_3.jpg){kind=link}
Има една реплика, която винаги ме е учудвала. Питат някого: „В какво вярваш?" А той отговаря: „Вярвам в себе си". Мисля, че от всички вери на света, вярата в себе си е една от най-безсмислените. Как ще вярваш в себе си? Не знаеш ли кой си и какви са възможностите ти? Само един полъх на вятъра може да те събори и да отвее всички твои лъжливи сили, на които се уповаваш. Не знаеш ли колко си немощен и несъвършен? Нали докато принасяш жертва след жертва пред идола на собственото си Аз, ще трупаш болка, която няма да има кой да утоли и накрая ще достигнеш до едно страшно, ужасяващо отчаяние. Как може човек да вярва в себе си?...
За един такъв човек ни разказва Господ в неделното евангелско четиво. Блудният син получил наследство от баща си и понеже вярвал в себе си решил, че може да се справи сам. Такива неща днес често се случват. Става някой и казва: „Животът е мой - ще го живея, както си искам, парите са мои - не ми казвайте как да ги харча". Не разбира от дума. Каквото и да му кажеш - той си е наумил вече и не иска и да чуе какво му казваш. Няма авторитети, родители, по-опитни хора - слуша единствено собствения си егоцентризъм. Говори му, ако си нямаш друга работа...
Така и блудният син тръгнал по света, за да пие с пълни шепи, да утолява жаждата си от извора на удоволствията. Странен е този извор. Като в някаква вълшебна приказка. Казват ти: „Не пий". Обаче желанието надделява. И после колкото повече пиеш, толкова по-жаден ставаш и все повече се състаряваш и обедняваш. Така и блудният син пропилял всичко ценно в живота си. Защото насладите на този свят са измамни, включително и това да се наслаждаваш на себе си и собствените си „неограничени" възможности. Винаги идва момент, в който си безсилен сам да се справиш. Особено когато си вършил грешка след грешка. Накрая неминуемо изпадаш в нужда (вж. Лука 15:14). И понеже си отхвърлил грижата и приятелството на добрия си баща, се налага да станеш слуга на някой жесток чужденец. Така и всеки, който мисли, че може да живее без Бога, попада в ръцете на врага на своето спасение.
„И отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше." (Лука 15:15-16). Тук не става дума за сиромаси, не става дума за пари. Става дума за живот. Става дума за липсата на Божията благодат - единственото съкровище, което човек би могъл да получи и реално да пренесе отвъд. Блудният син, за когото се разказва в притчата, в наше време може да бъде и много богат. Може да бъде началник на някоя голяма фирма, монополист, политик, колекционер на вратовръзки и въпреки всичко да не разбира в каква бедност живее. Духовната бедност на егоизма. „Казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол - съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш... Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене". (Откр. 3:17-18,20).
Стои Добрият Бог пред вратата на съвременния блуден човек и чака, за да види като баща чедото си, дали няма да се върне в обятията Му. А съвременният човек не иска Господнята трапеза. И пъди силата на Живота от себе си, стараейки се да се нахрани с това, което ядат свинете. Как може някой да прави такъв избор? Да унижава човешкото достойнство на образ Божий и да издига в култ животинския образ на живот. Защото животните не искат за себе си нищо друго, освен онова, което е за храна, лежане и плътски удоволствия. И ние, уподобявайки се за тях, често се впечатляваме най-много от това, което обслужва телата. Така човек погубва себе си, кланяйки се на собственото си Аз. Ужасяващо бързане към онова, за което Църквата ще ни напомни следващата седмица - Страшния Господен съд.
В една своя проповед св. Василий Велики казва: „Когато вляза в къщата на човек без чувство за хубавото и явно богат, и я видя да блести с всякакви украшения, знам, че той не притежава нищо по-ценно от видяното и гизди бездушните предмети, но не се е погрижил за накита на своята душа. Кажи ми каква е по-голямата полза от сребърните ложета, от сребърните маси, от постелите и столовете от слонова кост, та заради тях богатството да не преминава към бедните, които стоят с хиляди край портите и викат с жален глас? Ти отказваш да дадеш, твърдейки, че не ще стигне за всички искащи. И езикът ти се кълне, а ръката ти те изобличава: мълчаливо тя разкрива лъжата, която бляска изпод камъка на пръстена ти. Колко хора може да освободи от дългове един твой пръстен? Колко срутени домове може да вдигне? Една твоя ракла с дрехи може да облече цяло зъзнещо село. Но ти оставаш бездеен и отпращаш бедния, без да се боиш от справедливото възмездие на Съдията Христос. Не си пожалил, няма и да бъдеш пожален; не си отворил дома си и ще бъдеш изгонен от Небесното Царство, не си дал хляб, не ще получиш вечен живот".
Разбира се, възможно е цели групи хора, цели народи да изоставят своя Отец и да тръгнат след чуждоземни господари. Възможно е цели групи хора да харесват повече ресторантите за бързо хранене и сандвичите, предлагани там, пред храма, където се извършва Тайната Вечеря с Тялото и Кръвта на Господа. Възможно е ние всички заедно да се превърнем в блудни синове, които сами не изпитват милост към себе си. Но евангелската притча ни дава и отговор за това какво да правим, когато се осъзнаем като такива. Защото грехът тежи и човек все някога „идва в себе си". Разбира истинските приоритети на живота - кое е важно и кое не, кое е полезно и кое е гибелно. Силата на героя от притчата се състои в думите, които си казва в този момент: „Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и против тебе." (Лука 15:18). В блудния син имало решимост да промени себе си. Как бихме постъпили ние? Може би бихме си казали: „Ще му пратя поздрави чрез някой познат" или „Ще му звънна по телефона, та като чуе гласа ми и да се умили и да прати някой лев, че съм го закъсал". Или дори по-лошо. Но както най-често се случва ще си кажем: „А той какъв баща е, че не се интересува от сина си? Длъжен е да ми помага, нали ми е баща". Така падението днес е стигнало дотам, че някои обвиняват Бога за греховните си избори или пък смятат, че Той е длъжен да угажда на всичките им претенции. Блудният син обаче не прави нищо такова. „Дойде в себе си" означава: разбра какво е истинския живот, кои са истинските приоритети и какво човек може да има и какво да няма. И за какво му е да служи на жесток господар - на мамона, на себе си, на егоизма си, на изисканите храни, на скъпите костюми и вратовръзки, на блудните легла? За какво му е да служи на греха, на смъртта си, да яде онова, което не става за ядене, което само трови душата? Страданието го е променило и той знае, че в дома на баща му дори слугите се наслаждават на повече блага от рожковете в чуждата страна. Благата на Бога са несравнимо по-големи от удоволствията на този свят.
В една молитва се казва: „Съгреших, Отче, против небето и пред Тебе и не съм вече достоен да се нарека Твой син. Вярвам, че както си приел блудния син, така ще приемеш и мене, понеже той е мой образ и този блуден син съм самият аз". В тези думи е скрито премахването на всичките ни общи и частни беди. В искреното покаяние!
В дома на нашия Небесен Отец има толкова разкаяли се грешници - апостол Павел, света Мария Египетска, разбойника, митаря, толкова много желаещи да бъдат приети като слуги, а всъщност прегърнати като чеда и поканени на трапезата на безкрайното веселие. В една от молитвите преди Свето Причастие св. Симеон Нови Богослов говори: „Зная, че нито големината на прегрешенията, нито множеството на греховете надвишава голямото дълготърпение и безкрайно човеколюбие на моя Бог. Но с милостта на състраданието Ти и чистиш, и осветляваш, и правиш причастници на светлината горещо каещите се, като щедро ги приобщаваш към Твоето Божество. И което е чудно и за ангелите, и за човешките умове, много пъти им говориш като на Твои близки приятели. Това ме прави дръзновен, това ме окриля, Христе мой". Такова дръзновение към Божието милосърдие трябва да имаме и ние, желаейки да се върнем в дома на своя Небесен Отец.
Историята за блудния син е нашата история - за нашата смърт и за нашия живот. Защото бащата на блудния син казва: „мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери" (Лука 15:32). Така че, нека час по-скоро да изберем Живота и един по един, и заедно, сами себе си, един другиго и целия си живот на Христа Бога да отдадем.
http://m.facebook.com/notes/otec-vladimir-doychev/проповед-за-завръщането-у-дома/1419964421582344/