Разбити въжделения сърдечни

Версия за печат

Защо, сърце, си ми нажалено?
Защо притихваш ми душата?
Открий ми всичко неизказано -
открий причината на тъгата!

И щом поглеждам във сърце си, виждам -
там въжделенията ми са наранени!
Туй що мечтая и обичам -
ах, тъкмо него виждам съкрушено!

"Спаси ме, Боже, не остана праведник!"
Възкликвал богоносният Давид...
А днес - таз дума е забравена -
бездна от беззаконие я покрива!

Смирение, набожност, жертвеност -
о, днес те имат нови имена -
малоценност, заблуденост, гламавост -
тъй днес от нас са назовани...

Люби един Бог, и една жена,
една родина имай, и един закон!
Днес туй се смята за лъжа...
Бог значи енергия, а любов - нагон...

Родина - може би месторождение?
Закон - туй дето се заобикаля...
Не, няма днес покайно настроение -
то веч’ депресия се назовава...