Божия награда

Версия за печат

Христос проповядвал от град в град, от село в село. Една вечер Той замръкнал с учениците си в едно голямо село. Видели голяма къща и си помислили, че тук вероятно ще има място за тях. Помолили да пренощуват. Показал се стопанинът – здрав мъж, полупиян – вътре явно имало гуляй – и ги изгонил. Намерили се добри хора, които им казали, че в края на селото живее бедна вдовица, която с радост ще ги приеме. И когато Христос с учениците си се обърнали към нея, тя с радост ги посрещнала, по източен обичай им измила нозете, осигурила им легло и храна.

На сутринта те й благодарили и тръгнали, а по пътя учениците попитали: „Учителю, кажи, каква ще бъде наградата за тази вдовица и какво - наказанието на този богат скъперник?“ Господ отговорил, че на вдовицата ще умре и последната й крава, а богаташа ще забогатее още повече. Всички ученици се възмутили: „Господи, нима е истина? А къде тогава е справедливостта?“ А Христос отговорил: „Вие не знаете каква е Волята Божия. На тази вдовица малко не й достигат сълзи да оплаче греховете си, затова тя ще загуби кравата си, но ще получи блаженство в рая. А богаташа няма никакво чувство за покаяние, нито за изправление. Волята Божия е такава: нека той поне тук, на земята да си поживее в удоволствия, защото след това го очакват адски мъки.“

Превод: Десислава ШАРКОВА