Излезе от печат новата книга на издателство „Омофор" „Небе за земята" - антология на българската християнска лирика, подготвяна от няколко години и обединяваща повече от 60 автори. Съставителят е доц. д-р Калин Михайлов, литературовед, есеист и поет, преподавател по история на западноевропейската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Представяме ви откъс от предговора към книгата от съставителя и стихове на трима от шейсет и седмината автори, включени със свои творби в сборника...
Събрани около Христос
Християнската лирика, за разлика от нехристиянската, вярва, че в света има смисъл, който може да бъде постигнат. Независимо дали постигането му се случва по пътя на молитвеното общуване с Твореца на всичко видимо и невидимо, в удивен диалог със сътвореното от Него, или в моменти на размисъл върху „свръхземните въпроси" на битието - важното е, че взорът на поета се обръща с очакване натам, накъдето мнозина вече не искат, не могат или не се осмеляват да погледнат. При цялото жанрово и ритмично разнообразие на творбите в антологията „Небе за земята", те привличат вниманието на читателя към онези привилегировани моменти от битието на техните автори, в които им е било дадено да се докоснат до четвъртото му измерение - духовното. За християнската вяра това измерение е едновременно отвъдно (трансцендентно) и тук-присъстващо, налично за нас (иманентно); то може да бъде „пипнато" и дори „вкусено" - в Личността на Спасителя (1 Йоан 1:1; 1 Петр. 2:3; ср. и Пс. 16:15). Ето защо е съвсем естествено, че тъкмо художественото претворяване на тези моменти на „вкусване" на Бога прави възможно да се актуализира, тук и сега, във второто десетилетие на двадесет и първия век след Христа и в нашата точка от земното кълбо, потенциалът за духовно-нравствено преобразяване на човешката личност, който съдържат разигралите се в Палестина преди повече от две хиляди години евангелски събития. Християнската творба прави „достъпен" техния смисъл за съзнанието и на пишещия, и на четящия, приобщава към него и единия, и другия. Което не означава, че читателят ще намери в антологията най-вече стихотворения „по библейски сюжет". Означава по-скоро, че фигурата на Иисус Христос, такава, каквато ни се разкрива в четирите канонични Евангелия и начеващата с тях християнска традиция, е фокусът, който събира разнопосочните търсения на творците в антологичния сборник.
Когато фигурата на Христос е в центъра на едно начинание, тогава се оказва, че тя обединява по чуден начин хора, които нерядко се разполагат от противоположните страни на разнообразни разделителни линии: поети, пишещи в традиционна форма и такива, които предпочитат по-модерното изразяване (или ползват и двете); духовници и миряни; християни, принадлежащи към различни вероизповедания; автори, които минават за по-леви и други, които минават за по-десни; поети и поетеси. За нашата антология е важно, че среща в единно пространство класици с по-съвременни творци. Така диалогът между „стари" и „млади" в българската поезия продължава на територия, където естетическият критерий не е единствено меродавният; където сътвореното от всички, по-стари или по-млади, отишли си от този свят и все още пребиваващи в него, е посветено на Единствения, Който е отвъд обичайните човешки разграничения, предразсъдъци и отсъждания. Въпреки казаното стремежът на редакционния екип е бил да представим на читателя предимно автори, които не излизат за пръв път на поетическото поприще, а вече са се подвизавали повече или по-малко на него. И още едно важно уточнение: желанието ни беше на страниците на това издание да се появят максимален брой автори, които бихме могли да наречем „християнски поети", т.е. поети с цялостно християнско светоусещане. Въпреки това читателят ще срещне и стихотворения на творци, при които подобен тип лирика се явява епизодично. Кой знае - може както при А. А. Милн, създателя на „Мечо Пух", след време тъкмо то, спорадичното и „маргиналното" в творчеството им, да се окаже най-съществената част от него?...
Калин Михайлов
------------------------------
За книгата
Точно там, където науката спира, продължава поезията. Тя не замества науката и нейните плодове. Поезията просто е най-древният и най-мощен инструмент за изследване на човешките дълбини и тайните на всемира. Поезията е езикът на вярата. Всъщност всяко истинско стихотворение е молитва.
Познавам таланта на повечето мъртви и живи поети, събрали споделените си молитви в тази книга. Те вече са достигнали до Бога, а вярвам, че сега ще достигнат и до читателите. Не само до тези, които са приели вярата за своя светлина, но и до всеки умен и буден читател. Всяко от тези стихотворения е детска рисунка на Бога.
Цанко Лалев
------------------------------
http://omophor.com/небе-за-земята-антология-на-българ/
http://www.pravoslavie.bg/поезия/антология-на-българската-християнск/
