Борба с греха и страстите

СТЕПЕНИТЕ НА СМИРЕНИЕТО

Автор: 
Архимандрит Серафим (Алексиев)

Както гордостта имаше три степени, тъй и смирението има три степени. Но ония се изкачваха нагоре, за да провалят човека, а тия слизат надолу, за да го издигнат. Ето как определя дивният и свят старец Амвросий Оптински тия три степени:

ЗА ДУШЕВНИЯ МИР

Автор: 
Св. Серафим Саровски

Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода. (Пс. 65:12) Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?
Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

За вечните мъки

Автор: 
Архим. Епифаний ТЕОДОРОПУЛОС

Читател на нашия вестник пита: „Как е възможно Божията благост да се съгласува с учението за вечните мъки?”

Въпроси на християнската душа

Автор: 
Протойерей Григорий ПОНОМАРЕВ

Какъв е основният признак на правилната духовна нагласа?

Въпроси на християнската душа

Автор: 
Протойерей Григорий ПОНОМАРЕВ

Светите отци отделят голямо внимание на чистотата на сърцето. В какво се изразява тая чистота?
Може да се каже с една дума: в неосъждането. Ето как отец Макарий определя чистотата на сърцето: „Гледай на всички с простодушие и чисто око - и на явната блудница, и на грешника, и на безчестните хора. В това се състои чистотата на сърцето: когато виждаш грешници или немощни - да изпитваш състрадание към тях.”

Духовният живот започва с минути

Автор: 
Прот. Григорий Пономарьов (1914-1997)

Трябва винаги да помним, че духовният живот, като изпълнен с подвизи, изисква постоянство. Заставяй се да изпълняваш определеното от плана ти за всеки час. А прииска ли ти се да го нарушиш и просто да помечтаеш, знай че това ще те доведе до леност и духовно опустошение. Винаги бъди бодър!

+++

ПРЕПОДОБНИ РОМАН ТЪРНОВСКИ - ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ДУХОВНИТЕ ТРАДИЦИ НА ПРЕПОДОБНИ ГРИГОРИЙ СИНАИТ В БЪЛГАРИЯ

Автор: 
Игумен Петр /Пиголь/

Немалък принос в разпространение на синаитско-исихастското движение в България внесъл преподобни Роман Търновски – приятел и съученик на преподобни Теодосий Търновски. Свети патриарх Калист в житието на преподобни Теодосий характеризира преподобни Роман „като човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди”.

Източник: 
книгата "Преподобный Григорий Синаит и его духовные преемники"

Страстта като мотив на поведение

Автор: 
Николай Александрович Лайша, психотерапевт

В основата на всяко човешко действие или постъпка стоят мотивационни основания. Мотивът е това, което подтиква човека към действие, първопричината за всеки поведенчески акт: от най-елементарното действие, изпълнявано почти автоматично, до най-сложните форми на поведение, оказващи влияние върху развитието на човешкия живот. Още Аристотел (384-322 г. пр. Р. Хр.) определя страстта като един от водещите мотиви в поведението на човека.

Източник: 
“Страсть как мотив поведения человека и причин нервно-психический заболеваний”

Духовно-аскетичните принципи на Исихазма и православното подвижничество според „Завета на Св. Иван Рилски”

Автор: 
Доцент Костадин Нушев

В традицията на Българската православна църква св. Иван Рилски е почитан като небесен закрилник на българския народ и като първи най-голям основател на отшелническото монашество. Макар различните форми на общежитийно монашество да са били познати у нас още преди него, то именно Рилският светец е възприеман от православната традиция на Църквата като същински първоосновател на анахоретското – отшелническо монашество в България, а също така и като най-велик духовен отец и учител на монашеството сред българите.

За гордостта и гнева

Автор: 
Ака­де­мик проф. Вла­де­та Йе­ро­тич *

Гор­дост­та не е по­рок и грях са­мо на ате­ис­ти­те и бо­го­бор­ци­те, но и на мно­гоб­рой­ния свят, учуд­ва­що не­ха­ен и рав­но­ду­шен към де­ло­то на соб­с­т­ве­но­то си спа­се­ние. Тя се по­я­вя­ва с не по-мал­ка, а мо­же би до­ри и с по-го­ля­ма жар в убе­де­ни­те те­ис­ти ­ хо­ра, по сво­е­му бо­го­бо­яз­ли­ви, ко­и­то се ста­ра­ят да из­пъл­ня­ват пре­циз­но вся­ка йо­та от цър­ков­ния ри­ту­ал и пра­ви­ла.

Източник: 
Из “Учението на св. Йоан Лествичник и нашето време”