За огромната вреда от тютюнопушенето

Та­ка с тай­но­то съ­дейс­т­вие на вра­га чо­веш­ки ­ дя­во­ла, по ця­ла Ев­ро­па и да­же Азия се раз­ви­ва пов­се­мес­т­на трес­ка по тю­тю­но­пу­ше­не­то. Как­во ли не опи­та­ли пра­ви­тел­с­т­ва и ду­хо­вен­с­т­во, за да се прек­ра­ти то­ва зло, но нап­раз­но ­ ни­що не по­мог­на­ло.

В жертва на тази страст днес доб­ро­вол­но се при­на­сят сто­ти­ци ми­ли­о­ни хо­ра по ця­ло­то зем­но къл­бо. Кол­ко гриж­ли­во дя­во­лът за­ся­ва със сво­и­те пле­ве­ли Хрис­то­ва­та ни­ва, ко­я­то е всъщ­ност са­ма­та Цър­к­ва Бо­жия. Св. Йо­ан Крон­щад­с­ки пи­ше: “Вмес­то Сло­во­то Бо­жие усър­д­но се сее свет­с­ко­то сло­во, вмес­то та­мян ­ тю­тюн. Бед­ни­те хрис­ти­я­ни съв­сем от­па­дат от Хрис­та”.

Пу­ше­щи­ят, всмук­вай­ки зло­во­ние от де­мон­с­кия “та­мян”, съ­дейс­т­ва за бав­но­то си фи­зи­чес­ко раз­ру­ше­ние и ру­ши Бо­жия об­раз в се­бе си. “Не зна­е­те ли, че вие сте храм Бо­жий, и Ду­хът Бо­жий жи­вее във вас? Ако ня­кой ра­зо­ри Бо­жия храм, не­го Бог ще ра­зо­ри; за­що­то Бо­жи­ят храм е свят; а тоя храм сте вие” (1Кор. 3:16-17) ­ има ли по убе­ди­тел­ни ду­ми от те­зи на апос­то­ла?

Всич­ко, ко­е­то е да­де­но на чо­ве­ка от Гос­по­да, тряб­ва да се из­пол­з­ва за не­го­во бла­го. Те­лес­но­то здра­ве е без­це­нен Бо­жи дар и вся­ко на­ше дейс­т­вие, при­чи­ня­ва­що му вре­да, е ис­тин­с­ки грях пред на­шия Съз­да­тел.

Мно­го све­ти от­ци на Цър­к­ва­та зас­тъп­ват то­ва твър­де­ние. Ето ду­ми­те на све­ти­те­ля Нек­та­рий Егин­с­ки: “За да бла­жен­с­т­ва чо­век и да бъ­де дос­то­ен за приз­ва­ни­е­то си, е не­об­хо­ди­мо той да бъ­де здрав и те­лес­но, и ду­шев­но, за­що­то без бла­го­със­то­я­ни­е­то на ду­ша­та и на тя­ло­то труд­но се при­до­би­ва бла­жен­с­т­во, как­то и де­ес­по­соб­ност за из­пъл­не­ние на слу­же­ни­е­то си. Чо­век е длъ­жен да се гри­жи не са­мо за ук­реп­ва­не­то на ду­ша­та си, но и на тя­ло­то си, за да бъ­дат те и две­те креп­ки и сил­ни”. И още от съ­щия све­ти­тел: “Здра­ве­то във всич­ки на­чи­на­ния е она­зи са­мо­зад­виж­ва­ща се ко­лес­ни­ца, ко­я­то пре­на­ся ат­ле­та към фи­на­ла”.

А то­ва, че тю­тю­но­пу­ше­не­то е вред­но за здра­ве­то, го до­каз­ват мно­жес­т­во ме­ди­цин­с­ки из­с­лед­ва­ния. Ня­ма ни­то един ор­ган, кой­то не би пос­т­ра­дал от въз­дейс­т­ви­е­то на ве­щес­т­ва­та, съ­дър­жа­щи се в тю­тю­на.

Кан­це­ро­ген­ни­те ве­щес­т­ва от тю­тю­на въз­дейс­т­ват вър­ху ли­га­ви­ци­те и се нат­руп­ват в ор­га­низ­ма. Пре­диз­вик­ват рак на ус­т­ни­те, на ус­т­на­та ку­хи­на, на ла­рин­к­са, на хра­ноп­ро­во­да. Осо­бе­но уяз­ви­ми са ди­ха­тел­ни­те ор­га­ни ­ брон­хи­те и бе­ли­те дро­бо­ве. До­ка­за­тел­с­т­ва, фак­ти, ар­гу­мен­ти и убе­ди­тел­ни при­ме­ри за то­ва, че тю­тю­но­пу­ше­не­то на­на­ся са­мо вре­ди, има мно­го. У пу­ша­чи­те се раз­ви­ва та­ка на­ре­че­ният ни­ко­ти­нов син­д­ром ­ то­ва е съ­ща­та за­ви­си­мост, как­то от ал­ко­хо­ла и нар­ко­ти­ци­те.

Съ­щев­ре­мен­но, тю­тю­не­ви­ят па­зар за­е­ма ед­но от чел­ни­те мес­та в све­тов­на­та тър­го­вия. Еже­год­но ми­ли­о­ни хо­ра се тру­дят, за да мо­же дру­ги ми­ли­о­ни хо­ра да вдиш­ват вред­ния дим и да тро­вят с та­зи от­ро­ва це­лия си ор­га­ни­зъм.

При всич­ко то­ва е осо­бе­но лю­бо­пит­но за­що упот­ре­ба­та на нар­ко­ти­ци, нап­ри­мер на ко­ка­ин, е заб­ра­не­на със за­кон, а под вид на ни­ко­тин ­ се по­ощ­ря­ва? Тю­тю­нът, то­ва е “мал­ки­ят ко­ка­ин”, поз­во­лен ка­то мал­ка­та лъ­жа, ка­то не­за­бе­ле­жи­ма­та неп­рав­да, ка­то не­ви­ди­мо­то убийс­т­во в ут­ро­ба­та на май­ка­та.

Медицината предупреждава за опас­ност­та от пу­ше­не­то един­с­т­ве­но от­нос­но те­лес­но­то здра­ве. На вся­ка ци­га­ре­на ку­тия ще от­к­ри­ем над­пис: “МЗ пре­дуп­реж­да­ва ­ тю­тю­но­пу­ше­не­то е опас­но за ва­ше­то здра­ве”. Ние оба­че, сме длъж­ни да зна­ем за най-го­ля­ма­та вре­да от то­зи гре­хо­вен на­вик: зло­во­ни­е­то от тю­тю­не­вия дим прик­ри­ва ми­ри­са от ду­хов­но­то раз­ло­же­ние.

Пу­ша­чи­те смя­тат, че пу­ше­не­то ус­по­ко­я­ва нер­ви­те. Та­ко­ва “ус­по­ко­е­ние” е из­мам­ли­во и са­мо­заб­лу­да. Се­га, до­ка­то сме още в те­ла­та си, с вся­ка из­пу­ше­на ци­га­ра въ­зоб­но­вя­ва­ме то­ва лъж­ли­во ус­по­ко­е­ние, но пос­ле, ко­га­то ду­ша­та се раз­де­ли с тя­ло­то, то ще се пре­вър­не в из­точ­ник за ад­с­ко­то ни мъ­че­ние. Да се пре­бо­рим с ед­на страст мо­жем един­с­т­ве­но ко­га­то ка­те­го­рич­но се от­ка­жем от нея. Са­мо из­ди­гай­ки се над сво­и­те прис­т­рас­тия, мо­жем да се до­кос­нем до свет­лия ду­хо­вен свят.

Не мо­жем да се съг­ла­сим, че е въз­мож­но да се мо­лим на Бо­га, пу­шей­ки пу­ра или ци­га­ра. Как се при­час­тя­ват те­зи хо­ра с Тя­ло­то и Кръв­та Хрис­то­ви? Как ще се спа­сят? Тряб­ва ви­на­ги да пом­ним, че след смърт­та и раз­лъ­ка­та на ду­ша­та от тя­ло­то, страс­ти­те, ко­и­то са ни из­мъч­ва­ли в зем­ния ни жи­вот, не на­пус­кат на­ши­те ду­ши ­ ние за­ед­но с тях зас­та­ва­ме пред Бо­жия съд.

Не­ос­во­бо­де­на­та от ед­на или дру­га страст ду­ша ще си за­ми­не за дру­гия свят за­ед­но с нея, къ­де­то оба­че при лип­са­та на тя­ло­то ще е не­въз­мож­но да удов­лет­во­ря­ва та­зи си страст. И ес­тес­т­вен­о, ду­ша­та ще се из­мъч­ва от не­на­сит­на­та и пос­то­ян­на по­хот, ко­я­то та­ка ще си и ос­та­ва не­у­дов­лет­во­ре­на.

Как да пре­бо­рим в се­бе си то­зи бо­гоп­ро­ти­вен де­мон, кой­то да­же тук на зе­мя­та сее в нас се­ме­то на тле­ни­е­то и ду­шев­на­та смърт? Как­то ви­на­ги на­ча­ло­то е твър­до­то же­ла­ние и убе­де­ност, че ка­то хрис­ти­я­ни сме длъж­ни пред Са­мия Гос­под Иисус Хрис­тос да се из­ба­вим от вся­ка страст ­ мал­ка или го­ля­ма. Тряб­ва да при­ло­жим мо­лит­ве­ни уси­лия и все по­ве­че в ду­ши­те си да при­гот­вя­ме мяс­то за Бо­жи­я­та бла­го­дат и та­ка ще усе­тим ней­но­то уди­ви­тел­но въз­дейс­т­вие и не­ви­ди­ма по­мощ.

“Мо­ле­те се ис­к­ре­но и неп­рес­тан­но на Гос­по­да, на Бо­жи­я­та Май­ка и на Бо­жи­и­те угод­ни­ци, и неп­ре­мен­но ще по­лу­чи­те из­це­ле­ние” ­ съ­вет­ва пре­по­доб­ни Си­лу­ан Атон­с­ки. През 1905 г. отец Си­лу­ан пре­ка­рал ня­кол­ко ме­се­ца в Ру­сия, по­се­ща­вай­ки чес­то раз­лич­ни ма­нас­ти­ри. При ед­но от те­зи пъ­те­шес­т­вия във вла­ка той се­дял сре­щу един тър­го­вец, кой­то с дру­жес­ки жест раз­т­во­рил пред не­го сво­я­та сре­бър­на та­ба­ке­ра и му пред­ло­жил ци­га­ра. Отец Си­лу­ан бла­го­да­рил за по­ка­на­та, но от­ка­зал. “От­че, не се ли от­ка­зах­те от ци­га­ра­та, за­що­то мис­ли­те, че то­ва е грях? ­ по­пи­тал тър­го­ве­цът и до­ба­вил ­ Пу­ше­не­то по­ма­га в ежед­нев­ния жи­вот на чо­ве­ка; доб­ре е да пре­къс­неш нап­ре­же­ни­е­то в ра­бо­та­та и да си от­дъх­неш ня­кол­ко ми­ну­ти. Удоб­но е при пу­ше­не­то да про­ве­деш де­ло­ва или дру­жес­ка бе­се­да” ­ и опит­вай­ки се да скло­ни отец Си­лу­ан да взе­ме ци­га­ра, про­дъл­жа­вал да го­во­ри за пол­за­та от пу­ше­не­то.

То­га­ва отец Си­лу­ан въз­ра­зил: “Гос­по­ди­не, пре­ди да за­па­ли­те ци­га­ра­та си, по­мо­ле­те се, ка­то ка­же­те ед­но “От­че наш”. Но тър­го­ве­цът от­го­во­рил: “Да се мо­лиш точ­но пре­ди да пу­шиш, ня­как си не под­хож­да”. Пре­по­доб­ни Си­лу­ан от­бе­ля­зал: “Вся­ка ра­бо­та, пре­ди ко­я­то не под­хож­да без сму­ще­ние да се по­мо­лим, по-доб­ре да не я пред­п­ри­е­ма­ме”.

Пушенето отдалечава човека от духовния свят. То е ед­но от се­ри­оз­ни­те пре­пят­с­т­вия по пъ­тя към спа­се­ни­е­то на без­с­мър­т­на­та ни ду­ша, скло­ня­вай­ки я към гре­ха и под­чи­ня­вай­ки я на сво­е­во­ли­е­то на тлен­на­та плът. “Ако прис­тъп­ваш към ня­кое де­ло и не виж­даш за то­ва во­ля­та Бо­жия ­ по­у­ча­ва све­ти Гри­го­рий Бо­гос­лов, ­ ни­ко­га не го из­вър­ш­вай. Не ос­та­вяй во­ля­та Бо­жия, за да из­пъл­ня­ваш чо­веш­ка­та во­ля”.

И та­ка, бра­тя и сес­т­ри, пре­ди да за­поч­нем да пу­шим, не­ка да си спом­ним съ­ве­та на пре­по­доб­ни Си­лу­ан и да по­мис­лим бих­ме ли мог­ли да се по­мо­лим с мо­лит­ва­та “От­че наш”... и мис­ле­но да взе­мем бла­гос­ло­ве­ние за то­ва не­съм­не­но важ­но за нас на­чи­на­ние.

Пре­по­доб­ни Ам­в­ро­сий Оп­тин­с­ки съ­вет­ва: “Пи­ше­те ми, че не мо­же­те да се от­ка­же­те от тю­тю­но­пу­ше­не­то. Не­въз­мож­но­то за чо­ве­ка е въз­мож­но с Бо­жи­я­та по­мощ. Са­мо тряб­ва твър­до да се ре­ши­те на та­ка­ва пос­тъп­ка, осъз­на­вай­ки го­ля­ма­та вре­да за ду­ша­та и тя­ло­то, тъй ка­то тю­тю­нът раз­с­т­рой­ва ду­шев­ни­те ни си­ли, ум­но­жа­ва и усил­ва страс­ти­те, пом­ра­ча­ва ра­зу­ма и раз­ру­ша­ва те­лес­но­то здра­ве чрез бав­на смърт. Раз­д­раз­ни­тел­ност­та и скръб­та са след­с­т­вие и на бо­ле­ду­ва­не­то на ду­ша­та от тю­тю­но­пу­ше­не­то. Съ­вет­вам ви да при­ло­жи­те сре­щу та­зи страст ду­хов­но ле­кар­с­т­во ­ под­роб­но из­по­вя­дай­те гре­хо­ве­те си за це­лия си жи­вот до­се­га; при­час­те­те се със све­ти­те Тай­ни; че­те­те Еван­ге­ли­е­то ежед­нев­но прав пред ико­ни­те, по ед­на гла­ва, а мо­же и по­ве­че. Ако ви на­пад­не скръб, че­те­те от­но­во. Ако от­но­во ви на­пад­не, от­но­во че­те­те Еван­ге­ли­е­то или вмес­то то­ва пра­ве­те по 33 зем­ни пок­ло­на в па­мет на зем­ния жи­вот на Спа­си­те­ля и в чест на Све­та Тро­и­ца” ­ та­къв от­го­вор по­лу­чил от пре­по­доб­ни Ам­в­ро­сий един ми­ря­нин ­ зак­лет пу­шач, обър­нал се за съ­вет към ста­ре­ца, не ус­пя­вай­ки сам да се пре­бо­ри с та­зи па­губ­на страст.

След ка­то про­чел пис­мо­то, за­па­лил ци­га­ра, но из­вед­нъж по­чув­с­т­вал сил­но гла­во­бо­лие и за­ед­но с то­ва и от­в­ра­ще­ние към тю­тю­не­вия дим. На след­ва­щия ден той ма­ши­нал­но за­поч­вал на ня­кол­ко пъ­ти да пу­ши, но по­лу­ча­вал сил­но гла­во­бо­лие, ко­е­то не му поз­во­ля­ва­ло да пог­лъ­ща ди­ма. Та­ка и се от­ка­зал. След из­вес­т­но вре­ме то­зи чо­век до­шъл при ста­ре­ца, за да му бла­го­да­ри лич­но.

Бра­тя и сес­т­ри, кой­то има нуж­да от бор­ба с па­губ­на­та страст към тю­тю­на ­ да се упо­ва­ва на Бо­жи­я­та си­ла и при­зо­ва­ва мо­лит­ве­на­та по­мощ на све­ти­и­те, ка­то без­ком­п­ро­мис­но от­х­вър­ля то­ва зло, ко­е­то със си­гур­ност ру­ши не­го­вия ду­хо­вен жи­вот.