Светилници на вярата - слово за Неделя на всички български светии

Версия за печат

„Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, …за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост. Тази е волята Божия да бъдете осветени… Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост” /1 Сол. 3:12,13; 4:3,7/.

Братя и сестри! Всеки ден светата Православна Църква чества паметта на един или повече Божии угодници. Но има и светци, чиито имена не са вписани в църковния календар, чиято святост, може би, е останала незабележима за хората, но не и за всевиждащия и всезнаещ Бог. Затова Църквата е отредила на първата неделя след Петдесетница да се чества паметта на всички светии – знайни и незнайни, а на втората неделя се възпоменават всички светии, просияли на българска земя. Те са наши предшественици, проправили път към небето. Едни от тях са се борили цял живот, за да запазят чистотата на вярата. Други са изплакали молитвени сълзи за света и за себе си в нашите родни планини. Трети са пожертвали мъченически живота си за вярата.

Нашата история е изпълнена с подвизите на много светци. Върховните моменти на българския възход и култура са белязани с подвизите и съвършенството им. Великият цар Борис-Михаил проумял силата и значението на християнската религия и покръстил българския народ, за да влезе страната ни в редиците на водещите тогава държави Рим и Византия. По времето, когато много други народи все още тънели в мрак и безпросветност светите братя Кирил и Методий чрез създаването на славянската писменост дали възможност на нашите прадеди да слушат и четат на роден език Словото Божие. Св. Климент Охридски разпръснал духовна светлина сред нашия народ и станал основоположник и съзидател на българската духовна култура. Из недрата на българския народ израснали светци, които се оттеглили в молитвено уединение в родните пещери и планини, отдадени на богоразмисъл и аскетически подвизи. Ненадминат остава в нашата история великият пустиножител св. Иоан Рилски, това незагасващо светило, запалено на висока планина от Светия Дух. И днес пред светите му мощи стават чудни изцеления. През същия десети век се подвизава и преподобният Прохор Пшински, през следващия век блестят със своя живот и подвиг преподобна Параскева /Петка/ Българска и преподобните Гавриил Лесновски и Иоаким Осоговски, през 14 век изпъкват преподобни Ромил Бдински и великият постник, молитвеник и защитник на истинската вяра срещу еретическите учения – преп. Теодосий Търновски, през втората половина на 14 и първата половина на 15 век грее лъчезарната звезда на свети Патриарх Евтимий, този велик наш Първосветител, книжовник и самоотвержен душепастир. В края на 14 век настъпили тежки робски дни. Нашият народ обаче съхранил своето битие чрез вярата. Църквата се изпълнила с мъченици за вяра и род: св. Николай Софийски, св. Георги Софийски Нови, св. Георги Софийски Най-нови, св. Злата Мъгленска, св. Игнатий Старозагорски, св. Онуфрий Габровски, св. Лука Одрински, св. Димитрий Сливенски и мнозина незнайни мъченици. Заслужава да отбележим още имената на родните будители преподобни Паисий Хилендарски и преподобни Софроний, епископ Врачански.

Българските светии – знайни незнайни – са създали християнска България. Благодарение на тях днес ние, техните недостойни потомци, се наричаме православни християни и българи. Благодарение на тяхното молитвено застъпничество ние имаме надежда за спасение и вечен живот. И макар те да са в забвение и да са изтласкани по периферията на родната ни история, те предстоят пред престола на Всевишния за всички нас, за да бъдем избавени от изкушенията на времето, в което живеем. И макар тяхното място в народната памет – първо по чест и слава – да е узурпирано в много случаи от съмнителни национални герои, издигнати от недобросъвестни историци и политици, те са велики в очите на Господа и нищо не може да затъмни светийската им слава в паметта на верните, които се стремят да подражават на добродетелния им живот.

Братя и сестри, всички ние сме призвани към светост и съвършенство. „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец!” /Мат. 5:48/. „По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. Защото е писано е: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет” – наставлява св. ап. Петър /1 Петр. 1:15,16/. Светостта е по силите на човека, разбира се, при съдействието на Божията благодат /1 Кор. 15:10/.

В житието на свети Антоний Велики, родоначалника на монашеството, се разказва следният поучителен пример. Веднъж св. Антоний се молел на Бога да му покаже човек по-свят от него. Бог му посочил един обущар в Александрия, чиято святост се състояла в това, че сутрин си казвал благоговейно молитвата и след това усърдно се залавял за работа.

Ако ние съблюдаваме изискванията на Божия нравствен закон, ако имаме съзнанието, че чрез работата си служим на своите ближни, ако вършим работата си с любов, приемаме с търпение трудностите и с благодарност успехите, ако се стараем да живеем в мир и разбирателство с ближните си, така ще благоугодим на Бога и ще се доближим поне малко до съвършенството на нашия Отец Небесен, пътя към което ни сочат с примера си светците.

Нека да започваме деня си и всяко наше добро начинание с молитва и Бог ще ни подкрепя във всичките ни трудове, Бог никога няма да ни остави. Той знае от какво имаме нужда и ще ни го даде още преди да сме го поискали. Но трябва първом да търсим „царството на Бога и Неговата правда”, а всичко останало ще ни се придаде /Мат. 6:33/. Амин.