Поклонение на мощите на св. Вероника и други православни светини във Франция - част ІІ

Впос­лед­с­т­вие мо­жах­ме да се пок­ло­ним и пред още три не­мал­ки час­ти­ци от Св. Кръст Хрис­тов, ма­кар и на мал­ко не­о­би­чай­но мяс­то ­ в Лу­въ­ра, ня­ко­гаш­ния дво­рец на френ­с­ки­те кра­ле, а се­га един от най-го­ле­ми­те му­зеи в све­та.

В рус­кия ка­тед­ра­лен храм “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки”, къ­де­то се и чер­ку­вах­ме в не­де­ля (18.VII.), се пок­ло­них­ме на чу­дот­вор­на ико­на на Бо­жи­я­та Май­ка (от ти­па “Фьо­до­ров­с­ка”), до­не­се­на през ХIХ в. от На­по­ле­он Бо­на­парт (и след то­ва вър­на­та на рус­на­ци­те в Па­риж). В хра­ма, из­вес­тен с име­то “Мад­ле­на” (St. Magdalena), се пок­ло­них­ме и по­мо­лих­ме на св. рав­но­а­пос­тол­на Ма­рия-Маг­да­ли­на, къ­де­то има част от ней­ни­те св. мо­щи. То­ва се слу­чи тък­мо на 22.VII. ­ де­ня, ко­га­то по­чи­та­ме та­зи све­ти­ца. Ако не бе­ше та­зи све­ти­ня (час­ти­ца­та от мо­щи­те), ед­ва ли бих­ме от­де­ли­ли вре­ме за то­зи храм, кой­то на вън­шен вид при­ли­ча по­ве­че на ези­чес­кия Атин­с­ки пар­те­нон, и до­ри ня­ма кръст на пок­ри­ва (!?).

По­се­тих­ме и ба­зи­ли­ка­та “Св. Кло­тил­да”, за да по­че­тем и да се по­мо­лим на све­та­та кра­ли­ца, ко­я­то с убеж­де­ния и мо­лит­ви до­веж­да съп­ру­га си Хлод­виг (или Кло­вис) I до пок­ръс­т­ва­не и с то­ва той ста­ва пър­ви­ят фран­к­с­ки крал-хрис­ти­я­нин (в края на V в.).

Осо­бе­но въл­ну­ва­що за нас бе­ше пок­ло­не­ни­е­то ни пред час­ти­ца­та от мо­щи­те на св. пре­по­доб­на Ге­но­ве­ва (впро­чем, на ла­тин­с­ки и рус­ки име­то се про­из­на­ся ка­то “Ге­но­ве­фа”, а на френ­с­ки “Жьо­не­ви­ев”).

Са­ми­те мо­щи са би­ли обект на де­мо­нич­на­та ярост на ре­во­лю­ци­о­не­ри­те от 1789 г., ко­и­то ре­ша­ват да уни­що­жат тя­ло­то на та­зи най-по­чи­та­на па­риж­ка све­ти­ца. Тя с пра­во е на­ри­ча­на пок­ро­ви­тел­ка и за­щит­ни­ца на Па­риж, за­що­то още при­жи­ве с мо­лит­ви­те си от­к­ло­ня­ва на­па­де­ни­е­то на ор­ди­те на не­по­бе­ди­мия Ати­ла, а по-къс­но по вре­ме на го­лям глад на­соч­ва 12 ко­ра­ба с хра­ни към бед­с­т­ва­щия град.

Се­га при оце­ля­ла­та час­ти­ца от мо­щи­те є има и ри­су­ва­на пра­вос­лав­на ико­на, ра­бо­та на инок Гри­го­рий (Круг).

Тряб­ва да от­бе­ле­жим и че тук бе­ше мяс­то­то, къ­де­то ви­дях­ме най-мно­го хо­ра, ид­ва­щи да се по­мо­лят и в из­вън­бо­гос­лу­жеб­но вре­ме.

Не мо­жем да про­пус­нем и по­се­ще­ни­е­то на ба­зи­ли­ка­та “Сен Де­ни”, един­с­т­ве­но­то оце­ля­ло от ня­ко­гаш­но­то го­ля­мо абат­с­т­во (т. е. ма­нас­тир). То съ­що ста­ва обект на ярост­та и из­с­тъп­ле­ни­я­та на ре­во­лю­ци­о­не­ри­те, по­не­же в не­го са се съх­ра­ня­ва­ли крал­с­ки­те ре­га­лии (пред­ме­ти­те, не­об­хо­ди­ми за ко­ро­на­ци­я­та ­ ко­ро­на, же­зъл, меч и пръс­тен ­ сим­вол на съ­ю­за на дър­жав­ния гла­ва с на­ро­да), а съ­що и дър­жав­но­то зна­ме ­ “Ориф­лам”. Хра­мът е бил и мно­го­ве­ков­на гроб­ни­ца на френ­с­ки­те мо­нар­си. За нас, оба­че, най-го­ля­ма­та му цен­ност бя­ха св. мо­щи на св. мъ­че­ни­ци Ди­о­ни­сий, Рус­тик и Елеф­те­рий.

Спо­ред пре­да­ни­е­то, а и в “Жи­ти­я­та” на св. Ди­мит­рий Рос­тов­с­ки, св. Ди­о­ни­сий е уче­ни­кът на св. ап. Па­вел (св. Ди­о­ни­сий Аре­о­па­гит), пръв Атин­с­ки епис­коп, кой­то по Бо­жие по­ве­ле­ние за­ми­на­ва за Га­лия. Там ста­ва пър­ви­ят епис­коп на Па­риж (то­га­ва на­ри­чащ се още Лю­те­ция), а нак­рая за­пе­чат­ва про­по­вед­та си и с мъ­че­ни­чес­т­во (по вре­ме на го­не­ни­е­то на До­ми­ци­ан през 96 го­ди­на. За да на­у­чи по­ве­че по то­зи въп­рос, Кон­с­тан­ти­но­пол­с­ки­ят пат­ри­арх св. Та­ра­сий през 784 г. из­п­ра­ща “де­ле­га­ция” в Па­риж. Тя се зав­ръ­ща с пот­вър­ж­де­ние на пре­да­ни­е­то, вслед­с­т­вие на ко­е­то пат­ри­ар­хът въз­ди­га Атин­с­ка­та епис­ко­пия в ранг на мит­ро­по­лия.

В IХ в. бъ­де­щи­ят Кон­с­тан­ти­но­пол­с­ки пат­ри­арх св. Ме­то­дий със­та­вя об­шир­но жи­тие на св. Ди­о­ни­сий Аре­о­па­гит, до­пъл­вай­ки го с под­роб­нос­ти­те от мъ­че­ни­чес­ка­та кон­чи­на на све­ти­я­та в Па­риж. То­ва жи­тие пре­веж­да и св. Ди­мит­рий Рос­тов­с­ки.

В края на на­шия раз­каз, но не и на пос­лед­но мяс­то, ос­та­вих­ме пъ­ту­ва­не­то ни до Ами­ен (на око­ло 150 км се­вер­но от Па­риж), къ­де­то се пок­ло­них­ме на чес­т­на­та гла­ва на Гос­под­ния Пред­те­ча и Кръс­ти­тел Йо­ан ­ съ­що по­хи­те­на през ХIII в. от Кон­с­тан­ти­но­пол.

За­то­ва след зав­ръ­ща­не­то си с още по-го­ля­ма ра­дост пос­рещ­нах­ме но­ви­на­та, че са от­к­ри­ти мо­щи на Пред­те­ча­та и в Бъл­га­рия!

Ка­то ед­на от най-цен­ни­те при­до­бив­ки от на­ше­то пок­ло­не­ние мо­жем да спо­ме­нем кни­га­та на йе­ро­дя­кон Зо­тик (Пла­чин­та) ­ “Пра­вос­лав­н­ые свят­ы­ни Фран­ции ­ Пу­те­во­ди­тель па­лом­ни­ка”. Ма­кар и той да спо­ме­на­ва са­мо най-зна­чи­ми­те све­ти­ни, а има и още мно­го ­ осо­бе­но мо­щи на свет­ци от пър­ви­те ве­ко­ве на хрис­ти­ян­с­т­во­то, то кни­га­та е дос­та­тъч­но ин­т­ри­гу­ва­ща за все­ки пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин. Сти­га са­мо да спо­ме­нем за част от ри­за­та на св. Бо­го­ро­ди­ца, мо­щи­те (час­ти или це­ли) на св. Ла­зар Чет­ве­род­нев­ни, св. ца­ре Кон­с­тан­тин и Еле­на, св. Ири­ней Ли­он­с­ки, св. Ила­рий Пик­та­вийс­ки, св. Мар­тин, еп. на Тур, св. Ан­то­ний Ве­ли­ки, св. Йо­ан Ка­си­ан Рим­ля­нин и пр.

Ето за­що кра­ят на на­ше­то пок­лон­ни­чес­ко пъ­ту­ва­не във Фран­ция в тър­се­не на пра­вос­лав­ни­те све­ти­ни бе­ше но­во на­ча­ло в за­поз­на­ва­не­то ни с пра­вос­лав­но­то хрис­ти­ян­с­т­во на За­пад, про­си­я­ло в ми­на­ло­то с мъ­че­ни­ци, све­ти­те­ли и пре­по­доб­ни, по чи­и­то стъп­ки и с чи­и­то мо­лит­ви се раз­ви­ва и пра­вос­лав­на­та ми­сия в За­пад­на Ев­ро­па.