Начало › Православие и съвременност › Медицина и християнска нравственост ›

Евтаназията като изгода

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Александра Карамихалева

В съв­ре­мен­ния от­ре­къл се от Хрис­та свят властва мирог­лед, чи­й­то прин­ци­пи и нор­ми пра­вят иде­я­та за ев­та­на­зи­я­та не са­мо до­пус­ти­ма, а и при­мам­ли­ва за мно­зи­на. Ще спо­ме­нем са­мо най-важ­ни­те от тях: чо­ве­кът е гос­по­дар на се­бе си и жи­во­та си, на тя­ло­то и ду­ша­та си; чо­век сам тво­ри сво­я­та съд­ба и до­ри здра­ве­то си; чо­ве­кът е съз­да­ден за щас­тие и нас­ла­да; не­го­ви­те же­ла­ния са за­кон.

За това съз­на­ние прин­ци­път “чо­веш­ки пра­ва” ло­гич­но во­ди и до пра­во­то, сам да из­бе­реш ко­га и как да ум­реш. Ос­вен то­ва в съв­ре­мен­но­то ни об­щес­т­во бол­ка­та се из­бяг­ва на вся­ка це­на и с всич­ки сред­с­т­ва - ­ пси­хот­роп­ни, ал­ко­хол, нар­ко­ти­ци, обез­бо­ля­ва­щи, а за­що не и чрез ев­та­на­зи­я­та, ка­то ге­не­рал­но бяг­с­т­во от стра­да­ни­я­та.
За­щит­ни­ци­те на ев­та­на­зи­я­та се опит­ват да при­да­дат на смърт­та оре­ол на не­що ге­ро­ич­но, дра­ма­тич­но и кра­си­во. Чо­веш­ка­та су­е­та и гор­дост изис­к­ват и в смърт­та си чо­век да ос­та­не кра­сив и “дос­то­ен”. Ра­де­те­ли­те за ле­га­ли­за­ция на ев­та­на­зи­я­та раз­съж­да­ват та­ка: чо­век има пра­во на из­бор. Ако е ре­шил, че не ис­ка по­ве­че да жи­вее, то­ва пра­во тряб­ва да му се га­ран­ти­ра от за­ко­на, пре­тен­ди­ращ за де­мок­ра­тич­ност и ху­ман­ност. Са­мо че точ­но юрис­ти­те да­ват най-се­ри­о­зен от­пор на ле­га­ли­за­ци­я­та на ев­та­на­зи­я­та с ар­гу­мен­та, че т. нар. “у­бийс­т­во от съ­жа­ле­ни­е” би до­ве­ло до не­кон­т­ро­ли­ру­е­ми и без­на­ка­за­ни убийс­т­ва с ко­рис­т­ни це­ли. До­ри пис­ме­но­то съг­ла­сие мо­же да бъ­де из­т­ръг­на­то с из­ма­ма, на­сил­с­т­ве­но или в без­съз­на­тел­но със­то­я­ние от за­ин­те­ре­со­ва­ни род­ни­ни и ле­ка­ри.

Освен това, за раз­ли­ка от ми­на­ло­то, ко­га­то па­ци­ен­тът е зап­ла­щал за кон­к­рет­на ме­ди­цин­с­ка по­мощ, съв­ре­мен­но­то здра­ве­о­паз­ва­не изис­к­ва от нас да вна­ся­ме так­си в Здрав­на­та ка­са през це­лия си жи­вот сре­щу ан­га­жи­мен­та да ни се оказ­ва ме­ди­цин­с­ка по­мощ в слу­чай на нуж­да. Та­ка се фи­нан­си­ра здра­ве­о­паз­ва­не­то на За­пад, та­ка­ва е схе­ма­та ве­че и у нас. В ре­зул­тат от те­зи внос­ки се съ­би­рат ог­ром­ни фон­до­ве кру­пен ка­пи­тал, кой­то вли­за в об­ра­ще­ние и но­си ог­ром­ни до­хо­ди. Кол­ко­то по-мал­ко сред­с­т­ва се из­раз­ход­ват за ле­че­ние, тол­ко­ва по-доб­ре. А как­то е из­вес­т­но, ос­нов­ни­те раз­хо­ди за ле­че­ние се из­раз­ход­ват имен­но за въз­рас­т­ни­те, за теж­ко и не­из­ле­чи­мо бол­ни­те. За­то­ва от фи­нан­со­ва глед­на точ­ка е тол­ко­ва из­год­но те­зи хо­ра да се под­с­т­ре­ка­ват към доб­ро­вол­на смърт. Ле­га­ли­зи­ра­на­та ев­та­на­зия е из­год­на, за­то­ва ня­ма да се ща­дят си­ли и сред­с­т­ва и ще се тър­сят все по-из­тън­че­ни и въз­дейс­т­ва­щи на­чи­ни тя да бъ­де на­сър­ча­ва­на.

Уза­ко­не­на­та ев­та­на­зия ще бъ­де и не­из­чер­па­ем из­точ­ник на ор­га­ни за тран­с­п­лан­ти­ра­не на дру­ги хо­ра, с по-го­лям хъс за жи­вот въп­ре­ки здра­вос­лов­ни­те си проб­ле­ми. Съ­от­вет­но и до по-го­ля­мо раз­ви­тие на то­зи дял от ме­ди­ци­на­та.

Въп­ро­сът за ев­та­на­зи­я­та ве­че е пос­та­вен и в на­ша­та стра­на. Кол­ко­то по-яс­на и ка­те­го­рич­на по­зи­ция има­ме ка­то пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни по то­зи въп­рос, тол­ко­ва по-труд­но ще бъ­дем из­ку­ше­ни от лъс­ти­ви­те уве­ща­ния и тол­ко­ва по-уве­ре­но ще за­я­вя­ва­ме в об­щес­т­во­то сво­и­те убеж­де­ния. За­то­ва дис­ку­си­я­та по то­зи проб­лем в на­ши­те цър­ков­ни сре­ди тряб­ва да за­поч­не отра­но. Тряб­ва да за­поч­не се­га.