Начало › Из живота на Църквата ›

Не­въз­мож­но е да оби­чаш Бо­га, а да не оби­чаш Цър­к­ва­та

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Интервю: Александра Карамихалева

В пър­вия ден от офи­ци­ал­но­то по­се­ще­ние на Мос­ков­с­кия и на ця­ла Ру­сия пат­ри­арх Ки­рил в България (27 април т. г.), Не­го­во Ви­со­ко-пре­ос­ве­щен­с­т­во Во­ло­ко­лам­с­ки мит­ро­по­лит Ила­ри­он, пред­се­да­тел на От­де­ла за вън­ш­но­цър­ков­ни връз­ки при Мос­ков­с­ка­та пат­ри­ар­шия, да­де ек­с­к­лу­зив­но ин­тер­вю за офи­ци­ал­ни­те ме­дии на БПЦ. За це­ли­те на та­зи ви­зи­та и по ак­ту­ал­ни въп­ро­си за Бъл­гар­с­ка­та и Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва с не­го раз­го­ва­ря Алек­сан­д­ра Ка­ра­ми­ха­ле­ва, гла­вен ре­дак­тор на офи­ци­о­за на Бъл­-гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва “Цър­ко­вен вес­т­ник” и ре­дак­тор “Но­ви­­ни” при Офи­­-ци­­ал­­­ния сайт на БПЦ-Бъл­­­гар­­с­­­ка пат­­­ри­­ар­­­шия.

­- Ва­ше Ви­со­коп­ре­ос­ве­щен­с­т­во, Вие не за пър­ви път по­се­ща­ва­те Бъл­га­рия, с как­ви мис­ли и чув­с­т­ва ид­ва рус­ка­та де­ле­га­ция на та­зи ви­зи­та и как­ви са Ва­ши­те кон­к­рет­ни очак­ва­ния от нея?

­- Ние съп­ро­вож­да­ме све­тей­шия пат­ри­арх Ки­рил, кой­то мно­гок­рат­но е по­се­ща­вал Бъл­га­рия още в ка­чес­т­во­то си на пред­се­да­тел на ОВЦС и кой­то за пър­ви път по­се­ща­ва Бъл­га­рия в ка­чес­т­во­то си на пред­с­то­я­тел на РПЦ. Спо­ред съ­щес­т­ву­ва­ща­та тра­ди­ция но­во­из­б­ра­ни­ят пат­ри­арх на ед­на или дру­га по­мес­т­на цър­к­ва по­се­ща­ва дру­ги­те по­мес­т­ни цър­к­ви за брат­с­ко об­ще­ние с тех­ни­те пред­с­то­я­те­ли. Ви­зи­та­та в Бъл­га­рия се очак­ва от­дав­на, за нея ние старателно се под­гот­вях­ме и с най-ис­к­ре­ни и сър­деч­ни чув­с­т­ва и сим­па­тии към Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва и бъл­гар­с­кия на­род прис­ти­га­ме на бъл­гар­с­ка зе­мя.

­- В рам­ки­те на то­ва по­се­ще­ние, ос­вен офи­ци­ал­ни­те сре­щи меж­ду два­ма­та пат­ри­ар­си, пред­виж­дат ли се и дру­ги съ­път­с­т­ва­щи раз­го­во­ри в по-де­ло­ви и ра­бо­тен стил?

­- Све­тей­ши­ят пат­ри­арх Ки­рил и чле­но­ве­те на съп­ро­вож­да­ща­та го де­ле­га­ция ще се сре­щнат не са­мо със све­тей­шия пат­ри­арх Мак­сим, но и с чле­но­ве­те на Све­тия Си­нод на БПЦ. Днес не­пос­ред­с­т­ве­но след прис­ти­га­не­то ще бъ­дат об­ме­не­ни при­вет­с­т­вия меж­ду два­ма­та пат­ри­ар­си. След то­ва ще се със­тои раз­го­вор меж­ду чле­но­ве­те на Св. Си­нод на БПЦ и чле­но­ве­те на офи­ци­ал­на­та ни де­ле­га­ция, по вре­ме на кой­то ще об­съ­дим ак­ту­ал­ни въп­ро­си, въл­ну­ва­щи по­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви.

­- Има­те пред­вид ак­ту­ал­ни въп­ро­си за от­но­ше­ни­я­та меж­ду две­те по­мес­т­ни цър­к­ви или въп­ро­си ка­са­е­щи ця­ло­то об­щес­т­во?

­- Въп­ро­си ка­са­е­щи на­ши­те две по­мес­т­ни пра­вос­лав­ни цър­к­ви и ця­ло­то Все­лен­с­ко пра­вос­ла­вие, за­що­то ние не би­ва да заб­ра­вя­ме, че по­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви всич­ки за­ед­но пред­с­тав­ля­ват един­на Цър­к­ва. Ма­кар и раз­де­ле­ни от ад­ми­нис­т­ра­тив­ни гра­ни­ци, ние сме един­ни в на­ша­та вя­ра и в от­но­ше­ни­е­то си към съв­ре­мен­ни­те проб­ле­ми на све­та. За­то­ва е из­к­лю­чи­тел­но важ­но да се сре­ща­ме и да об­ме­ня­ме мне­ния, да све­ря­ва­ме сво­и­те по­зи­ции и да спо­де­ля­ме своя опит и виж­да­ния.

­- Пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни ние имах­ме се­ри­оз­ни проб­ле­ми с раз­кол­ни­ци­те в Бъл­га­рия. То­га­ва РПЦ и дру­ги­те сес­т­ри по­мес­т­ни пра­вос­лав­ни цър­к­ви ока­за­ха мно­го важ­на и, стру­ва ми се, ре­ша­ва­ща по­мощ на БПЦ в раз­ре­ша­ва­не­то на то­зи проб­лем. Спом­ням си Ва­ше­то по­се­ще­ние в Со­фия през 2009 г. в ка­чес­т­во­то Ви на пред­се­да­тел на ОВЦС за Ра­бот­на­та сре­ща в Бо­я­на и сре­щи­те на ви­со­ко ни­во, ко­и­то осъ­щес­т­вих­те то­га­ва. За нас, ка­то сес­т­ри пра­вос­лав­ни цър­к­ви, е ес­тес­т­ве­но и за­ко­но­мер­но оказ­ва­не­то на та­ка­ва по­мощ, но бих­те ли при­пом­нил он­зи кри­ти­чен пе­ри­од и да ни ка­же­те: как­во по-кон­крет­но Ви мо­ти­ви­ра­ше в оказ­ва­не­то на та­зи под­кре­па за БПЦ?

­- Апос­тол Па­вел каз­ва, че ние всич­ки със­тав­ля­ва­ме ед­но тя­ло и ако стра­да един член на то­ва тя­ло, стра­дат и ос­та­на­ли­те. Ко­га­то въз­ник­ва проб­лем в ня­коя от по­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви, още по­ве­че в та­ка­ва брат­с­ка и близ­ка за нас Цър­к­ва ка­то Бъл­гар­с­ка­та, ние, раз­би­ра се, не мо­жем да ос­та­нем рав­но­душ­ни и при мол­ба от та­зи Цър­к­ва ние се от­зо­ва­ва­ме и ид­ва­ме на по­мощ, за да спо­де­лим своя опит. За съ­жа­ле­ние и ние в на­ша­та Цър­к­ва има­ме пе­чал­ния опит на раз­ко­ли­те и ра­зе­ди­не­ни­е­то, в то­ва чис­ло и те­зи, ко­и­то ос­та­ват непре­о­до­ле­ни до­се­га. В та­ки­ва слу­чаи е от из­к­лю­чи­тел­на важ­ност ка­но­нич­ни­те по­мес­т­ни пра­вос­лав­ни цър­к­ви да се под­дър­жат и да про­я­вя­ват со­ли­дар­ност ед­на към дру­га.

Не­ви­на­ги и не във всич­ки стра­ни граж­дан­с­ки­те влас­ти в нуж­на­та сте­пен раз­би­рат ка­но­ни­чес­ка­та струк­ту­ра на Пра­вос­ла­ви­е­то и са в със­то­я­ние и го­тов­ност да раз­г­ра­ни­чат ис­тин­с­ка­та Цър­к­ва от са­моз­ван­ци­те, как­ви­то са раз­кол­ни­ци­те. Ка­те­го­рич­но за­я­ве­на­та под­к­ре­па на дру­ги­те по­мес­т­ни пра­вос­лав­ни цър­к­ви е мно­го важ­на не са­мо за да се съх­ра­ни та­зи со­ли­дар­ност, а и за да ста­не тя ви­ди­ма за об­щес­т­во­то, с ко­е­то Цър­к­ва­та се на­ми­ра в ди­а­лог. То­ест за всич­ки в об­щес­т­во­то да ста­не яс­но, че един­с­т­ве­на­та ка­но­нич­на Цър­к­ва на те­ри­то­ри­я­та на ед­на или дру­га стра­на е та­зи, с ко­я­то ос­та­на­ли­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви са в ка­но­нич­но об­ще­ние. Не раз­кол­ни­ци­те, не са­моз­ван­ци­те ­ те­зи, ко­и­то си прис­во­я­ват ед­ни или дру­ги тит­ли, а ка­но­ни­чес­ки ле­ги­тим­на­та Пра­вос­лав­на цър­к­ва. Как­ва­то в Бъл­га­рия ви­на­ги е би­ла и ще бъ­де Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва во гла­ве с пат­ри­арх Мак­сим.

­- Та­зи та­ка ка­те­го­рич­но из­ра­зе­на со­ли­дар­ност от стра­на на дру­ги­те по­мес­т­ни пра­вос­лав­ни цър­к­ви ли пре­диз­ви­ка он­зи об­рат в от­но­ше­ни­е­то на дър­жав­ни­те ин­с­ти­ту­ции към проб­ле­ма с раз­ко­ла, об­рат на кой­то ста­нах­ме сви­де­те­ли след Ва­ше­то по­се­ще­ние в Со­фия през март 2009 г.?

­- Аз мис­ля, че то­ва не­съм­не­но е спо­соб­с­т­ва­ло за пре­о­до­ля­ва­не­то на раз­ко­ла, ма­кар че то­ва би мог­ло да се ви­ди по-доб­ре и да се оце­ни от вас тук, от­кол­ко­то от нас. На­ша­та за­да­ча в та­ки­ва слу­чаи се из­ра­зя­ва в то­ва: ко­га­то ни по­мо­лят ­ да ока­жем нуж­на­та по­мощ и твър­до да за­я­вим под­дръж­ка­та си за ка­но­ни­чес­ка­та Цър­к­ва. А граж­дан­с­ки­те ин­с­ти­ту­ции, на­дя­вам се, ви­на­ги да се вслуш­ват в по­зи­ци­я­та на Пра­вос­лав­ни­те цър­к­ви.

За­що­то власт, ко­я­то не се опи­ра на под­дръж­ка­та на Цър­к­ва­та на мно­зин­с­т­во­то в да­де­на стра­на, а в Бъл­га­рия то­ва оп­ре­де­ле­но е БПЦ, та­зи власт ня­ма да мо­же да раз­чи­та и на до­ве­ри­е­то на соб­с­т­ве­ния си на­род. За­що­то на­ро­дът, в по-го­ля­ма­та си част, има до­ве­рие на Цър­к­ва­та. Кол­ко­то и ня­кои да се ста­ра­ят да под­ро­нят и раз­ко­ле­ба­ят то­ва до­ве­рие, то е дъл­бо­ко вко­ре­не­но в ду­ши­те на хо­ра­та.

­- Оп­ре­де­ле­ни пуб­лич­ни лич­нос­ти в Бъл­га­рия из­каз­ват твър­де­ния, че РПЦ, ка­то най-го­ля­ма и мно­го­чис­ле­на Пра­вос­лав­на цър­к­ва в све­та, има до­ми­ни­ра­ща ро­ля в пра­вос­лав­ния свят и в от­но­ше­ни­я­та си с БПЦ. Как бих­те от­го­во­рил на те­зи спе­ку­ла­ции?

­- В Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва има дип­тих, кой­то се е офор­мил през ве­ко­ве­те и кой­то оп­ре­де­ля ре­да на стар­шин­с­т­во­то на по­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви, в не­го РПЦ за­е­ма пе­то мяс­то. В съ­от­вет­с­т­вие с то­зи дип­тих се ус­т­рой­ват от­но­ше­ни­я­та меж­ду по­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви. Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва ня­ма и не из­каз­ва ни­как­во же­ла­ние да про­ме­ня сво­е­то мяс­то в то­зи дип­тих и да за­е­ма по-пър­вен­с­т­ву­ва­що мяс­то. Дейс­т­ви­тел­но, и то­ва за ни­ко­го не е тай­на, че РПЦ е най-го­ля­ма­та по чис­ле­ност Пра­вос­лав­на цър­к­ва, тя при­те­жа­ва ог­ро­мен ав­то­ри­тет и в Ру­сия, и в Ук­рай­на, и в Бе­ла­рус, Мол­да­вия и в дру­ги стра­ни, къ­де­то тя при­със­т­ва и се пол­з­ва с оп­ре­де­ле­но вли­я­ние, и в меж­ду­на­род­ни­те от­но­ше­ния. Но то­зи свой ав­то­ри­тет и вли­я­ние РПЦ упот­ре­бя­ва из­к­лю­чи­тел­но за то­ва да спло­ти още по­ве­че пра­вос­лав­ни­те цър­к­ви и за пре­о­до­ля­ва­не­то на кон­ф­лик­ти­те и раз­де­ле­ни­я­та, ко­и­то, за съ­жа­ле­ние, все още съ­щес­т­ву­ват вът­ре във Все­лен­с­ко­то пра­вос­ла­вие. На­ша­та об­ща за­да­ча е мак­си­мал­но да сбли­жим и кон­со­ли­ди­ра­ме пра­вос­лав­ни­те цър­к­ви и да из­ди­га­ме тех­ния ав­то­ри­тет, а вся­ка ви­зи­та на све­тей­шия пат­ри­арх Ки­рил в та­зи или она­зи по­мес­т­на пра­вос­лав­на цър­к­ва има за цел имен­но та­зи ви­со­коб­ла­го­род­на за­да­ча.

­- Сле­дей­ки ме­ди­и­те и в Ру­сия, и в Бъл­га­рия, на­пос­ле­дък се за­бе­ляз­ва ед­на ма­си­ра­на ата­ка сре­щу ав­то­ри­те­та на Цър­к­ва­та. Как спо­ред Вас тряб­ва да въз­п­ри­е­ма­ме те­зи опи­ти за дис­к­ре­ди­ти­ра­не на Цър­к­ва­та и ней­но­то ду­хо­вен­с­т­во?

­- Пър­во, ис­кам да из­тък­на, че хо­ра, ко­и­то каз­ват: аз вяр­вам в Бо­га, но не вяр­вам в ин­с­ти­ту­ци­я­та на Цър­к­ва­та, са­ми се­бе си заб­луж­да­ват. Не­въз­мож­но е да оби­чаш Бо­га, а да не оби­чаш Цър­к­ва­та, не мо­же да си вяр­ващ чо­век и съ­щев­ре­мен­но пуб­лич­но да ху­лиш Цър­к­ва­та и кли­ра є, а за съ­жа­ле­ние, ня­кои ли­ца пра­вят имен­но то­ва. Аз мис­ля, че те­зи, ко­и­то не сим­па­ти­зи­рат на Цър­к­ва­та, се драз­нят и се опа­ся­ват от ней­на­та ак­тив­на жиз­не­на по­зи­ция. Те очак­ват от нея един­с­т­ве­но да удов­лет­во­ря­ва ре­ли­ги­оз­ни­те пот­реб­нос­ти на на­се­ле­ни­е­то: да кръ­ща­ва, вен­ча­ва и опя­ва. А ние счи­та­ме, че Цър­к­ва­та съ­щес­т­ву­ва, за да пре­об­ра­зя­ва жи­во­та на хо­ра­та: на на­ро­ди­те и на об­щес­т­во­то, и да оказ­ва оз­д­ра­вя­ва­що нрав­с­т­ве­но вли­я­ние вър­ху всич­ки сег­мен­ти на об­щес­т­ве­ния жи­вот. За­то­ва тя тряб­ва да при­със­т­ва във всич­ки сфе­ри на об­щес­т­ве­ния жи­вот и от­к­ри­то да из­каз­ва сво­я­та по­зи­ция. Друг въп­рос е, че ние на ни­ко­го не нат­рап­ва­ме та­зи по­зи­ция. При­е­мат я те­зи, ко­и­то ис­кат то­ва, а ко­и­то не ис­кат ­ не я при­е­мат.

Що се от­на­ся кон­к­рет­но до съз­да­ла­та се в Ру­сия си­ту­а­ция в пуб­лич­но­то прос­т­ран­с­т­во и сред­с­т­ва­та за ма­со­ва ин­фор­ма­ция, за то­ва спо­соб­с­т­ва ло­шо сте­че­ние на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та. Всич­ко то­ва за­поч­на с из­каз­ва­не от ам­во­на на храм “Хрис­тос Спа­си­тел” на гру­па ли­ца, ко­и­то пре­диз­ви­ка­ха мно­го ос­т­ра об­щес­т­ве­на дис­ку­сия и по­ля­ри­зи­ра мне­ни­я­та. Пос­лед­ва­ха ак­то­ве на ван­да­ли­зъм и све­то­тат­с­т­во, ко­и­то пре­диз­ви­ка­ха спра­вед­ли­во въз­му­ще­ние и дъл­бо­ка бол­ка в пра­вос­лав­ни­те вяр­ва­щи. Всич­ко то­ва бе­ше съп­ро­во­де­но от кам­па­ния в СМИ, ко­я­то в зна­чи­тел­на сте­пен има­ше по­ръч­ков ха­рак­тер. Мис­ля, че от­го­во­рът, кой­то да­де на­ша­та Цър­к­ва на всич­ко то­ва, ко­га­то на То­ми­на не­де­ля де­сет­ки хи­ля­ди хо­ра се съб­ра­ха око­ло хра­ма “Хрис­тос Спа­си­тел”, за да се по­мо­лят за­ед­но на Бо­га, бе­ше точ­но то­зи от­го­вор, кой­то днес Цър­к­ва­та мо­же и тряб­ва да да­ва на по­доб­ни про­во­ка­ции.

Ос­вен то­ва мис­ля, че об­щу­вай­ки с вън­ш­ния свят, ние ви­на­ги тряб­ва да да­ва­ме на хо­ра­та по­зи­тив­но пос­ла­ние и, ако хо­ра но­се­щи до­ри цър­ков­но ра­со, но не­о­то­ри­зи­ра­ни от Цър­к­ва­та да го­во­рят от ней­но име, из­каз­ват сво­и­те час­т­ни мне­ния в СМИ и го­во­рят с аг­ре­си­вен тон, раз­би­ра се, то­ва не по­ма­га на на­ше­то цър­ков­но де­ло. Важ­но е ото­ри­зи­ра­ни­те от Цър­к­ва­та ли­ца да раз­го­ва­рят с хо­ра­та на по­ня­тен за тях език, на ко­е­то те ще от­к­лик­ват по­зи­тив­но.

­- А те­зи пос­ла­ния на Цър­к­ва­та по ак­ту­ал­ни за об­щес­т­во­то въп­ро­си към ко­го са ад­ре­си­ра­ни ­ към вяр­ва­щи­те пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни ли, или към всич­ки? И мо­гат ли те­зи пос­ла­ния да пов­ли­я­ят на не­вяр­ва­щи­те хо­ра?

­- Мис­ля, че те­зи пос­ла­ния тряб­ва да са ад­ре­си­ра­ни към ця­ло­то об­щес­т­во. Раз­би­ра се, на пър­во мяс­то към цър­ков­но­то из­пъл­не­ние, но и към всич­ки, ко­и­то са го­то­ви да чу­ят ней­ния глас. А в дейс­т­ви­тел­ност те­зи хо­ра са мно­го. Нес­рав­ни­мо по­ве­че от те­зи, ко­и­то зас­та­ват в от­к­ри­та опо­зи­ция на Цър­к­ва­та. И ние виж­да­ме, че нап­ри­мер в пра­вос­лав­на Ру­сия пат­ри­ар­хът се въз­п­ри­е­ма не са­мо ка­то гла­ва на пра­вос­лав­но­то ду­хо­вен­с­т­во, а и ка­то ав­то­ри­те­тен ду­хо­вен ли­дер за всич­ки и Цър­к­ва­та иг­рае обе­ди­ня­ва­ща ро­ля в ця­ло­то пос­т­съ­вет­с­ко прос­т­ран­с­т­во. Ней­но­то вли­я­ние из­ли­за да­леч зад гра­ни­ци­те на ней­ни­те соб­с­т­ве­ни ка­но­ни­чес­ки гра­-ни­ци.

­- В Ру­сия ре­ли­ги­оз­но­то об­ра­зо­ва­ние в свет­с­ки­те учи­ли­ща ве­че е факт. Как­ви са об­щес­т­ве­ни­те очак­ва­ния и очак­ва­ни­я­та на Цър­к­ва­та от то­ва об­ра­зо­ва­ние?

­- На­ши­те де­ца имат пра­во да поз­на­ват сво­и­те православни ко­ре­ни, сво­и­те тра­ди­ции. И ние не смя­та­ме, че от­де­ля­не­то на Цър­к­ва­та от дър­жа­ва­та и на учи­ли­ще­то от Цър­к­ва­та тряб­ва да оз­на­ча­ва, че в учи­ли­ще­то мо­же да се пре­по­да­ва са­мо ате­и­зъм или ис­то­рия на ре­ли­ги­я­та, пре­по­да­ва­на на не­ут­рал­на те­ри­то­рия от хо­ра неп­ри­над­ле­жа­щи към ни­коя кон­фе­сия. Ние в ни­ка­къв слу­чай не въз­на­ме­ря­ва­ме да прев­ръ­ща­ме клас­на­та стая в три­бу­на за про­по­ве­ди, но на­ши­те де­ца тряб­ва да поз­на­ват сво­я­та ре­ли­гия ­ ре­ли­ги­я­та на сво­и­те пред­ци, за­то­ва ние се бо­рех­ме и про­дъл­жа­ва­ме да се бо­рим за изу­ча­ва­не­то на ре­ли­гия в свет­с­ки­те учи­ли­ща.

­- Как­ви са при­о­ри­те­ти­те, ко­и­то сто­ят пред ог­ла­вя­ва­ния от Вас ОВЦС ­ от­дел, кой­то нас­ле­дих­те от нас­то­я­щия пат­ри­арх Ки­рил? И как­ва е ро­ля­та на под­во­ри­я­та на РПЦ в осъ­щес­т­вя­ва­не­то на те­зи це­ли?

­- ОВЦС съ­щес­т­ву­ва ве­че 66 г. в РПЦ и в те­че­ние на всич­ки те­зи го­ди­ни той е бил и си ос­та­ва свър­з­ва­що­то зве­но меж­ду РПЦ и вън­ш­ния свят. В то­ва чис­ло и в от­но­ше­ни­я­та меж­ду Рус­ка­та пат­ри­ар­шия и дру­ги­те по­мес­т­ни пра­вос­лав­ни цър­к­ви. Важ­на ро­ля в уси­ли­я­та ни по ук­реп­ва­не­то на то­ва пра­вос­лав­но един­с­т­во, към ко­е­то се стре­ми РПЦ, имат на­ши­те под­во­рия. Под­во­ри­я­та са ка­то цър­ков­но по­сол­с­т­во и ако меж­ду дър­жа­ви­те от­но­ше­ни­я­та са на най-ви­со­ко ни­во, то те об­щу­ват чрез по­сол­с­т­ва. Та­ка и в пра­вос­лав­ния свят ­ ко­га­то има ви­со­ко ни­во на вза­им­но раз­би­ра­тел­с­т­во и близ­ки от­но­ше­ния, се съз­да­ват та­ки­ва под­во­рия, ко­и­то иг­ра­ят ро­ля­та на цър­ков­ни по­сол­с­т­ва. РПЦ има та­ки­ва от­но­ше­ния със се­мейс­т­во­то на пра­вос­лав­ни­те цър­к­ви, в то­ва чис­ло и с БПЦ.

Сво­я­та за­да­ча ка­то пред­се­да­тел на то­зи от­дел аз виж­дам на пър­во мяс­то ка­то за­щи­та на Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва на меж­дуп­ра­вос­лав­на­та аре­на и ук­реп­ва­не на меж­дуп­ра­вос­лав­но­то един­с­т­во, ка­то ед­но­то не би­ва да ста­ва за смет­ка на дру­го­то.

Тук, раз­би­ра се, се изис­к­ват оп­ре­де­ле­ни на­ви­ци и спо­соб­ност да раз­го­ва­ряш с хо­ра­та, ко­га­то те се сблъс­к­ват с ня­как­ви кон­ф­лик­ти на ин­те­ре­си­те. С Бо­жия по­мощ но­сим то­ва слу­же­ние и аз се на­дя­вам да го но­сим и за­нап­ред за бла­го­то на на­ша­та св. Пра­вос­лав­на цър­к­ва, за бла­го­то на ця­ло­то Все­лен­с­ко пра­вос­ла­вие.