Вход
За свободата, толерантността и греха
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Версия за печатВсе по-често по света и в България се говори за толерантността и за свободата. Може би покрай задълбочаващата се глобализация дискусията около тези понятия се засили. Честата употреба на тези думи е индикация, че нещо не върви добре. Кой се чувства застрашен и от какво?
Но има и още един аспект, когато се употребяват думи като толерантност и свобода. Този аспект е малко скрит, но след време ще стане доминиращ, а именно - смененото съдържание на тези така важни думи. Сега вече става въпрос за толерантност към греха и свобода на греха, само че думата грях се изпуска.
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
- Версия за печат
Съгласен съм с теб, Живко!
А относно границите - проблемът за правилното "оразмеряване" идва оттам, че човешката съвест и разум са изкривени. Те са станали като компютър, в когото има вирус - каквито и данни да вкараш, той винаги изкривява резултатите.
Има някои неща, които човек не може да прецени добре и да вземе съответните правилни решения. При лоша и грешна преценка се взимат лоши и грешни решения - това е една лавинообразна закономерност, която се корени отново в нашето его. Ако го посмалим това ЕГО бихме могли да бъдем малко по-добри в отношенията си едни към други а и може би нямаше да го има този проблем с толерантността (към греха)...
ЗДРАВЕЙТЕ И ОТ МЕН.СПОРЕД МЕН В СЕГАШНО ВРЕМЕ ЗНАЧЕНИЕТО НА ТЕЗИ ДВЕ ПОНЯТИЯ СИЛНО СЕ РАЗМИВАТ. ВСЕКИ НА КОГОТО НЕ СЕ ПОЗВОЛИ ДА ИЗЛАГА НА ПОКАЗ СВОИТЕ НЕ ДОТАМ МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ, ЗАПОЧВА ДА КАЗВА ЧЕ МУ СЕ ОТНЕМА СВОБОДАТА И ЧЕ ЕДВАЛИ НЕ НЕ СМЕ ТОЛЕРАНТНИ. А НИЕ ЗА ДА НЕ БЪДЕМ ЛОШИ ВЗЕХМЕ ДА ТОЛЕРИРАМЕ ТЕЗИ ХОРА С НАШЕТО МЪЛЧАНИЕ, С НАШЕТО МЪЛЧАНИЕ НИЕ ВЗЕХМЕ ДА ТОЛЕРИРАМЕ ГРЕХА И СТАНАХМЕ ,,СЪУЧАСТНИЦИ,, В ГРЕХОВЕТЕ ИМ.
Прав си. При мълчание може в скоро време педофилията и други извращения да започнат да изискват толерантност...
Да за съжаление и това може да стане. В Румъния искат или са узаконили брака между роднини. Ето каква е действителността. Но никой нищо не каза пълно мълчание та нали сме толерантни . Ще видим докъде ще стигне нашата толерантност.
Големия проблем е ширещото се неверие сред хората. Отиди да кажеш на някой - това, което вършиш е грях. Ако човека не вярва в Бога, че Той е негов Творец, че носи Неговия образ, как ще го убедиш че е грешно мъж да се съединява с мъж и това е гнусота? Ще ти каже човека - ама Бог е любов, ние се обичаме, какво лошо в това.
Друго - как според вас трябва да реагираме в конкретен случай - да речем срещнал си някой, който се държи нравствено неподобаващо. Какво ще направиш? Ще му кажеш ли нещо? Как ще постъпиш?
Друго - сблъскваме се с неморални ценности. Така ли трябва да протестираме - с насилие например срещу сектите? Каква полза за сектантите ако им отвърнем с насилие?
И последно да завърша коментара със случката, когато при Христос довели една жена хваната в самото прелюбодеяние!!! Какво и казал Христос, какво отвърнал на нейните обвинители? Казал ли на жената: каква си ти, прелюбодейка, как не те е срам? Но с кротост се е отнесъл към нея, така че тя поразена от неговото необикновено човеколюбие лесно би могла да се осъзнае и покае. Толерантен ли е бил към нея Господ? Как ние да се уподобяване на Него в подобни ситуации?
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Търсене
Православна ли беше Ванга
Здравейте.
Свобода и толерантност. Тези две понятия действително се превръщат в параван прикриващ почти всичко - обхващащ цялото ни общество от най-малкото до най-голямото нещо. Превърнали са се в някаква безумна кауза, която се повтаря папагалски и когато някой каже: "Не! Стига толкова!" , бива оплют и захвърлен от обществото като нечиста дреха, като някакъв безумец. Замисля ли се някой обаче дали всичко е полезно, дали всичко е добро? Изглежда че не - нали трябва да сме толерантни - щом нещо е приятно и хубаво за определена група хора, то то би трябвало да се приеме от другите като естествено и нормално, стига това приемане да ни гарантира известно спокойствие на нас самите. Това всичко е много "хубаво" и съответства напълно на засилената форма на отчуждение, която е разперила криле над 21 век и се рее из въздушното пространство, пускаща своята сянка на света. "Ти прави каквото си искаш, само не ме занимавай мен." Това е лозунгът, който изглежда е свързан до голяма степен точно с тази "толерантност" и "свобода", които са "на мода" в обществото ни. Пасивност и незаинтересованост към другите, стига те да не разкриват своите проблеми пред теб - разбира се винаги е по-лесно да признаеш определен проблем или болест за нещо напълно нормално и естествено, вместо да се заемеш да помагаш... Много приказки и малко действия. Това би трябвало да е мнението ми по въпроса, отделна тема е обаче дали изобщо би трябвало да го излагам пред други хора, взимайки предвид факта, че аз самият по-скоро живея с горепосоченото мото "Ти прави каквото си искаш, само не ме занимавай мен." Жалко но факт. Дали винаги ще е така не знам, но това не значи, че одобрявам безкрайната свобода в името на свободата и толерантността заради самата толерантност. Човек трява да има някакви граници - не всичко, което можем да сложим в устата си се яде...
П.С. Друга тема е как да сложим границата и кой от нас има това право - да съди другите и да отрежда кое е добро и полезно и кое е зло и вредно. Това е стръмен склон, който може строши и преобърне много метафорични каручки...