ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО - (Иоан 20:1-31)

Версия за печат

Петък вечер и целият съботен ден враговете на Господа Иисуса Христа ликували с нечиста радост. Техният омразен Изобличител бил в гроба. А Апостолите, мироносците и най-вече Пресвета Богородица били потънали в неизказана скръб. Сам Спасителят, макар да лежал с тялото си в гроба, с Духа Си слязъл в бездната на ада, за да благовести на всички старозаветни праведници, че е настанал денят на тяхното избавление.

След полунощ, с настъпването на първия ден от седмицата, според иудейското изчисление ( за нас това е неделя), Господ Иисус Христос преславно възкръснал от мъртвите. Неговото човешко тяло се преобразило по чудесен начин и Той излязъл от гроба, невидим за стражата, без да отмести камъка и без да повреди печата. След това от небесните висоти долетял Ангел Господен, Който разтърсил земята и отворил запечатания гроб. Видът му бил като мълния, а дрехите му бели като сняг. Войниците, които бдяли на стража, паднали като мъртви от страх, а когато дошли на себе си, мигновено се разбягали.

Същия ден рано сутринта жените – мироносци тръгнали към гроба, за да помажат пречистото  Христово Тяло с благовонно миро. Те не знаели, че гробът е заварден със стража и запечатан. Безпокояла ги единствено мисълта кой ще отвали тежкия камък от гробния вход.

Първа дошла на гроба Мария Магдалина – жена, която някога била измъчвана от зли духове. След като била излекувана от Христа, тя повярвала в Него, обикнала Го от все сърце и станала Негова най-предана ученичка. Още било тъмно, но през едва просветляващите първи зари на сутрешния здрач Мария с ужас забелязала, че гробът е отворен. Бързо се затичала назад, за да съобщи необикновената вест на св. Апостои Петър и Иоан. През това време останалите жени дошли  на гроба и там видели светъл Ангел, който им съобщил радостната вест:

- Не бойте се! Вие търсите Разпнатия Христа, но Него Го няма вече тук. Той възкръсна, както беше предрекъл на учениците Си. А вие идете и им съобщете това!

Жените изпълнили Ангелската заповед, но Апостолите не им повярвали. Единствено Петър и Иоан, последвани от Мария Магдалина, вече тичали с мълниеносна бързина към гроба.  Иоан, който бил по-млад и по-бърз от Петър, пръв дошъл при празния гроб, но не влязъл вътре, само надникнал в него. Петър веднага влязъл в гробната пещера и видял, че повивките, в които било обвито Иисусовото Тяло стоели там, а кърпата, с която била покрита главата на Господа, била грижливо сгъната и положена настрана. Двамата Апостоли повярвали и се върнали в града да съобщят чудната вест на съучениците си.

А Мария Магдалина стояла отвън и плачела. Надзърнала и тя в гроба и видяла, че вътре стоят двама Ангели, - единият, където била главата на лежащия Христос, а другият – където били нозете Му. Ангелите попитали Мария Магдалина:

- Жено, защо плачеш?

- Взели са моя Господ и не зная къде са Го положили – отговорила тя.

Казвайки това, Мария се обърнала назад и видяла възкръсналия Господ. Но не могла да познае Христа. А   Той кротко я попитал:

- Жено, защо плачеш? Кого търсиш?

Мария Магдалина помислила, че това е някой от хората, които се грижели за градината, дето се намирал гробът, и помолила:

- Господине, ако Ти си Го взел, кажи ми где си Го положил?

Иисус тихо й казал:

- Мария!

Чувайки добре познатия глас, Мария най-после познала Спасителя. Извън себе си от радост, тя паднала в нозете на Господа и извикала:

- Учителю!

Според евангелския разказ това било първото явяване на възкръсналия Господ Иисус Христос на човеци. Но Свещеното Предание  свидетелства, че преди това Синът Божи се явил на Своята Майка – Пресвета Богородица. В същия ден след явяването Си на Мария Магдалина и на другите жени – мироносци, възкръсналият Христос се явил на Апостолите, които поради страх от евреите се били заключили в една къща в Иерусалим. Само Апостол Тома не бил сред тях. После, когато съучениците му съобщили, че при тях  дошъл възкръсналият техен Учител, Тома не повярвал, а рекъл:

- Ако не видя на ръцете Му  белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, няма да повярвам!

След осем дни Апостолите отново били заедно. Този път с тях бил и св.Тома. Спасителят влязъл при тях през затворени врати и след като ги благословил с думите: „Мир вам!”, казал на Тома:

- Дай си пръстите и попипай раните Ми и не бади невярващ, а повярвай!

Тома изпълнил казаното му от Иисуса Христа и пламенно извикал:

- Господ мой и Бог мой!

А Христос кротко смъмрил съмняващия се ученик:

- Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са ония, които вярват без да са Ме видяли.

След това Господ Иисус Христос се явил и на голямо множество народ. Сега вече никой не можел да каже, че учениците лъжат, като проповядват, че техният Божествен Учител е възкръснал. Оттогава до днес цялата вселена пее в прослава на възкръсналия Господ най-светлата и радостна песен:

Христос възкръсна от мъртвите!

Със смъртта Си – смъртта победи!

И на всички, които  са в гробовете,

Живот подари!