ЦВЕТНИЦА

Версия за печат

Цветелинка заслужаваше името си. Тя беше хубава като цветенце. Когато си облечеше бялата рокличка, ставаше като голямо бяло цвете. Вържеше ли майка й на косата червената панделка, приличаше на лаленце. Като си облече веднъж синята блузка, каза:

-         Мамо, нали съм хубава като незабравка !

-         Хубави си не само защото се облече в хубави дрешки и си ги пазиш чисти, но защото си засмяна. Сърдити цветя няма! – усмихна се майка й.

-         Мамо, аз дори не съм помислила да се разсърдя! – обясни Цветелинка.

Дойде празникът Цветница. Тя много го обичаше. Това е нейният имен ден.

-         Како, нали ще отидем днес на църква – помоли сестричката си.

-         Ще отидем. Този празник е много весел, особено за децата.

-         А защо свещеникът раздава върбови клончета?

Кака й, която беше православно християнче, обясни, че на този ден Иисус Христос влязъл в Иерусалим с учениците Си. Всички много го обичали, защото ги научил да бъдат добри и Го посрещнали тържествено. Хвърляли по пътя цветя и клончета от разлистените дръвчета и Той минавал по тях. Най-много се радвали децата. Те вървели пред Христос, пеели и носели зелени вейки. Много било радостно!

При нас на този празник вече върбите пускат пъпчици. Затова с тях празнуваме посрещането Му. Сега той невидимо идва при нас, за да се радваме.

-         Аз много обичам върбовите клончета – каза Цветелина. Те имат меки и пухкави пъпчици. Много са красиви!

-         От църквата те са благословени, защото там се извършват молитви. Не е все едно да си откъснеш от върбата клонче – обясни кака й.

С цветя в ръце двете сестрички отидоха на църква. Като ги сложиха на иконата, от пламъчетата на свещичките те грейнаха още по-красиви.

С върбови клончета се прибраха у дома. Сложиха ги в една вазичка пред домашната икона. Прибавиха свежи цветя и в стаята стана много весело. Най-радостна беше Цветелинка, защото отпразнува своя имен ден с благословените върбови клончета, донесени от църквата.