- Ваше Високопреосвещенство, при въдворяването Ви на митрополитската катедра Вие многократно споменавахте името на Вашия духовен отец и предшественик, митрополит Натанаил. Целият Ви духовен път е белязан от неговата личност. Кои са най-важните уроци, които Ви преподаде той, които ще Ви послужат и в предстоящото Ви митрополитско служение?
- Наистина, приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил, под чието мъдро духовно ръководство бях повече от 16 години, ще остане завинаги в съзнанието и сърцето ми. За всички нас, неговите духовни чеда, животът му бе живо евангелие. Трудно бих могъл с няколко думи да предам множеството уроци по вяра, които ни преподаде, но основното, на което ни учеше, бе ревностно и саможертвено да служим на Бога и ближния, да отстояваме и да се борим за истината и чистотата на православната вяра. Призоваваше ни да не бъдем повърхностни и лекомислени, да не се ръководим от емоции и чувства, а трезво и задълбочено да разсъждаваме, да изпитваме съвестта си, за да не живеем в самозаблуда. Съветваше ни да имаме пълна преданост на Божията воля и всичко да възложим на Него. Указваше ни с думи и дела пътя, който ще ни отведе при нашия Господ и Спасител Иисус Христос, но никога не наруши свободната воля, с която Бог е дарил всеки човек, родил се на света. Радваше се на свободно направения от нас избор. Особено много държеше на послушанието като условие и предпоставка за духовния напредък и основа за изграждане на всички добродетели.
- Нееднократно в Неврокопска епархия чух от духовници, че богатството на тази епархия е вярващият народ. Как се съхранява и преумножава това богатство?
- Не бива да забравяме, че преди всичко Бог е Който бди и пази Своите раби, за това и винаги се молим: Господи, “погледни от небето и виж, и посети това лозе; опази туй, що е насадила Твоята десница” (Пс. 79:15-16). Духовната нива на богохранимата Неврокопска епархия е плодородна и грижливо обработвана от всички митрополити, на които през годините Бог я е поверявал. Моята задача е да продължа с любов, отговорност и постоянство тяхното свято дело, та семената на посятото в сърцата на хората слово Божие да дадат плод стократен.
- Кои ще са приоритетите Ви в новото служение, което Бог Ви възложи?
- Животът в една епархия е многолик и всеобхватен. Сам Господ Иисус Христос ни насочва как да подредим и степенуваме нашата дейност. На първо място трябва да се стремим към Царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ни се придаде. Заедно с всички клирици ще се трудим и съдействаме за духовната просвета на повереното ни паство чрез слово и дело, като най-много усилия ще насочим към работата ни с децата и младежите, за да бъдат възпитани в истините на вярата и да се украсяват с християнските добродетели. Ще продължим да работим за поддържането и благолепието на храмовете в епархията и богослужението в тях. И занапред ще се стремим да сме в подкрепа на нуждаещите се и социално слабите и на попадналите под някаква зависимост. Но за да се продължат и надградят тези основни приоритети, от особено значение ще бъде съхраняването и утвърждаването на Христовия мир и възстановяването на единството помежду ни, за постигането на което ще са необходими усилията на всички.
- Вие имахте щастието да попаднете под духовното ръководство на един изключителен духовник, който остави ценно наследие от духовни чеда. Но монашеството в България е в криза. Според Вас къде е коренът на този проблем и как може да бъде преодолян той?
- Проблемът с монашеството у нас наистина е много голям и коренът му е десетилетия назад. Известно е какво е състоянието на монашеството в другите Поместни православни църкви и като правим сравнение с положението в България, стигаме до много тревожни констатации. Основната причина е прекъсването на приемствеността, която е водещ принцип, на който се крепи и се гради монашеството. Следователно, за да се възроди монашеската традиция, трябва да се възстанови здравата основа на приемствеността. Мисля, че закваската не е напълно изгубена и личният пример на малцина може да закваси много тесто. Това, разбира се, е възможно с Божията помощ и с много себежертва. Прекрасен образец в това отношение ни беше приснопаметният дядо Натанаил.
- Може ли да съществува монашество без старчество?
- Монашеството е живот под ръководство и това ръководство трябва да се извършва от опитен духовник, който вече е минал този път, за да може и други да научи. В това е смисълът на старчеството и без него не може да има истинско монашество. За съжаление днес това трудно се разбира и възприема, особено у нас.
- По какво съвременното монашество може да се различава от монашеството в древността и в какво трябва да остане неизменно?
- Христос-Истината е същият и вчера и днес, и вовеки. По своята същност, по своя дух, както и по външните си характеристики съвременното монашество не бива да се различава по нищо от древното. И това е напълно възможно. Свидетели сме на общежителни манастири, които са за пример в това отношение и наистина са приемници на здравия дух и осветените традиции на древното монашество.
- В деня на Вашата интронизация кметът на Сатовча г-н Арбен Мименов заяви, че спират протестите на тютюнопроизводителите, защото, както се е изразил той, “в петък в Гоце Делчев ще идва митрополитът”. Поемате епархия, която се разпростира върху територия със смесено население. Как си съжителстват християни и мюсюлмани в Неврокопския край?
- Живея в Неврокопска епархия вече 17 години и по-голямата част от това време премина в манастир “Св. великомъченик Георги”, в Хаджидимово. Това е място, на което най-ясно се вижда, дори и към днешния момент, начинът на съжителство между християни и мюсюлмани. Служил съм и в села, в които християните са малцинство. Общият стремеж на всички е да се запази мирният дух на съжителстване, да се избягва враждата на верова основа. Още с идването ми в Неврокопския край бях дълбоко впечатлен от внимателното отношение и любовта, с която се отнасят християни и мюсюлмани помежду си. Едновременно с това християните имат отговорно отношение, държат на вярата си и са предани към Църквата. Живеят с Църквата. С особено внимание се подхожда към всички опити за провокации и за създаване на напрежение в отношенията. Разбира се, това не означава, че няма изключения, макар и единични, които не се включват в общия добър тон на взаимоотношения. Уверен съм, че стремежът на всички в Неврокопска епархия ще бъде към запазване на мира и взаимното уважение.
- Как виждате взаимодействието със светската власт? С какво може да помогне Църквата на светската власт и с какво светската власт на Църквата?
- Светската власт се представлява от хора, една част от които са членове на тялото Христово Църквата. Като такива те не бива да бъдат безразлични или враждебно настроени към нея, но по съвест трябва да проявяват съпричастност към църковния живот. По този начин светската власт може да отстранява много от чисто формалните, административни и т.н. пречки в делата на Църквата, както и да съдейства активно за осигуряване на условия за безпрепятствено извършване на основната мисия на Църквата Христовото благовестие и спасението на човешките души. От друга страна, християните са отговорни и съвестни граждани и тези, които са възпитани в духа на Словото Божие, познават вярата си и живея според нея, са полезни за обществото, защото се стремят да изпълняват Божиите заповеди и човешките закони. Това улеснява светската власт при изпълнението на нейните задължения. В Неврокопска епархия, с малки изключения, се радваме на добри взаимоотношения с представителите на местната власт и с различните държавни институции. Надяваме се на активно взаимодействие и сътрудничество и вбъдеще.