СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Господ ни е дал Великия пост като време за нашето спасение. Господ върви с този пост пред нас. Той присъства сред нас и казва, че не иска смъртта на грешника. Той ни е създал за живот и прощава седемдесет пъти по седем всички наши грехове, защото ние сме се покаяли и узнали, че имаме избавление от вечната смърт. Той ни прощава, за да се докосне душата ни до това избавление, и ние да узнаем какъв е този живот, за който е създаден човека. И за да не се изплаши никой от своите грехове, нито един човек, но всеки да узнае, колко скъпоценно е покаянието. Сам Господ и Божията Майка, и всички светии днес ходатайстват за нас. Не случайно първата седмица на Великия пост завършва с честване паметта на свети великомъченик Теодор Тирон. Това е напомняне за нас за това, че Църквата небесна вижда всичко, ставащо с нас по време на поста, и знае всички наши изкушения и всички препъвания. Тя знае всички замисли на лукавия и бърза към нас на помощ, ако ние действително търсим Господа. Всички попълзновения на дявола, чието присъствие по време на поста може да бъде много осезаемо, тъй като ние обявяваме война на него самия, ще послужат само за наша слава, защото Господ вече го е победил и посрамил. Сатаната иска да оскверни нашия пост така, както той осквернил този на древните християни, за да не го спазваме както се полага според църковния Устав.

Смисълът на Поста е подоготовка за Страстната седмица, и нека помним, продължавайки нашия пост с какво се измерва нашето покаяние. Християнинът се кае, не защото той е добродетелен и благочестив, а защото човешката природа може да се измени, защото невъзможното за човека е възможно за Бога. На гръцки покаяние означава изменение на ума – обръщане на сто и осемдесет градуса, преоценка на всички ценности, промяна на виждането за всичко: виждането за света и за себе си, за Бога и ближния.

Покаянието е признание за затъмнеността на нашето виждане за целия наш живот, в който грехът ни е отделил от Бога, умалил ни е, унизил ни е. „Покаянието, - казва свети Василий Велики, - е спасение”. Но, според светителя, неосъзнаването на нашата греховност и окаяност е смърт за покаянието. Затова най-главното в нашия живот и в нашето покаяние са не отделните наши изповеди за отделни грехове, но нашето отношение към цялото състояние на ума – това, за което се молим всеки ден: „Сподоби, Господи, днес да Те възлюбя, както възлюбих някога самия грях”. Обаче без постоянно усилие не можем да достигнем това, без постоянно покаяние и изповед ние не можем да придобием истинско изменение на ума. „Защото днешният живот, - казва свети Йоан Златоуст, - действително трябва да е посветен на покаяние, плач и ридание. Ето защо е необходимо да се каем не просто един или два дни, а цял живот”. Ние ще продължим нашия път към Пасхата, помнейки, че това покаяние е самата Пасха, присъстваща сега, - преход от смъртта към живота. Вън от покаянието човешкият живот е движение от живота към смъртта.

Да се покаем - значи не просто да възстановим загубената невинност, но да превъзмогнем нашето обикновено, макар и изглеждащо добродетелно, паднало състояние, приобщавайки се с Живия Бог, с Неговия нетленен, даруван ни с Кръста и Възкресението, живот. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев