ВЕЧНОСТТА Е ЗА ЛЮБЯЩИТЕ ДУШИ

Версия за печат

“Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.“ Мигел де Унамуно

Любовта е онова изконно чувство, което е оцеляло през вековете и не е изгубило и частица от своята сила. Любота е онова чувство, което Хари Потър използва срещу злият магьосник Волдемор, за да го победи в едноименната книга на Джоан Роулинг. Любовта е онова чувство, което поражда жаждата за мъст, болката, сълзите у хората. Или това по-скоро е липсата на любов. Не съществува добро и зло, не съществуват добри и лоши хора. Дребната разлика в еднаквите ни наглед душици е присъствието или липсата на любов.

Чувството наречено любов е разнолико, но всяка една от неговите страни блести със по своему прекрасен нюанс. Добротата не се постига само с праведност и спазване на Божийте закони, а и със спазването на повелята на Иисус Христос – Обичай! Християнската религия се основава именно на тази любов - на безумната, искрена, чиста и непокътната любов. На онази любов, която може да изпитва всяка една душа, дори и най-опетнената, дори и най-осквернената. Любовта не те прави добър спрямо теб, а спрямо другите. Любовта отваря на душата ти цял нов свят от абстрактни изживявания, които правят светът по-хубав. Любовта е вечна. Точно като тези, които любят.

Дори и често да я свързваме с болката, страданието, което могат да ни причинят хората, които обичаме, всички ние знаем, че няма чувство сравнимо с обичта, и най-вече - със споделената обич. Няма по-красиво чувство от това да простиш на любимият човек и да го прегърнеш с любов. Любовта ще пребъде. Тя ще съществува докато ни има и нас. Любовта няма да изтлее. “Злото” – липсата на любов, никога не ще победи “доброто”. Любовта ще продължи да съществува във всяка усмивка, във всеки поглед, във всеки жест. Защото любовта е вечна, точно като тези, които любят.

Обичта на хората ще продължи да живее докато поне в един от нас има огън, който да зароди нова искрица. Любовта ще пребъде. Може би дори ще спаси света. Любовта е равносилна на вярата. Вярата, че човекът срещу теб обича, точно както ти. Че човекът срещу теб е искрен, точно както ти. Вярата, че Бог е създал всички нас, за да обичаме и да бъдем обичани. Защото любовта е вечна, точно както тези, които любят.

Любов и вяра... тривиално, нали? Всеки говори за тях, но никой не ги е виждал. Но най-красивите неща в живота са като полъха на вятъра – можеш само да ги почувстваш. Любовта ще пребъде, докато има и вяра. А вярата е вечна. Вечна като “звездите и “Дон Кихот” според Аристотел. Вечна като измяната според Гай Юлий Цезар. Вечна като любовта.

Вечността е не само за любещите души, а и за тези, изгубили пътя си, защото любовта им е обърнала гръб. Вечността е не само за тези, които обичат, а и за тези, които вярват, че един ден ще обичат. Вечността е за всички нас, защото във всеки един има късче от Бог. А Бог,...Той е любов! Любовта ще пребъде. Тя е вечна, както и тези, които любят!