Начало › Православието по света ›

Невъзможно е да обичаш Бога, а да не обичаш Църквата - ИНТЕРВЮ с Волоколамския митрополит Иларион

Версия за печатВерсия за печат

В първия ден на официалното посещение на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, Негово Високопреосвещенство Волоколамски митрополит Иларион, председател на Отдела за външноцърковни връзки при Московската патриаршия, даде ексклузивно интервю за официалните медии на Българската православна църква. За целите на тази визита и по актуални за двете сестри поместни православни църкви - Българската и Руската, с него разговаря Александра Карамихалева, главен редактор на официоза на Българската православна църква "Църковен вестник" и редактор "Новини" при Официалния сайт на БПЦ-Българска патриаршия:

- Ваше Високопреосвещенство, Вие не за първи път посещавате България, с какви мисли и чувства идва руската делегация на тази визита и какви са Вашите конкретни очаквания от нея?

- Ние съпровождаме Светейшия патриарх Кирил, който многократно е посещавал България още в качеството си на председател на ОВЦС и който за първи път посещава България в качеството си на предстоятел на РПЦ. Според съществуващата традиция новоизбраният патриарх на една или друга поместна църква посещава другите поместни църкви за братско общение с техните предстоятели. Визитата в България се очаква отдавна, за нея ние щателно се подготвяхме и с най-искрени и сърдечни чувства и симпатии към Българската църква и българския народ пристигаме на българска земя.

- В рамките на това посещение, освен официалните срещи между двамата патриарси, предвиждат ли се и други съпътстващи разговори в по-делови и работен стил?

- Светейшият патриарх Кирил и членовете на съпровождащата го делегация ще се срещат не само със Светейшия патриарх Максим, но и с членовете на Светия Синод на БПЦ. Днес непосредствено след пристигането ще бъдат обменени приветствия между двамата патриарси. След това ще се състои разговор между членовете на Св. Синод на БПЦ и членовете на официалната ни делегация, по време на който ще обсъдим актуални въпроси, вълнуващи поместните православни църкви.

- Имате предвид актуални въпроси за отношенията между двете поместни църкви или въпроси касаещи цялото общество?

- Въпроси касаещи нашите две поместни православни църкви и цялото вселенско православие, защото ние не бива да забравяме, че поместните православни църкви всички заедно представляват единна Църква. Макар и разделени от административни граници, ние сме единни в нашата вяра и в отношението си към съвременните проблеми на света. Затова е изключително важно да се срещаме и да обменяме мнения, да сверяваме своите позиции и да споделяме своя опит и виждания.

- Преди няколко години ние имахме сериозни проблеми с разколниците в България. Тогава РПЦ и другите сестри поместни православни църкви оказаха много важна и, струва ми се, решаваща помощ на БПЦ в разрешаването на този проблем. Спомням си Вашето посещение в София през 2009 г. в качеството Ви на председател на ОВЦС за Работната среща в Бояна и срещите на високо ниво, които осъществихте тогава. За нас като сестри православни църкви е естествено и закономерно оказването на такава помощ, но бихте ли припомнил онзи критичен период и да ни кажете: какво по-конкретно Ви мотивираше в оказването на тази подкрепа за БПЦ?

- Апостол Павел казва, че ние всички съставляваме едно тяло и ако страда един член на това тяло, страдат и останалите. Когато възниква проблем в някоя от поместните православни църкви, още повече в такава братска и близка за нас Църква като Българската, ние, разбира се, не можем да останем равнодушни и при молба от тази Църква ние се отзоваваме и идваме на помощ, за да споделим своя опит. За съжаление и ние в нашата Църква имаме печалния опит на разколите и разединението, в това число и тези, които остават непреодолени досега. В такива случаи е от изключителна важност каноничните поместни православни църкви да се поддържат и да проявяват солидарност една към друга.

Невинаги и не във всички страни гражданските власти в нужната степен разбират каноническата структура на Православието и са в състояние и готовност да разграничат истинската Църква от самозванците, каквито са разколниците. Категорично заявената подкрепа на другите поместни православни църкви е много важна, не само за да се съхрани тази солидарност, а и за да стане тя видима за обществото, с което Църквата се намира в диалог. Тоест за всички в обществото да стане ясно, че единствената канонична Църква на територията на една или друга страна е тази, с която останалите православни църкви са в канонично общение. Не разколниците, не самозванците - тези, които си присвояват едни или други титли, а канонически легитимната Православна църква. Каквато в България винаги е била и ще бъде Българската православна църква во главе с Патриарх Максим.

- Тази така категорично изразена солидарност от страна на другите поместни православни църкви ли предизвика онзи обрат в отношението на държавните институции към проблема с разкола, обрат на който станахме свидетели след Вашето посещение в София през март 2009 г.?

- Аз мисля, че това несъмнено е способствало за преодоляването на разкола, макар че това би могло да се види по-добре и да се оцени от вас тук, отколкото от нас. Нашата задача в такива случаи се изразява в това: когато ни помолят - да окажем нужната помощ и твърдо да заявим поддръжката си за каноническата Църква. А гражданските институции, надявам се, винаги да се вслушват в позицията на Православните църкви. Защото власт, която не се опира на поддръжката на Църквата на мнозинството в дадена страна, а в България това определено е БПЦ, тази власт няма да може да разчита и на доверието на собствения си народ. Защото народът, в по-голямата си част, има доверие на Църквата. Колкото и някои да се стараят да подронят и разколебаят това доверие, то е дълбоко вкоренено в душите на хората.

- Определени публични личности в България изказват твърдения, че РПЦ, като най-голяма и многочислена Православна църква в света, има доминираща роля в православния свят и в отношенията си с БПЦ. Как бихте отговорил на тези спекулации?

- В Православната църква има диптих, който се е оформил през вековете и който определя реда на старшинството на поместните православни църкви, в него РПЦ заема пето място. В съответствие с този диптих се устройват отношенията между поместните православни църкви. Руската православна църква няма и не изказва никакво желание да променя своето място в този диптих и да заема по-първенствуващо място. Действително, и това за никого не е тайна, че РПЦ е най-голямата по численост Православна църква, тя притежава огромен авторитет и в Русия, и в Украйна, и в Беларус, Молдавия и в други страни, където тя присъства и се ползва с определено влияние, и в международните отношения. Но този свой авторитет и влияние РПЦ употребява изключително за това да сплоти още повече православните църкви и за преодоляването на конфликтите и разделенията, които, за съжаление, все още съществуват вътре във вселенското Православие. Нашата обща задача е максимално да сближим и консолидираме православните църкви и да издигаме техния авторитет, а всяка визита на Светейшия патриарх Кирил в тази или онази поместна православна църква има за цел именно тази високоблагородна задача.

- Следейки медиите и в Русия и в България напоследък, се забелязва една масирана атака срещу авторитета на Църквата. Как според Вас трябва да възприемаме тези опити за дискредитиране на Църквата и нейното духовенство?

- Първо, искам да изтъкна, че хора, които казват: аз вярвам в Бога, но не вярвам в институцията на Църквата, сами себе си заблуждават. Невъзможно е да обичаш Бога, а да не обичаш Църквата, не може да си вярващ човек и същевременно публично да хулиш Църквата и клира й, а за съжаление някои лица правят именно това. Аз мисля, че тези, които не симпатизират на Църквата, се дразнят и се опасяват от нейната активна жизнена позиция. Те очакват от Нея единствено да удовлетворява религиозните потребности на населението: да кръщава, венчава и опява. А ние считаме, че Църквата съществува, за да преобразява живота на хората: на народите и на обществото, и да оказва оздравяващо нравствено влияние върху всички сегменти на обществения живот. Затова тя трябва да присъства във всички сфери на обществения живот и открито да изказва своята позиция. Друг въпрос е, че ние на никого не натрапваме тази позиция. Приемат я тези, които искат това, а които не искат - не я приемат.

Що се отнася конкретно до създалата се в Русия ситуация в публичното пространство и средствата за масова информация, за това способства лошо стечение на обстоятелствата. Всичко това започна с изказване от амвона на храм „Христос Спасител” на група лица, които предизвикаха много остра обществена дискусия и поляризира мненията. Последваха актове на вандализъм и светотатство, които предизвикаха справедливо възмущение и дълбока болка в православните вярващи. Всичко това беше съпроводено от кампания в СМИ, която в значителна степен имаше поръчков характер. Мисля, че отговорът, който даде нашата Църква на всичко това, когато на Томина неделя десетки хиляди хора се събраха около храма „Христос Спасител”, за да се помолят заедно на Бога, беше точно този отговор, който днес Църквата може и трябва да дава на подобни провокации.

Освен това мисля, че общувайки с външния свят, ние винаги трябва да даваме на хората позитивно послание и, ако хора носещи дори църковно расо, но неоторизирани от Църквата да говорят от нейно име, изказват своите частни мнения в СМИ и говорят с агресивен тон, разбира се, това не помага на нашето църковно дело. Важно е лицата оторизирани от Църквата да разгорят с хората на понятен за тях език, на което те ще откликват позитивно.

- А тези послания на Църквата по актуални за обществото въпроси към кого са адресирани - към вярващите православни християни ли, или към всички? И могат ли тези послания да повлияят на невярващите хора?

- Мисля, че тези послания трябва да са адресирани към цялото общество. Разбира се, на първо място към църковното изпълнение, но и към всички, които са готови да чуят нейния глас. А в действителност тези хора са много. Несравнимо повече от тези, които застават в открита опозиция на Църквата. И ние виждаме, че например в православна Русия патриархът се възприема не само като глава на православното духовенство, а и като авторитетен духовен лидер за всички и Църквата играе обединяваща роля в цялото постсъветско пространство. Нейното влияние излиза далеч зад границите на нейните собствени канонически граници.

- В Русия религиозното образование в светските училища вече е факт. Какви са обществените очаквания и очакванията на Църквата от това образование?

- Нашите деца имат право да познават своите корени, своите традиции в училище. И ние не смятаме, че отделянето на Църквата от държавата и на училището от Църквата трябва да означава, че в училището може да се преподава само атеизъм или история на религията, преподавана на неутрална територия от хора непринадлежащи към никоя конфесия. Ние в никакъв случай не възнамеряваме да превръщаме класната стая в трибуна за проповеди, но нашите деца трябва да познават своята религия - религията на своите предци, затова ние се борехме и продължаваме да се борим за изучаването на религия в светските училища.

- Какви са приоритетите, които стоят пред оглавявания от Вас ОВЦС, отдел, който наследихте от настоящия патриарх Кирил? И каква е ролята на подворията на РПЦ в осъществяването на тези цели?

- ОВЦС съществува вече 66 г. в РПЦ и в течение на всички тези години той е бил и си остава свързващото звено между РПЦ и външния свят. В това число и в отношенията между Руската патриаршия и другите поместни православни църкви. Важна роля в усилията ни по укрепването на това православно единство, към което се стреми РПЦ, имат нашите подвория. Подворията са като църковно посолство и ако между държавите отношенията са на най-високо ниво, то те общуват чрез посолства. Така и в православния свят - когато има високо ниво на взаиморазбирателство и близки отношения, се създават такива подвория, които играят ролята на църковни посолства. РПЦ има такива отношения със семейството на православните църкви, в това число и с БПЦ.

Своята задача като председател на този отдел аз виждам на първо място като защита на Руската православна църква на междуправославната арена и укрепване на междуправославното единство, като едното не бива да става за сметка на другото.

Тук, разбира се, се изискват определени навици и способност да разговаряш с хората, когато те се сблъскват с някакви конфликти на интересите. С Божия помощ носим това служение и аз се надявам да го носим и занапред за благото на нашата св. Православна църква, за благото на цялото вселенско Православие.