А де са деветте?
В Евангелието има епизоди, които могат да се тълкуват по различни начини - да се акцентира върху един или друг детайл и така да се достига до все по-дълбоки пластове. Понякога един израз или дори една дума се отпечатват в съзнанието ни в друга светлина и виждаме нещо скрито от погледа ни до този момент. Всъщност това се отнася до литературата изобщо - колкото по-многопластова е, толкова е по-съвършена.
На Антоновден в църква слушахме притчата за десетимата прокажени. По времето на Иисус прокажените са били напълно изолирани от обществото. Не са имали право да се доближават до града и да общуват с хора под заплахата, че ще бъдат убити с камъни. Между Самария и Галилея десетимата прокажени виждат Иисус и „се спряха отдалеч". Спрели отдалеч, защото законът им забранява да се доближават до други хора като носители на заразна и смъртоносна болест. Молят Го за помощ, умоляват Го за изцеление, викат с висок глас, а Той само им казва: „идете, покажете се на свещениците". Те се обръщат и тръгват обратно към Йерусалим. По пътя се очистват от болестта. Очистват се всички, но само един от десетимата се връща, намира Иисус, пада ничком, с лице към земята, по очи, строполява се в нозете Му и Му благодари за изцелението. Христос му отвръща с думи, пълни с горчивина: „Нали десетима се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си. Твоята вяра те спаси."
Този другородец е от Самария. На няколко места в Евангелието се натъкваме на примери с другородци - притчата за Добрия самарянин, който единствен разпознал в пребития полумъртъв пътник свой ближен, а също и срещата на Христос със самарянката грешница край Якововия кладенец. Удивителен човек ще да е бил този един единствен самарянин! Той вижда чудото на изцелението в себе си и в своите другари по съдба, осъзнава, че това изцеление се дължи на Иисус, че го е получил даром, разпознава в Него своя Господ, вярата избухва в сърцето му като мълния, взривява го, той се връща назад, престъпвайки формалната заповед на стария закон и дори Иисусовата заръка, прославя Бога с висок глас и се строполява в нозете на своя Спасител със съкрушителна благодарност. За няколко мига само той прекрачва от Стария завет в Новия!
Постъпката на „тоя другородец" разкрива разликата между двата завета в самата й същина. Деветимата изцелени изпълняват предписанията на Стария Завет и остават в Стария Завет. Другородецът тръгва към Йерусалим, към храма, но осъзнава, че не това е верният път, сърцето му подсказва, че след като е получил дара на изцелението е невъзможно повече да изпълнява формалните предписания и се връща при Иисус, пада в нозете Му, съзнанието му е озарено, много по-важно е да изрази своята благодарност, отколкото да се покаже пред свещениците, чрез тази благодарност, чрез това строполяване пред своя Спасител той се преобразява от старозаветен в новозаветен човек. Деветте усетили Божията сила, но единствено този, който се върнал да благодари, усетил и Божията любов. Именно любовта го върнала обратно по пътя. Чрез благодарността той влиза в синергия с Божията енергия. Отец Николай Лудовикос казва, че Логосът предполага диалог, а диалогът означава синергия. Точно толкова е вярно и обратното - че синергията предполага диалог, живо общуване с живия Бог, за което вече не са нужни формалните предписания на стария закон.
Най-мистичното и недостъпно място в човешката душа е именно това избухване на вярата, именно този миг на разпознаване на Иисус, именно това претворяване на сърцето в ново сърце, нова душа, нов човек, строполен в нозете на Христос.
Не зная как се случва това, кога, защо на едни се случва, а на девет други не. Опитвам се да наблюдавам и конкретни примери около себе си и не мога да си дам задоволително обяснение - а де са деветте? Нима те не получиха чудо, нима те не бяха изцелени? Какво си помислиха - че чудото е естествено, че след като са го получили трябва да изпълнят предписанието на Закона, да отидат да се покажат пред свещениците, те да ги освидетелстват, че са здрави и да им разрешат да се завърнат в домовете си. Или пък заради радостта от изцелението са забравили благодарността? Седнали са на трапезата с близките си, заключени в себичната си радост, после в ежедневните си грижи, потребности, в ежедневната, несвършваща шетня като Марта и улисани като Марта сърцето им е останало заключено за единственото потребно.
Така всяко сърце остава в Стария Завет, докато не срещне Иисус и не влезе в диалог и синергия с Него. Така несмислени и мудни по сърце щяха да останат и Емауските пътници, ако не бяха разпознали Христос. Шетнята на Марта никога няма край, докато не коленичим като Мария пред нозете на Иисус, докато не седнем като Емауските пътници на трапеза с Него.
Пълният с горчивина въпрос на Иисус - „а де са деветте?" така и остава без отговор. Иисус го задава към единствения, който се върнал, но всъщност въпросът е отправен към деветте, които не са се върнали, деветте, които макар и телом изцелени, останали с недоизцелени души, останали в сянката на Стария Завет, макар и продължили по пътя си, останали в безпътица.
Не спирам да мисля за случилото се между Самария и Галилея, да се питам - защо само един от десетте изцелени се върна, а другите не. Само в студените им сърца и в техния егоизъм ли е отговорът? Не може това да е единствената причина. Освен личния контекст има и друг, по-широк - контекстът на доктриналната вяра. Докато били покрити с ужасяващите струпеи на проказата, всичките били едно - деветимата правоверни юдеи и другородецът самарянин. Общото страдание, общата отхвърленост и обреченост ги обединявали. Но когато гнойните язви по телата им изчезнали, различията между тях отново зейнали. Деветте имали свой храм в Йерусалим, знаели, че ще бъдат приети и освидетелствани от своите свещеници и бързали, бързали. А самарянинът си дал сметка, че него няма да го приемат, че макар и оздравял, ще го изгонят, ще се отнесат към него с презрение като другородец и друговерец. Станало му ясно, че отново ще бъде отхвърлен, затова нямало смисъл да ходи при свещениците. Можел само да се върне при Иисус. Разделил се с доскорошните си другари по съдба и поел обратния път към Христос. До скоро общото нещастие ги обединявало, но след като били изцелени, различната вяра вече ги разделяла. Пътят към Иисус бил единственият възможен път за другородеца. Така той се оказал в Новия Завет, а доскорошните му другари останали в неговата сянка.
http://kultura.bg/web/а-де-са-деветте/
Теодора Димова
26.01.2016
http://kultura.bg/web/authors/