Може ли хомосексуалист да стане православен свещеник

Версия за печат

Цър­ков­ни­те ка­нони­ ­ед­ноз­нач­но оп­ре­де­лят хо­мо­сек­су­а­лиз­ма ка­то не­съв­мес­ти­мо със све­ще­ни­чес­кия сан де­я­ние. Обър­к­ва­не­то ид­ва точ­но от то­ва, че ка­но­ни­те го­во­рят за “де­я­ни­я”. На ези­ка на цър­ков­но­то пра­во хо­мо­сек­су­а­лист е чо­век, из­вър­шил оп­ре­де­ле­но дейс­т­вие, до­ка­то на ези­ка на съв­ре­мен­на­та пси­хо­ло­гия хо­мо­сек­су­а­лис­тът е чо­век с хо­мо­сек­су­ал­ни вле­че­ния. Сле­до­ва­тел­но днес та­зи ду­ма има по-ши­ро­ко зна­че­ние. От­тук ид­ва и не­яс­но­та­та. До­кол­ко­то ка­но­ни­те го­во­рят за дейс­т­вия, а не за по­мис­ли, то мо­же ли бе­зус­лов­но да се при­ла­гат оп­ре­де­ле­ни­я­та на цър­ков­ни­те ка­но­ни вър­ху хо­ра, ко­и­то все още не са из­вър­ши­ли хо­мо­сек­су­ал­ни де­я­ния и вър­ху ве­че от­ка­за­ли­те се от из­вър­ш­ва­не­то им? Мо­же ли ка­но­нът ­ пра­во­то да на­каз­ва за по­мис­ли, да ре­гу­ли­ра чув­с­т­ва?

Чо­век не е сво­бо­ден във всич­ки­те си мис­ли. Ня­кои му се вну­ша­ват от Лу­ка­вия. Дру­ги се оп­ре­де­лят от пси­хи­чес­ки трав­ми и впе­чат­ле­ния от дет­с­т­во­то (как­то в ран­но­то, та­ка и в юно­шес­т­во­то). Ако чо­век, ка­то за­бе­ляз­ва в се­бе си хо­мо­сек­су­ал­но вле­че­ние, се пла­ши от не­го, оце­ня­ва го не­га­тив­но, кае се и не до­пус­ка да стиг­не до съ­от­вет­ни­те де­я­ния ­ то от глед­на точ­ка на хрис­ти­ян­с­т­во­то то­ва е по-ско­ро ас­ке­за. Той е по­бе­дил своя по­ми­съл, ма­кар и да не го е из­ко­ре­нил док­рай. А въ­об­ще кой гре­хо­вен по­ми­съл мо­же да се из­ко­ре­ни док­рай? За как­во то­га­ва да се на­каз­ва? Та на­ли та­ка­ва бор­ба са во­ди­ли и све­ти­и­те. Да­же ис­к­рен­ни­ят, да­же свя­ти­ят хрис­ти­я­нин мо­же да бъ­де смра­зя­ван от та­ки­ва из­ку­ше­ния. Ко­га­то преп. ав­ва До­ро­тей по­пи­тал своя ста­рец: “По­ми­съ­лът ми го­во­ри да бе­сед­вам с бра­та, към ко­го­то чув­с­т­вам вле­че­ние, ко­га­то го ви­дя” ­ ста­ре­цът Вар­са­ну­фий Ве­ли­ки от­го­во­рил: “Брат­ко! И аз в юно­шес­т­во­то си мно­гок­рат­но и сил­но би­вах из­ку­ша­ван от бе­са на блу­да и се тру­дих, ка­то се под­ви­за­вах про­тив та­ки­ва по­мис­ли, ка­то им про­ти­во­ре­чех и не се съг­ла­ся­вах с тях... Те­зи ата­ки се прек­ра­тя­ват са­мо чрез неп­рес­тан­на мо­лит­ва и плач... Да не те из­ку­ша­ват бе­со­ве­те да об­ръ­щаш вни­ма­ние на бра­та, по ко­го­то се ув­ли­чаш, или да бе­сед­ваш с не­го, но ако ти се слу­чи не­о­чак­ва­но да го срещ­неш про­тив же­ла­ни­е­то си, удър­жай пог­ле­да си със страх и бла­гоп­рис­той­ност и не слу­шай вни­ма­тел­но гла­са му... Ка­жи на твоя по­ми­съл: спом­ни си за страш­ния Бо­жи съд и сра­ма, кой­то ще из­пи­таш то­га­ва” (Въп­ро­си на преп. ав­ва До­ро­тей и от­го­во­ри на ста­ре­ца Вар­са­ну­фий Ве­ли­ки, 7).

Как­то виж­да­ме, в то­зи слу­чай блуд­ни­ят по­ми­съл от хо­мо­сек­су­а­лен тип, след ка­то е из­по­вя­дан и не е осъ­щес­т­вен в блуд­ни дейс­т­вия, сам по се­бе си не е ста­нал ка­но­ни­чес­ка прег­ра­да за ръ­ко­по­ло­же­ние. Още по­ве­че, че чо­век не ви­на­ги из­ця­ло и един­с­т­ве­но е от­го­во­рен за сво­и­те мис­ли: ло­ши­те по­мис­ли мо­гат да се вся­ват в не­го от вра­га на чо­веш­кия род.

Да взе­мем един мъж, у ко­го­то има обик­но­ве­но­то мъж­ко чув­с­т­во на вле­че­ние към же­ни­те. То­ва не оз­на­ча­ва, че тряб­ва да се на-хвър­ля на вся­ка. А ако е в доб­рач­но по­ло­же­ние (се­ми­на­рист) или ако е мо­нах, то той е длъ­жен да во­ди це­ло­мъд­рен жи­вот.

Ако у те­бе, по как­ви­то и да е при­чи­ни ­ фи­зи­о­ло­ги­чес­ки, пси­хо­ло­ги­чес­ки или дру­ги ­ се е по­я­ви­ло вле­че­ние към осо­ба от соб­с­т­ве­ния ти пол ­ то­ва не оз­на­ча­ва, че тряб­ва да ка­пи­ту­ли­раш пред то­ва вле­че­ние. Бо­ри се и ако по­бе­диш, ако съ­у­ме­еш да кон­тро­ли­раш то­ва свое вле­че­ние, то мо­жеш да ста­неш све­ще­ник. В случай че под “хо­мо­сек­су­а­ли­зъм” раз­би­ра­ме не само сек­су­ал­но действие, а и въобще вле­че­ние към хо­ра от соб­с­т­ве­ния пол, мо­жем да твър­дим, че чо­век, кой­то има та­ко­ва вле­че­ние, ма­кар и да не до­веж­да хо­мо­сек­су­а­лиз­ма си до прак­ти­ка, не мо­же да ста­не све­ще­ник.

Във връз­ка с та­зи пе­чал­на те­ма е въз­мо­жен още един об­рат в съд­ба­та ­ ако чо­век ве­че е ста­нал мо­нах или све­ще­ник, и ед­ва след то­ва е обър­нал вни­ма­ние на ре­ал­на­та струк­ту­ра на сво­и­те сек­су­ал­ни вле­че­ния и се е осъз­нал в пси­хо­ло­ги­чес­ки сми­съл ка­то хо­мо­сек­су­а­лист. Раз­поз­на­вай­ки в се­бе си то­зи “зов” и с ужас приз­на­вай­ки не­го­ва­та ре­ал­ност, той прис­тъп­ва за из­по­вед към ду­хов­ни­ка и каз­ва как­ва ми­съл се е вмък­на­ла в ду­ша­та му. Тряб­ва ли из­по­вед­ни­кът да изис­к­ва от то­зи чо­век да се от­ка­же от све­ще­ни­чес­кия сан? Стру­ва ми се, че не.

Цър­ков­ни­те ка­но­ни от вре­ме­то на ап. Па­вел не раз­де­лят блуд­ни­те гре­хо­ве на “ес­тес­т­ве­ни” и “п­ро­ти­во­ес­тес­т­ве­ни”. За блуд­ни­ци­те е ка­за­но съ­що­то, как­во­то и за мъ­же­лож­ни­ци­те: “И­ли не зна­е­те, че неп­ра­вед­ни­ци ня­ма да нас­ле­дят цар­с­т­во­то Бо­жие? Не се лъ­же­те: ни­то блуд­ни­ци, ни идо­лос­лу­жи­те­ли, ни пре­лю­бо­дей­ци, ни­то ма­ла­кий­ци, ни мъ­же­лож­ни­ци, ни­то крад­ци, ни ко­рис­то­люб­ци, ни пия­ни­ци, ни­то ху­ли­те­ли, ни гра­би­те­ли ня­ма да нас­ле­дят цар­с­т­во­то Бо­жие” (1 Кор. 6:9-10). Ка­но­ни­те на све­ти­те от­ци съ­що при­рав­ня­ват еди­ния грях с дру­гия: “...Блуд­с­т­во­то на ли­ца пос­ве­те­ни на Бо­га... Мъ­же­лож­ци, ско­то­лож­ци, убий­ци, от­ро­ви­те­ли, пре­лю­бо­дей­ци и идо­ло­пок­лон­­ци са дос­той­ни за ед­нак­ва осъ­да. Зато­ва след­вай и от­нос­но тях пра­ви­ло­то, ко­е­то имаш за дру­ги­те. На мъ­же­лож­ник вре­ме­то на по­ка­я­ние да се оп­ре­де­ли съ­об­раз­но вре­ме­то, пред­ви­де­но за пад­нал в пре­лю­бо­де­я­ни­е” (Пра­ви­ла на св. Ва­си­лий Ве­ли­ки 6, 7, 62; ана­ло­гич­но 4-о Пра­ви­ло на св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки).

Св. Йо­ан Пос­т­ник смек­ча­ва епи­ти­ми­и­те за блуд­ни­те гре­хо­ве от 15 на 3 го­ди­ни ­ при то­ва, ка­то от­но­во не от­ли­ча­ва пре­лю­бо­де­я­ни­е­то от мъ­же­лож­с­т­во­то (Пр. 20 и 29). У то­зи ка­но­нист сре­ща­ме ог­ра­ни­че­ние на дейс­т­ви­е­то на ка­но­ни­те: “Въз­дейс­т­ви­е­то вър­ху сър­це­то на не­чис­ти по­мис­ли, ако гре­хът още не е из­вър­шен, не се под­ла­га на епи­ти­ми­и... Съ­чув­с­т­ви­е­то на сър­це­то с по­ми­съ­ла се очис­т­ва с два­на­де­сет по-кло­на... Бор­ба­та със страс­ти­те може да е дос­той­на както за наг­ра­да, така и за на­ка­за­ни­е” (Пра­ви­ла 4, 5 и 6).

Са­ма­та сек­су­ал­ност на чо­ве­ка таи риск за па­де­ние. Ду­хов­ни­кът знае то­ва. Имат го пред­вид и ка­но­ни­те. За­то­ва по­мис­ли­те не се на­каз­ват (ма­кар, раз­би­ра се, чо­век да е приз­ван към бор­ба с тях). Нап­ри­мер: пос­луш­ни­кът ид­ва на из­по­вед пре­ди мо­на­шес­ко­то си пос­т­ри­же­ние. Ут­ре ве­чер той ще да­де обет за дев­с­т­во. Има ли в не­го по­мис­ли, ко­и­то, ако бъ­дат осъ­щес­т­ве­ни на де­ло, ще се ока­жат не­съв­мес­ти­ми как­то с нас­ле­дя­ва­не­то на Цар­с­т­во­то Бо­жие, та­ка и с мо­на­шес­т­во­то и със све­щен­с­т­во­то? ­ Раз­би­ра се, че има. Но имен­но за да не се ока­же пле­нен от тях, той при­бяг­ва към по­мощ­та на ста­ре­ца и игу­ме­на, обя­вя­ва им вой­на.

Мо­же ли да бъ­де уве­рен, че ви­на­ги ще ос­та­не та­ка чист, как­то в ми­ну­та­та на та­зи своя из­по­вед и в де­ня на пос­т­ри­га? ­ Не, та­ка­ва уве­ре­ност ня­ма ни­то игу­ме­нът, нито ду­хов­ни­кът, ни­то епис­ко­път, да­ващ бла­гос­ло­ве­ние за то­зи пос­т­риг, не мо­же и да има.

Та­ка че вся­ко пос­т­ри­же­ние или хи­ро­то­ния е риск. Но я има и на­деж­да­та, че с Бо­жи­я­та по­мощ юно­ша­та ще из­вър­ви по­е­тия от не­го път, без да пре­тър­пи най-страш­ни па­де­ния. И с та­зи на­деж­да го пос­т­риг­ват и ръ­ко­по­ла­гат.

И пра­во на та­зи на­деж­да има все­ки чо­век, же­ла­ещ да се ос­во­бо­ди от ти­ра­ни­я­та на по­мис­ли­те и да ста­не гос­подар на сър­це­то си.

Пре­вод: Ал. КА­РА­МИ­ХА­ЛЕ­ВА