Какво гони мира от душите ни

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Свети Силуан Атонски

Ми­рът се гу­би, ако ду­ша­та се възгордее или се пре­въз­не­се пред бра­та; ако осъ­ди ня­ко­го или желае да вра­зу­ми ближен, но не крот­­­ко и с лю­бов; ако ядем мно­го или се мо­лим вя­ло ­ за­ра­ди всич­ко то­ва ми­рът се гу­би. Но ако свик­нем усър­д­но да се мо­лим за вра­го­ве­те и да ги оби­ча­ме, ми­рът ви­на­ги ще пре­би­ва­ва в ду­ши­те ни, а ако нам­ра­зим или осъ­дим бра­та, умът ни ще се пом­ра­чи и ние ще из­гу­бим ми­ра и дръз­но­ве­ни­е­то към Бо­га.

+++

Ду­ша­та не мо­же да има мир, ако не се по­у­ча­ва в Бо­­жия за­кон ден и нощ, за­що­то то­зи за­кон е на­пи­сан от Бо­­жия Дух, а Бо­жи­ят Дух от Пи­са­ни­е­то пре­ми­на­ва вър­ху ду­ша­та и ду­ша­та чув­с­т­ва нас­ла­да и при­ят­ност в то­ва, и ве­че не ис­ка да оби­ча зем­но­то, за­що­то лю­бов­та към зем­но­то опус­то­ша­ва ду­ша­та, и то­га­ва тя би­ва уни­ла и по­ди­вя­ва, и не ис­ка да се мо­ли на Бо­га. А вра­гът, виж­дай­ки, че ду­ша­та не е в Бо­га, я раз­ко­ле­ба­ва и сво­бод­но вла­га в ума то­ва, ко­­е­то ис­ка, и го­ни ду­ша­та от ед­ни по­мис­ли към дру­ги, и ду­­ша­та пре­кар­ва це­лия ден в та­къв без­по­ря­дък, и не мо­же чис­то да съ­зер­ца­ва Гос­по­да.

Кой­то но­си в се­бе си ми­ра на Све­тия Дух, той из­ли­ва мир и вър­ху дру­ги­те; а кой­то но­си в се­бе си злия дух, той из­ли­ва зло и вър­ху дру­ги­те.