Васильовден

Версия за печат

Малкият Васил с нетърпение очакваше своя имен ден. Имаше си икона на свети Василий Велики и много го почиташе. Знаеше, че той бил Владика. Служел  много хубаво в храма и учел хората да бъдат добри. Обичал децата.

Празникът, както всяка година, започна от вечерта. В стаята беше топло. Кандилото гореше и осветяваше иконата на свети Василий. И трапезата тази вечер е много интересна. Има вкусни ястия. А в баницата са наредени късмети. Посочва се къщата, лозето, колата, парите...

Васил не се интересуваше от тях. Той е още малък и тези неща му се струваха твърде сложни. А майка му беше много умна. Тя приготвяше по още едно късметче за всички.

Написваше на листчетата хубави пожелания, но не за тялото, а за душата. Васил знаеше, че душата е много по-важна от тялото. Поставяше сгънатите листчета в една украсена бонбониера. В тях се посочваха добри качества. Например умен, честен, милостив...

- Мамо, прочети ми го! – помоли той.

- Пише да бъдеш ведър. Ах, колко хубаво е това! – възкликна майка му.

- Мамо, какво значи „ведър”? – запита той.

- Това значи винаги да бъдеш весел, засмян и да не се сърдиш...

- Аз нали съм винаги добро и весело дете!

- Да, зная това. Но свети Василий иска винаги да бъдеш такъв.

Васил беше много доволен. Спа спокойно и се събуди с усмивка на уста. Отиде с родителите си на църква, за да почете своя покровител, чието име носеше.

Помоли се пред иконата на свети Василий да му помага нито веднъж да не се разсърди, да бъде ведър. Васил се постара да запомни тази хубава думичка. А когато отиде на другия ден в детската градина, похвали се на всички деца какъв хубав късмет му се е паднал тази година.

Васил израсна ведро, много умно и добро дете.