хи­я­та и бо­гос­лу­же­ни­е­то в тях. И за­нап­ред ще се стре­мим да сме в под­к­ре­па на нуж­да­е­щи­те се и со­ци­ал­но сла­би­те и на по­пад­на­ли­те под ня­как­ва за­ви­си­мост. Но за да се про­дъл­жат и над­г­ра­дят те­зи ос­нов­ни при­о­ри­те­ти, от осо­бе­но зна­че­ние ще бъ­де съх­ра­ня­ва­не­то и ут­вър­ж­да­ва­не­то на Хрис­то­вия мир и въз­с­та­но­вя­ва­не­то на един­с­т­во­то по­меж­ду ни, за пос­ти­га­не­то на ко­е­то ще са не­об­хо­ди­ми уси­лията на всич­ки.

­- Вие имах­те щас­ти­е­то да по­пад­не­те под ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на един из­к­лю­чи­те­лен ду­хов­ник, кой­то ос­та­ви цен­но нас­ле­дие от ду­хов­ни че­да. Но мо­на­шес­т­вото в Бъл­га­рия е в кри­за. Спо­ред Вас къде е ко­ре­нът на то­зи проб­лем и как мо­же да бъ­де пре­о­до­лян той?

­- Проб­­­ле­­мът с мо­­на­­шес­­т­­­во­­то у нас на­­ис­­­ти­­на е мно­­го го­­лям и ко­­ре­­нът му е де­­се­­ти­­ле­­тия на­­зад. Из­­­вес­­т­­­но е как­­­во е със­­­то­­я­­ни­­е­­то на мо­­на­­шес­­т­­­во­­то в дру­­ги­­те По­­мес­­т­­­ни пра­­вос­­­лав­­­ни цър­­к­­­ви и ка­­то пра­­вим срав­­­не­­ние с по­­ло­­же­­ни­­е­­то в Бъл­­­га­­рия, сти­­га­­ме до мно­­го тре­­вож­­­ни кон­­с­­­та­­та­­ции. Ос­­­нов­­­на­­та при­­чи­­на е пре­­къс­­­ва­­не­­то на при­­ем­­с­­т­­­ве­­ност­­­та, ко­­я­­то е во­­дещ прин­­­цип, на кой­­то се кре­­пи и се гра­­ди мо­­на­­шес­т­во­то. Сле­­до­­ва­­тел­­­но, за да се въз­­­ро­­ди мо­­на­­шес­­­ка­­та тра­­ди­­ция, тряб­­­ва да се въз­­с­­­та­­но­­ви здра­­ва­­та ос­­­но­­ва на при­­ем­­с­­т­­­ве­­ност­­­та. Мис­­­ля, че зак­­­вас­­­ка­­та не е на­­пъл­­­но из­­­гу­­бе­­на и лич­­­ни­­ят при­­мер на мал­­­ци­­на мо­­же да зак­­­ва­­си мно­­го тес­­­то. То­­ва, раз­­­би­­ра се, е въз­­­мож­­­но с Бо­­жи­­я­­та по­­мощ и с мно­­го се­­бе­­жер­т­ва. Прек­­­ра­­сен об­­­ра­­зец в то­­ва от­­­но­­ше­­ние ни бе­­ше прис­­­но­­па­­мет­­­ни­­ят дя­­до На­­та­­на­­ил.

­- Мо­же ли да съ­щес­т­ву­ва мо­на­шес­т­во без стар­чес­т­во?

­- Мо­на­шес­т­во­то е жи­вот под ръ­ко­вод­с­т­во и то­ва ръ­ко­вод­с­т­во тряб­ва да се из­вър­ш­ва от опи­тен ду­хов­ник, който ве­че е ми­нал този път, за да мо­же и дру­ги да на­у­чи. В то­ва е сми­съ­лът на стар­чес­т­во­то и без не­го не мо­же да има ис­тин­с­ко мо­на­шес­т­во. За съ­жа­ле­ние днес то­ва труд­но се раз­би­ра и въз­п­ри­е­ма, осо­бе­но у нас.

­- По как­во съв­ре­мен­но­то мо­на­шес­т­во мо­же да се различа­ва от мо­на­шес­т­во­то в древ­ност­та и в как­во тряб­ва да ос­та­не не­из­мен­но?

­- Хрис­тос-Ис­ти­на­та е съ­щи­ят и вче­ра и днес, и во­ве­ки. По сво­я­та същ­ност, по своя дух, как­то и по вън­ш­ни­те си ха­рак­те­рис­ти­ки съв­ре­мен­но­то мо­на­шес­т­во не би­ва да се раз­ли­ча­ва по ни­що от древ­но­то. И то­ва е на­пъл­но въз­мож­но. Сви­де­тели сме на об­ще­жи­тел­ни манас­ти­ри, ко­и­то са за при­мер в това от­но­ше­ние и на­ис­ти­на са при­ем­ни­ци на здра­вия дух и ос­ве­те­ни­те тра­ди­ции на древ­но­то мо­на­шес­т­во.

­- В де­ня на Ва­ша­та ин­т­рониза­ция кме­тът на Са­тов­ча г-н Арбен Ми­ме­нов за­я­ви, че спи­рат про­тес­ти­те на тю­тю­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те, за­що­то, как­то се е из­ра­зил той, “в пе­тък в Го­це Дел­чев ще ид­ва мит­ро­по­ли­тът”. По­е­ма­те епар­хия, ко­я­то се раз­п­рос­ти­ра вър­ху те­ри­то­рия със сме­се­но на­се­ле­ние. Как си съ­жи­тел­с­т­ват хрис­ти­я­ни и мюсюл­ма­ни в Нев­ро­коп­с­кия край?

­- Жи­­вея в Нев­­­ро­­коп­­с­­­ка епар­­­хия ве­че 17 го­ди­ни и по-го­­ля­­ма­­та част от то­­ва вре­­ме пре­­ми­­на в ма­нас­­­тир “Св. ве­ли­­ко­­мъ­­че­­ник Ге­­ор­­­ги”, в Хад­­­жи­­ди­­мо­­во. То­ва е мяс­­­то, на ко­­е­­то най-яс­­­но се виж­­­да, до­­ри и към днеш­­­ния мо­­мент, на­­чи­­нът на съ­­жи­тел­с­т­во меж­­­ду хрис­ти­я­ни и мю­сюл­­­ма­­ни. Слу­­жил съм и в се­­ла, в ко­и­то хрис­ти­я­ни­­те са мал­­­цин­­с­­т­­­во. Об­­­щи­ят стре­­меж на всич­­­ки е да се за­­па­­зи мир­­­ни­ят дух на съ­­жи­­тел­­с­­т­­­ва­­не, да се из­­­бяг­­­ва враж­­­да­та на ве­­ро­­ва ос­­­но­­ва. Още с ид­­­ва­­не­­то ми в Нев­ро­коп­­с­­­кия край бях дъл­­­бо­­ко впе­­чат­лен от вни­­ма­­тел­­­но­­то от­­­но­­ше­­ние и лю­­бов­­­та, с ко­­я­­то се от­­­на­­сят хрис­ти­я­ни и мю­сюл­­­ма­­ни по­меж­­­ду си. Ед­­­нов­­­ре­­мен­но с то­­ва хрис­ти­я­ни­­те имат от­­­го­­вор­­­но от­­­но­­ше­ние, дър­­­жат на вя­­ра­­та си и са пре­­да­ни към Цър­­к­­­ва­­та. Жи­­ве­­ят с Цър­­к­­­ва­­та. С осо­­бе­­но вни­­ма­ние се под­­­хож­­­да към всич­ки опи­­ти за про­­во­­ка­­ции и за съз­­­да­­ва­­не на нап­­­ре­­же­­ние в от­­­но­­ше­­ни­­я­­та. Раз­­­би­­ра се, то­­ва не оз­­­на­­ча­­ва, че ня­ма из­­к­­­лю­­че­­ния, ма­­кар и еди­­нич­ни, ко­­и­то не се включ­­­ват в об­­­щия до­­бър тон на вза­­и­­мо­­от­­­но­­ше­ния. Уве­­рен съм, че стре­­ме­жът на всич­­­ки в Нев­­­ро­­коп­­с­­­ка епар­­­хия ще бъ­де към за­­паз­­­ва­­не на ми­­ра и вза­­им­­­но­­то ува­­же­­ние.

­- Как виж­да­те вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то със свет­с­ка­та власт? С как­во мо­же да по­мог­не Цър­к­ва­та на свет­с­ка­та власт и с как­во ­ свет­с­ка­та власт на Цър­к­ва­та?

­- Свет­с­ка­та власт се пред­с­тав­ля­ва от хо­ра, ед­на част от ко­и­то са чле­но­ве на тяло­то Хрис­то­во ­ Цър­к­ва­та. Ка­то та­ки­ва те не би­ва да бъ­дат без­раз­лич­ни или враж­деб­но нас­т­ро­е­ни към нея, но по съ­вест тряб­ва да про­я­вя­ват съп­ри­час­т­ност към цър­ков­ния жи­вот. По то­зи на­чин свет­с­ка­та власт мо­же да от­с­т­ра­ня­ва мно­го от чис­то формал­ни­те, ад­ми­нис­т­ра­тив­ни и т.н. преч­ки в де­ла­та на Цър­к­ва­та, как­то и да съ­дейс­т­ва ак­тив­но за оси­гу­ря­ва­не на ус­ло­вия за без­п­ре­пят­с­т­ве­но из­вър­ш­ва­не на ос­нов­на­та ми­сия на Цър­к­ва­та ­ Хрис­то­во­то бла­го­вес­тие и спа­се­ни­е­то на чо­веш­ки­те ду­ши. От дру­га стра­на, хрис­тияни­те са от­го­вор­ни и съ­вес­т­ни граж­да­ни и те­зи, ко­и­то са въз­пи­та­ни в ду­ха на Сло­во­то Бо­жие, поз­на­ват вя­ра­та си и жи­вея спо­ред нея, са по­лез­ни за об­щес­т­во­то, за­що­то се стре­мят да из­пъл­ня­ват Бо­жи­и­те за­по­ве­ди и чо­веш­ки­те за­ко­ни. То­ва улес­ня­ва свет­с­ка­та власт при из­пъл­не­ни­е­то на ней­ни­те за­дъл­же­ния. В Нев­ро­коп­с­ка епар­хия, с мал­ки из­к­лю­че­ния, се рад­ва­ме на доб­ри вза­и­мо­от­но­ше­ния с пред­с­та­ви­те­ли­те на мес­т­на­та власт и с раз­лич­ните дър­жав­ни ин­с­ти­ту­ции. Надя­ва­ме се на ак­тив­но вза­и­мо­дейс­т­вие и сът­руд­ни­чес­т­во и вбъ­де­ще.