Eдин ден в манастира на стареца Георги Карслидис

Версия за печат

Благодатни и радостни дни изживява православният християнин, който поема на поклонение с благословение. Било от епархийския архиерей, било от енорийския свещеник. Благото слово, което е получил за добър път му изпраща „ангел – пазител и наставник, който да го запазва и да го избавя от всяко зло обстоятелство... да го придружава в мир и благополучие и пак да го върне здрав и невредим” у дома (из Молитва преди пътуване, Требник, 1994г.).

С благословението на епархийския ни архиерей, Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, и ние, членовете на една малка, но много ентусиазирана група от десет човека, в ранното утро на 3 декември, още по тъмно се събрахме в старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в Стария Пловдив, откъдето след надлежна молитва се отправихме на поклонническо пътуване до Драма, Неа Зихни и Серес в Северна Гърция.

Времето е приятно, слънчево. Чета житието на св. вмчца Варвара, небесен закрилник на гр. Драма, чийто празник – 4 декември, е главната цел на нашето поклонение. Слушайки словата на житиеписеца, се удивляваме на това, как благо Бог ни ръководи по пътя на спасението. Стигайки в житието на св. Варвара до момента, в който, затворена в кулата от баща си Диоскор „за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната необикновена красота”, тя „съзерцавала красотата на земния свят... покритите със зеленина поля, горите и градините, планините и реките” и се питала: „Чия ръка е създала всичко това?”, ние виждаме, че вече сме се изкачили на Юндола. Пред нас се разкрива чудна гледка. Окъпани в утринните слънчеви лъчи високопланински поляни, прегърнати от ясносиньото небе, галени от лекия вятър, разнасящ аромат на бор. Гърдите ни се изпълват с този аромат, а в сърцата ни, подобно на сърцето на съзерцаващата Божия свят св. Варвара, се разгаря „огънят на Божествената любов”, изпълващ душите ни с „постоянен стремеж към Бога.”. Сърцата възкликват с Псалмопевеца св. прор. и цар Давид: „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения”(Пс. 103: 24).

Съзерцавайки широтата на Юндола, си припомням думите на една молитва от св. тайнство Кръщение: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса. Защото Ти, като си привел, по Свое желание, в битие всичко от нищо... си прострял небето като кожа, утвърдил си земята върху водите. Ти си оградил морето с пясък, пролял си въздуха за дишане...”.

И ние дишаме... Дишаме като затворници, освободени след дълги години затвор, въздуха на свободата. Сравнявайки Юндола с градската джунгла, от която сме се откъснали макар и за малко, нима не сме затворници, отхвърлили за кратко време оковите на житейските грижи и на породените от тях страсти. Оковите на страха за насъщния хляб, забравяйки какво ни съветва нашия Господ Иисус Христос: „Вие не търсете какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте... вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде” (Лука. 12: 29-31). „Всичко това...”, за чието придобиване толкова много усилия употребяваме, а едно е „само потребно” (вж. Лука. 10: 38 – 42), „целия наш живот на Христа Бога да отдадем!” (Требник, с. 324)...

Вече в микробуса, спускайки се от Юндола към Якоруда, продължавам да чета житието на св. Варвара, а като отглас от доскорошното съзерцание на Божието творение, в мисълта ми възкръсват още думи от споменатата молитва при св. Кръщение: „Ти, бидейки Бог неописуем, и безначален, и неизразим, дойде на земята, като прие образ на раб и се уподоби на човек, тъй като по сърдечната Си милост, Владико, Ти се не стърпя да гледаш човешкия род измъчван от дявола, а дойде и ни спаси”.

Св. Георги Карслидис Драмски

Така е. Спасението на човеците е от Бога, и Бог ги спасява по Своите мисли и по Своите пътища. Сред тези Божии мисли и пътища е и това, че „Бог по всяко време изпраща Своите чеда – светиите, верните служители на Словото Му, в светата Църква, за да покажат на скитащите се в тъмнината пътя към светлината и истината” (Неврокопски митрополит Натанаил).

Ето ни и нас сега, като духовни скитници, тръгнали към манастира на един съвременен верен Божии служител, св. новизповедник Георги Карслидис Драмски. Цариградската патриаршия канонизира стареца Георги в лика на светиите в края на 2008 г., отдавайки му достойна хвала за многострадалния му път в служение на Бога и хората.

Животът на св. Георги Карслидис е описан с много благоговение и любов от монах Мойсей Светогорец, в книгата „Старецът Георги Карслидис”, преведена и издадена на български език от Зографския манастир „Св. Георги” на Св. Гора.