Начало › Православието по света ›

КЪДЕ СЕ НАМИРАТ МОЩИТЕ НА СВ. ЦАРИЦА ЕЛЕНА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Александра Карамихалева

На 21 май Цър­к­ва­та е от­ре­ди­ла да се чес­т­ва па­мет­та на св. им­пе­ра­тор Кон­с­тан­тин и май­ка му св. ца­ри­ца Еле­на, на­ри­ча­ни “рав­но­а­пос­тол­ни” за­ра­ди из­к­лю­чи­тел­ни­те им зас­лу­ги за ут­вър­ж­да­ва­не­то и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра.

По мол­ба на цар­с­т­ве­ния си син бла­го­чес­ти­ва­та ца­ри­ца Еле­на за­ми­на­ва за Све­ти­те зе­ми с цел да от­к­рие Светия Кръст, на кой­то бил раз­п­нат Гос­под, за да бъ­де прос­ла­ве­но чес­т­но­то дър­во. Мес­та­та в Па­лес­ти­на, ос­ве­те­ни от пре­би­ва­ва­не­то в плът на Гос­под Иисус Хрис­тос, от­дав­на ве­че би­ли ос­к­вер­не­ни и опус­то­ше­ни. По­ра­ди не­на­вист към хрис­ти­я­ни­те езич­ни­ци­те се пос­та­ра­ли да за­ли­чат и са­мия спо­мен за тях. Най-скъ­по­то мяс­то за все­ки хрис­ти­я­нин ­- пе­ще­ра­та на Гро­ба Гос­по­ден ­ би­ла за­си­па­на със смет. Не­що по­ве­че, ка­то нас­меш­ка над “Раз­п­на­тия Бог” и Не­го­ви­те по­чи­та­те­ли, на хъл­ма Гол­го­та, вър­ху са­ма­та пе­ще­ра би­ло пос­т­ро­е­но ка­пи­ще на “сла­доcтрас­т­ния де­мон на лю­бов­та” (Ве­не­ра).

По ука­за­ние на ца­ри­ца Еле­на идол­с­ки­те ка­пи­ща, из­диг­на­ти на све­ще­ни за хрис­ти­я­ни­те мес­та, би­ли раз­ру­ше­ни и на тях­но мяс­то би­ли пос­т­ро­е­ни све­ти хра­мо­ве. Та­ка, по за­по­вед и със сред­с­т­ва на ца­ри­ца Еле­на, би­ли пос­т­ро­е­ни хра­мо­ве над пе­ще­ра­та на Рож­дес­т­во Хрис­то­во във Вит­ле­ем, на Еле­он­с­ка­та пла­ни­на ­- мяс­то­то на Въз­не­се­ние Гос­под­не, при Гет­си­ма­ния на ­ мяс­то­то на ус­пе­ни­е­то на Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца, на мяс­то­то на явя­ва­не­то на Бог на Ав­ра­ам до Мам­в­рийс­кия дъб, как­то и на пла­ни­на­та Си­най и др.

Те­зи зас­лу­ги на ца­ри­ца Еле­на към све­та­та Цър­к­ва са об­що­из­вес­тен факт, но мал­ци­на зна­ят как­ва е съд­ба­та и къ­де се на­ми­рат днес све­ти­те мо­щи на рав­но­апос­тол­на­та ца­ри­ца. А ис­ти­на­та е, че вмес­то да се рад­ват на по­ла­га­ща­та им се по­чит, днес ней­ни­те мо­щи тъ­нат в заб­ра­ва в един не­го­лям храм в цен­тъ­ра на френ­с­ка­та сто­ли­ца Па­риж.

И слу­чай­но или не, мо­щи­те на та­зи, ко­я­то раз­ру­шава хра­ма на Ве­не­ра и по­чит­та към “бо­ги­ня­та” на сла­дос­т­рас­ти­е­то, се на­ми­рат на ули­ца с ло­ша сла­ва, по ко­я­то се раз­хож­дат т. нар. “жри­ци на лю­бов­та”, с мно­жес­т­во пуб­лич­ни до­мо­ве и уве­се­ли­тел­ни за­ве­де­ния, а сре­щу вра­ти­те на хра­ма са от­во­ри­ли вра­ти ха­рак­тер­ни­те за по­доб­ни мес­та ма­га­зи­ни.

Са­мо пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни о. Ни­ко­лай Ни­ки­шин, све­ще­нос­лу­жи­тел при под­во­ри­е­то на Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва в Па­риж, от­к­рил сар­ко­фа­га с мо­щи­те в ка­то­ли­чес­кия храм “Сен льо сен Жил”.

Мо­щи­те би­ли поч­ти на­пъл­но заб­ра­ве­ни от вяр­ва­щи­те ка­то­ли­ци, въп­ре­ки че в про­дъл­же­ние на ве­ко­ве от тях про­из­хож­да­ли чу­де­са и из­це­ле­ния, до­ку­мен­ти­ра­ни­те сви­де­тел­с­т­ва за ко­и­то би­ли гриж­ли­во съх­ра­не­ни в сар­ко­фа­га на све­ти­ня­та. При то­ва ста­ва въп­рос не за час­ти­ца от мо­щи­те, а за ця­ло­то тя­ло на св. Еле­на, с из­к­лю­че­ние на час­ти­ци­те, ко­и­то би­ли по­да­ре­ни в Кон­с­тан­ти­но­пол и дру­ги гра­до­ве на хрис­ти­ян­с­кия свят.

Как све­ти­те мо­щи на св. рав­но­а­пос­тол­на ца­ри­ца Еле­на по­па­дат в Па­риж?

Пре­ди то­ва те са се съх­ра­ня­ва­ли в Рим, в хра­ма на св. мчци Мар­ке­лин и Пе­тър. Френ­с­ки мо­нах на име Те­д­жис, кой­то по­лу­чил из­це­ле­ние при тях, на­мис­лил да от­не­се мо­щи­те в своя ма­нас­тир във Фран­ция. Скрил се в хра­ма и на сут­рин­та ги от­не­съл със се­бе си. Абат­с­т­во­то, в ко­е­то се под­ви­за­вал по­хи­ти­те­лят, съ­щес­т­ву­ва­ло до Френ­с­ка­та ре­во­лю­ция. То би­ло в мес­т­ност­та Овил, в об­ласт­та Шам­пан, и би­ло из­вес­т­но с то­ва, че там е жи­вял мо­на­хът дон Пе­ри­ньон, съз­да­те­лят на шам­пан­с­ко­то. Точ­но в то­ва абат­с­т­во би­ли до­ка­ра­ни мо­щи­те на св. Еле­на.

Пър­во­на­чал­но ни­кой не по­вяр­вал на Те­д­жис и всич­ки мис­ле­ли, че е из­мам­ник, но спе­ци­ал­на ко­ми­сия из­вър­ши­ла про­уч­ва­не и мо­на­си­те се убе­ди­ли, че раз­ка­за­но­то от не­го съ­от­вет­с­т­ва на ис­то­ри­чес­ки­те дан­ни за съд­ба­та на мо­щи­те. След то­ва из­п­ра­ти­ли де­ле­га­ция, ко­я­то да ус­та­но­ви да­ли мо­щи­те на ца­ри­ца Еле­на са из­чез­на­ли от Рим.

Мо­на­си­те се вър­на­ли с вест­та, че св. мо­щи­ дейс­т­ви­тел­но са из­чез­на­ли от хра­ма в Рим, при то­ва вмес­то да въз­ник­не кон­ф­ликт с па­па­та или той да изис­ка връ­ща­не­то на мо­щи­те об­рат­но в Рим, де­ле­га­ци­я­та се за­вър­на­ла във Фран­ция с дар от гла­ва­та на Рим­с­ка­та цър­к­ва ­ час­ти­ци от мо­щи на све­тии.

За­пи­са­ни­те сви­де­тел­с­т­ва за чу­де­са­та, ста­на­ли при све­ти­те мо­щи по мо­лит­ве­но­то зас­тъп­ни­чес­т­во на св. ца­ри­ца Еле­на, за­поч­ват от IХ и прик­люч­ват през ХVII в., ко­га­то бил със­та­вен ана­лиз на ис­то­ри­я­та на пре­на­ся­не­то на мо­щи­те.

Бла­го­да­ре­ние на св. мо­щи на рав­но­а­пос­тол­на­та ца­ри­ца ма­нас­ти­рът, къ­де­то те се съх­ра­ня­ва­ли, ста­нал цен­тър на пок­лон­ни­чес­т­во, въз­рас­т­вал и про­цъф­тя­вал. От IX век на­та­тък мо­щи­те би­ли пре­мес­т­ва­ни на ня­кол­ко пъ­ти в но­ва ра­ка и за тях сви­де­тел­с­т­ват пет или шест пъ­ти най-ав­то­ри­тет­ни за сво­е­то вре­ме хо­ра от Ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва.

По вре­ме на ре­во­лю­ци­я­та, ко­га­то във Фран­ция за­поч­на­ли го­не­ния сре­щу Цър­к­ва­та и мно­го хра­мо­ве и ма­нас­ти­ри би­ли раз­ру­ше­ни, един от мо­на­си­те в оби­тел­та в Овил на име Гра­сар, ка­то раз­б­рал, че към ма­нас­ти­ра се е от­п­ра­вил от­ряд със за­по­вед да го разрушат, след като кон­фис­ку­ват ма­нас­тир­с­ко­то иму­щес­т­во, взел ра­ка­та с мо­щи­те и ги пре­не­съл в цър­к­ва­та на съ­сед­но се­ло.

През 1820 г. ве­че въз­рас­т­ни­ят отец Гра­сар ре­шил да пре­да­де спа­се­на­та от по­ру­га­ние све­ти­ня на ед­на цър­к­ва в окол­ност­та, къ­де­то св. Еле­на би­ла по­чи­та­на още от IХ в., но епис­ко­път на Па­риж ре­шил, че све­ти­ня­та тряб­ва да се на­ми­ра в храм, къ­де­то ще се рад­ва на по-ши­ро­ка по­чит. Към отец Гра­сар се обър­на­ли ри­ца­ри от брат­с­т­во­то на Гро­ба Гос­по­ден. То­ва брат­с­т­во счи­та­ло св. Еле­на за своя ос­но­ва­тел­ка и мо­на­хът дон Гра­сар дал мо­щи­те на тях. Бра­тя­та осъ­щес­т­вя­ва­ли сво­и­те еже­год­ни съб­ра­ния в цър­к­ва­та “Сен льо сен Жил” в Па­риж и мо­щи­те на рав­но­а­пос­тол­на­та ца­ри­ца би­ли по­ло­же­ни там. Ко­га­то ста­на­ло то­ва пре­да­ва­не на мо­щи­те, те от­но­во би­ли ос­ви­де­тел­с­т­ва­ни и в ра­ка­та по­ло­жи­ли до­ку­мен­ти­те, пот­вър­ж­да­ва­щи, че имен­но то­ва са мо­щи­те на св. Еле­на, пре­не­се­ни от Рим през IХ век.

По вре­ме на Па­риж­ка­та ко­му­на ре­во­лю­ци­о­не­ри­те нах­лу­ли в цър­к­ва­та, раз­би­ли вит­ра­жи­те, опус­то­ши­ли хра­ма и уни­що­жи­ли све­ти­ни­те в него. По Бо­жий про­ми­съл мо­щи­те на св. Еле­на би­ли за­па­зе­ни бла­го­да­ре­ние на един от офи­це­ри­те, кой­то зап­ла­шил, че ще стре­ля, ако ко­щун­с­т­ва­та про­дъл­жат.

Ко­му­на­ри­те си тръг­на­ли, а мо­щи­те ос­та­на­ли в хра­ма. Па­риж­ка­та ко­му­на про­съ­щес­т­ву­ва­ла ед­ва ня­кол­ко ме­се­ца, а пос­ле всич­ко се вър­на­ло пос­та­ро­му. Све­ти­ня­та ос­та­на­ла да се съх­ра­ня­ва в хра­ма, но ка­то­ли­ци­те заб­ра­ви­ли за тях. Днес ня­ма ни­то служ­би, ни­то про­це­сии пос­ве­те­ни на тях, а са­мо лич­но пок­ло­не­ние на мо­щи­те. Съг­лас­но до­ку­мен­ти­те мо­щи­те без съм­не­ние се на­ми­рат в “Сен льо сен Жил”, тях­но­то пос­лед­но от­ва­ря­не и зас­ви­де­тел­с­т­ва­не би­ло през 1922 г., но те сто­ят зат­во­ре­ни в сар­ко­фаг ­ ви­со­ко под сво­до­ве­те на хра­ма, без вяр­ва­щи­те да имат дос­тъп до тях за пок­ло­не­ние.